За ремонти на сградите ще могат да се получават и субсидии от Дирекцията по вероизповеданията

Българските църкви, джамии и други религиозни храмове ще имат право да усвоят 40 млн. евро от ЕС за ремонти, реконструкции, реставриране на стенописи и икони. Това става ясно от пусната за обществено обсъждане наредба, подготвена от министерството на земеделието. Средствата са от програмата за развитие на селските райони.

До 2020 г. един храм ще може да усвои до 1 млн. евро, а таванът за един проект не бива да надвишава 400 000 евро. Субсидията ще е 100% от направените разходи.
На дискусия по евросхемата представители на Българската православна църква алармират, че консултанти масово обикалят свещениците и им обещават проекти, за които са наясно, че трудно ще получат одобрение.

„Има много консултанти, които не се интересуват за това какво ще стане с храма, интересува ги само изпълняването на някакъв проект, на някаква инвестиция. Отиват в някое село, при някой възрастен свещеник, който не разбира от проекти, казват му: „Дядо попе, ще ти направим храма, той ще стане много хубав”, събират печати“, твърди протойерей Михаил Хаджиев.

В същото време консултанти заявиха пред „Труд“, че все още не са изяснени конкретните изисквания, по които ще се одобряват проектите. Записано е само, че те ще са на база брой жители, които обслужва религиозната сграда, а също и дали сградата е паметник на културата. Така одобрението за малките църкви с малко миряни ще се окаже доста по-трудно от проектите на големите храмове.

Храмовете ще могат да се възползват от евросхемата дори и да са получили субсидии от хазната. Мотивът е, че средствата от държавния бюджет са малки и няма да се постигне двойно субсидиране.

„Всяка година Дирекцията по вероизповеданията подпомага епархиите с малки субсидии от 3, 4, 5 хиляди лева за едно поделение, за един храм за козметични дейности - ремонт, възстановителни дейности и т.н. По изключение има тук-там по 10 хил. лв., по 15 хил. лв. максимум. Не съм чувал за някакви по-големи“, посочва протойерей Михаил Хаджиев.

ХИТРИНИ

Със сигнали до

прокуратурата

спират проекти

Предприемачи, конкуриращи се помежду си, прилагат хитрини, за да замразят европроекти на преките си съперници. Това става, като изпращат сигнали до прокуратурата или до фонд „Земеделие“, че одобреният кандидат е създал изкуствени условия - например има свързани фирми. В резултат на това започват проверки, които затлачват реализирането на инвестициите с до 2 години.

„50% от сигналите са директно пратени до прокуратурата. Тогава ние нямаме никаква опция да не изчакаме прокуратурата да си свърши работата и да ни даде становище, тъй като сигналът освен до нас е пратен и до тях“, уточнява Ваня Славянова от дирекция „Развитие на селските райони“.