С председателя на асоциация „Активни потребители” Богомил Николов разговаря Александра Ангелова

- Г-н Николов, тестът за качеството на водата в страната, резултатите от който асоциация „Активни потребители” оповести миналата седмица, показа замърсяване близо 50% от по-големите градове. Какво точно се оказа, че се съдържа в питейната вода?

- Отдавна планирахме да направим такъв тест. Обхванали сме 29 града, което е сложна логистична задача, защото те трябва да се обиколят, да се намерят обществени чешми. Идеята беше да вземаме проби само от такива водоизточници. Изследването ни струва и доста средства. Резултатите са разнообразни и са разделени на две категории. Едните показват превишения със замърсители, които са около и над нормата. Другите са в т.нар. предупредителна категория, защото показват, че при даден замърсител, макар и той да е в нормата, е възможно в някои периоди стойностите му да се увеличат. Това може да се случи например при обилен дъжд или засушаване.

- Въпреки че резултатите от изследването не са за качеството на целите градове, а само за отделни чешми, как обяснявате факта, че мръсна вода тече в чешмите на минимум 17 града?

- Качеството и характеристиките на водата от една или друга чешма може да се различават. Това се вижда, защото при изследването сме взели по повече от една проба от един и същ град. Част от замърсителите вероятно са причинени от състоянието на водопреносната мрежа, а не от източниците на водата. Така, ако дадена чешма се захранва от стари тръби и те имат пукнатини или деформации, замърсяването може да се отнася само за нея. Лошото е, че отговорността за състоянието на тръбите е размита, защото ВиК операторът отговаря за качеството на водата и самия водопровод до границата на собствеността, оттам нататък отговорността е на собственика.

- Коя институция следи какво е качеството на питейната вода?

- Това са регионалните здравни инспекции. Но при голямата част от проверките си те вземат проби от входа на водопровода, обикновено непосредствено след пречиствателната станция. И, разбира се, там резултатите са в норми, въпросът е какво става с водата впоследствие по водопровода. Знаем, че загубите на вода в повечето градове са над 50%, а някъде и повече. Това означава, че по тръбите има пукнатини и точно през тях може да проникват всякакви външни замърсители.

- Подобни изследвания правени ли са от ваши колеги в останалите европейски страни?

- Последно такова изследване правиха колегите от Чехия преди 3-4 години. И там резултатите бяха подобни на нашите. Разликата между нас и Чехия е в това, че там ВиК операторът носи отговорност до кранчето на потребителя. Негово задължение е да поддържа и водопроводните инсталации в домовете. Потребителят обаче е длъжен да осигури достъп за поправката или подмяната на тръбите.

- А каква беше реакцията на ВиК дружествата, след като обявихте резултатите от тестовете на водата?

- Не мога да разбера гнева и острата реакция на част от тях. Нашето изследване има за цел да им помогне да си видят проблемите и да предприемат мерки. Миналата седмица освен нападки и обвинения към нас не чух и един източник от нито един град да каже какво би направил през следващите месеци и години, за да подобри ситуацията, защото криенето на проблемите не може да ги реши.

- Каква е тенденцията при броя на жалбите на потребителите и на какво според вас се дължи тя?

- Като цяло вече 3-4 години има намаляване на броя на жалбите, което си обяснявам не с по-малкото проблеми на пазара, а по-скоро с песимизма на потребителите. Има едно нарастващо примирение и дано то да е нещо временно. Ако трябва да се сравним с останалите европейски държави, например с Австрия, там броят на оплакванията е 10 пъти по-голям. В асоциацията средно годишно получаваме по 4-5 хиляди жалби, а в Комисията за защита на потребителите те са към 20 хиляди.

- От какво най-често се жалват хората?

- Като изключим дружествата, предоставящи ток, парно и вода, при които проблемите не се променят и при които няма никакво развитие през последните години, бих откроил рекламациите, свързани с гаранция. Като тук става въпрос най-често за технически продукти. В България продължава тенденцията това да са най-трудно решаваните рекламации, за разлика от Западна Европа, защото там търговците са наясно, че има множество спорове, които са трудни за доказване. Например причината даден телефон да спре да работи, но в Европа подобни ситуации най-често се решават в полза на потребителя просто защото търговците са проумели и са разбрали, че най-важното е потребителите да са доволни, което от своя страна води до ръст на печалбите им. Докато при нас е обратното. Съпротивата е огромна, на дребно, случай по случай, което настройва потребителите негативно. И в крайна сметка търговецът се чуди защо му спада оборотът.

- По Коледа и Нова година хората често са принудени да вземат заем от дружества за бързи кредити. Има ли ръст на оплакванията от подобни небанкови институции?

- Да, и в тази връзка ние подготвяме схема за извънсъдебно решаване на спорове специално с бързите кредити. Надявам се, ако всичко мине добре, схемата да стартира до средата на годината. Това ще бъде една процедура по медиация, подобна на помирителна комисия, разликата е, че ние ще наблягаме на арбитражния механизъм. При него арбитърът може да наложи решения на двете страни, които те са длъжни да изпълнят по силата на това, че предварително са се съгласили да приемат решението. На първа стъпка ще се води медиация с идеята да се подпише споразумение, но тогава, когато това не е възможно, арбитърът ще излиза с решение.

- Дали обаче дружествата за бързи кредити ще се включват в процедурата?

- Това ще става на доброволен принцип. Схемата се разработва съвместно с Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, в която членуват част от дружествата за бързи кредити. Фактически тези фирми са изразили предварително съгласие да участват в тази схема.

- А колко ще струва на потребителя подобна процедура?

- Възможно е да има една минимална административна такса, подобна на потребителската такса при личния лекар. Това няма да е пречка пред човек, който има спор за 1000 лева.

- Смятате ли, че секторните помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите ще бъдат ефективни?

- Скептичен съм просто защото този модел не е ефективен. При тях винаги се изисква споразумение и когато дадена фирма не желае да участва, нищо не може да се направи и помирителната комисия може единствено да затвори делото.

- А каква е ситуацията при колекторските фирми? Хората продължават ли да се оплакват от прекомерното набъбване на дълговете им, веднъж попаднали в списъците на подобна фирма?

- Единственото, което колекторските фирми могат да начисляват върху един дълг, е законовата лихва за забавяне. Практиката показва, че те начисляват редица други такси, например пращат ви писмо и ви начисляват 10 лева. Това е незаконно. В хода на съдебното събиране на такива дългове могат да се начисляват държавните такси за съдилищата, разходите за адвокатски услуги и таксите на съдебните изпълнители.

- С какви други жалби се занимава в момента асоциация „Активни потребители”?

- От около месец започнаха да валят жалби срещу Центъра за градска мобилност. Тази фирма на Столичната община събира парите за паркинг. Проблемът е, че без да има промяна в наредбата за паркиране в Столичната община, от компанията започнаха да таксуват автомобили, които са спрели пред гаражи. А нямат правно основание.

- Така не се ли таксуват допълнително и хората, които живеят в платената зона и просто са спрели пред гаражите си?

- Това се случва постоянно от месец насам. Платеното почасово паркиране се осъществява само и единствено в обозначените зони. Всички останали общински територии, в това число тротоари, зелени площи, не са част от зоната за платено почасово паркиране. Ако даден автомобил паркира на тротоар в градинка или пред гараж, когато това пречи на собственика да има достъп до гаража си, тогава може да се налагат глоби или санкции, но не и да се изисква платено почасово паркиране. В момента Центърът за градска мобилност поставя скоби на хора, които са спрели пред гаражи, но не поставят скоби на тези, които са паркирали върху тротоари или в градинки.

- Какви такси се налагат за спрелите пред гаражи автомобили?

- Налага се таксата за отстраняване на скобата плюс съответната сума за час престой, т.е., ако е в Синята зона - по 2 лева на час, а ако е в Зелената - по лев. Разбирам, ако дойде „паяк” и вдигне колата заради неправилно или забранено паркиране, тогава казусът е друг. Но Центърът за градска мобилност не може да изисква заплащане на зона за спиране пред гараж, тъй като това не е зона, а водачът е в нарушение, защото пред гараж паркирането е забранено. Ако например човек реши да паркира на софийската ул. „Хан Крум” пред гараж, пред него е защриховано и по този начин се оказва, че този участък не е в зона, но на него не може да се паркира, защото се пречи на достъпа на собственика до гаража му. Ние сме отправили сигнал до кмета на София Йорданка Фандъкова, както и до Центъра за градска мобилност. Ако искат да таксуват за такова паркиране, трябва да си променят наредбата, в момента това е незаконно.