Наша милост не сме имали възможността да преброим колко точно и кои са употребявали преди век вълшебните подсладени питиета, произведени от фирмата “Шекерджи и синове”, официално обявена за придворен доставчик.

Планинското градче, сгушено под величествения връх Ком, е обезсмъртено в лириката от някогашния си обитател Иван Вазов. Поетът среща надвечер завръщащи се от летен малинобер уморени момичета и впечатлен реди шедьовъра си: “Постой моме, стой да зърна тия очи сини, твойта кошничка е пълна с алени малини.” Но берковското малиново богатство е открито 15 години преди Вазов. Това прави евреинът Емануил Шекерджи, който прилага свои технологии и започва производството на сиропи, ликьори и вино от дъхавите плодове. Основал семейната фирма “Шекерджи и синове”, бащата предава тънкостите и секретите на производствения процес на синовете си Яко и Соломон. От 1865 година зимника на еврейския дом близо до старата часовникова кула в центъра на Берковица напускат безброй бутилки. Не закъснява официалното признание на сомелиерите и на консуматорите на напитките: “Шекерджи и синове” получават златни и сребърни медали на световните изложения в Лиеж (1905 г.), Лондон и Любляна (1907 г.), по-късно в Париж, Горна Оряховица...

Бурните събития от миналия век прогонват фамилията от България. Вземат им къщата и дворното място. Минава време и новите властници се подсещат за старата винарска слава. И през 1961 година Окръжният комитет на БКП в Михайловград (Монтана) решава да атакува валутното направление на запад. Установена е връзка с Израел и в Берковица пристига престарелият Соломон Шекерджи. “Четкат” драгоценния гост, а целта е една: да предаде секретите, запазени в сейфа на фирмената памет.

Явно наследникът е бил емоционално разчувстван от миналото, от чистия планински въздух и от честните сини очи на “червените” управници. Затова склонява да удовлетвори земляците.

Предава производствените секрети на специалистите инженер химици Атанас Тенев и Костадин Михайлов и в Берковица настава ерата на доходоносно производство и задграничен експорт на широка гама от вкусни “огнени” еликсири. Първоначално винарската изба е към ТКЗС “Георги Димитров”, после към АПК-Берковица. Златният медал от Международния мострен панаир в Пловдив през 1979 година “търкаля” хиляди малки и големи бутилки към ГФР, ГДР, СССР, Чехословакия, Полша, Австрия, Канада... Но на бутилките дори с лупа не се чете нищо за фирмата “Шекерджи и синове”!

Живият свидетел на възродената през ония години берковска изба инженер химик Костадин Михайлов пази оригинална “царска” бутилка малиновка с лика на Емануил Шекерджи и златния медал от Пловдив. Имал е преди години още по-красива и стара бутилка, но я дал на израелския посланик.