Изнасяме една трета от българското сирене Над 23 000 тона стига експортът през 2018 г.

138 катастрофи с 13 загинали са станали в Търновско за 8 месеца Ранените са 208 души

Плащаме двойно по-скъпо за руски газ

Xbox джойстик вече и за Apple Геймпадът е на цена от 59,95 щатски долара

Протестиращите каталунци завзеха летище в Барселона (ВИДЕО) Броят на ранените през първия ден на сблъсъците с полицията надхвърли сто

Българският представител в Съвета по култура на фондация „Микеланджело” е директорът на музей „Етър“

Президентът Радев: Само свободни и независими медии могат да се противопоставят на опасностите пред демокрацията

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 16 октомври 2019

ГДБОП влезе в БФС

Над 2000 посетители ще събере форумът Innowave Summit във Варна Еврокомисарят Мария Габриел и човекът-идея Шед Симов са сред лекторите на високотехнологичната конференция

10 години затвор за баща, изнасилвал дъщеричката си

Задържаха грабител и шестима наркодилъри

НАП пуска на безценица имоти на длъжници

Дъщерята на Лени Кравиц ще бъде Жената-котка в новия „Батман“

Командирът на ВМС контраадмирал Митко Петев: Незабелязано влизане у нас по море е невъзможно

– Контраадмирал Петев, какъв е отзвукът от уверенията на премиера Бойко Борисов, че България ще построи две бойни фрегати за 800 млн. лв. по български прототип? Всъщност и преди него имаше обещания за допълнителни кораби във ВМС?

– Плановете за придобиване на нови бойни кораби за Военноморските сили започват още през 1997 г., когато с Решение № 52 на Министерския съвет е приета военна корабостроителна програма, целта на която е строителството на кораб клас “Многоцелева корвета”. През 2004 г. министърът на отбраната пусна специална обществена поръчка за проектиране и строителство на кораб клас „Многоцелева корвета”, която за съжаление не завърши с подписване на договор. Подобни процедури бяха започнати през 2005 и 2008 г., но отново бяха прекратени поради липса на финансова осигуреност. През 2014 г. процесът на придобиване на нови платформи за ВМС започна отначало.

Волята на настоящото правителство за модернизация на Въоръжените сили е очевидна. На 30 март 2016 г. то прие решение проектът за инвестиционен разход на стойност 820 млн. лв. да бъде предложен на Народното събрание за утвърждаване. А с Решение на МС № 289 от 20.04.2016 г. бе одобрена тригодишна средносрочна бюджетна прогноза, в която са включени разходи за придобиването на новите кораби, което дава гаранции, че на този етап финансирането на проекта е осигурено.

Чудесно би било, ако корабите бъдат построени в България, тъй като това ще има значителен икономически и социален ефект, като освен постъпления от данъци и такси ще бъдат разкрити и 400-500 работни места. Като се има предвид и по-ниската цена, предимствата са очевидни. По-лесна ще е и интегрираната логистична поддръжка на проекта. Все пак, отчитайки особеностите на провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки, не могат да бъдат залагани изрични условия къде точно да става строителството на корабите и този въпрос не е предопределен.

– Според експертите 20% от стойността е за самите плавателни съдове, 80% – за оборудване и въоръжение. Какви изисквания имате към въоръжението? Водят ли се проучвания и преговори и с кого?

– През февруари военният министър назначи работна група от над 50 специалисти, която изготви отчетен доклад и тактико-техническо задание и те бяха приети на Съвета по въоръженията. После МО изпрати искания за предоставяне на информация до основни корабостроителни компании и производители на въоръжение и техника във връзка с изпълнението на проекта. Бяха получени отговори от български и чуждестранни корабостроителни компании и основни производители на въоръжение и техника и на тази база се извърши проучване за възможните варианти за реализация на проекта.

– Кой е най-оптимистичният срок ВМС да се сдобие с новите кораби и каква мисия ще изпълняват те?

– Те ще са многофункционални и ще изпълняват задачи както в интерес на националната отбрана, така и в рамките на колективната сигурност на НАТО и ЕС. Те ще бъдат с неограничен район на плаване и ще притежават способности за участие в широк спектър от морски операции, което ги прави оперативно съвместими със силите на алианса. Основно предимство на новите кораби е възможността за базиране и опериране на вертолетите „Пантер”, които бяха придобити неотдавна във ВМС.

Проектирането, строежът и приемането на корабите ще отнеме 4-5 години, като се очаква първият кораб да бъде приет през 2020 г., а вторият – през 2021 г.

В концепцията на проекта е заложена модулност при изпълнението му. Модул 1 за първия кораб ще бъде изпълнен до края на 2021 г., а за втория – до началото на 2022 г. Модул 2 и за двата кораба ще бъде изпълнен до края на 2022 г.

– От каква друга модерна бойна техника се нуждаят ВМС? Стражевият кораб „Смели” е над 40-годишен, руско производство.

– В състава на Патрулните сили от ВМС влизат 6 бойни кораба, част от които са произведени в бившия СССР в края на 70-те и началото на 80-те. Тези кораби отстъпват на съвременните тенденции в развитието на оръжието и техниката и изпитват сериозни проблеми с поддръжката и доставката на резервни части. Те не са оперативно съвместими със силите на НАТО, което прави невъзможно тяхното участие в колективната отбрана на алианса. Реализирането на проекта „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” ще позволи замяната на остарелите руски кораби, без да се нарушава боеготовността на ВМС.

Вторият приоритет за ВМС е модернизацията на фрегатите клас Е-71, като основната цел тук ще бъде възстановяване на техните способности.

Усилията на ВМС са насочени и към осигуряване на интегрираната логистична поддръжка на вертолетите „Пантер”, проекти, свързани с придобиването на минни заградители и буксири за ВМС.

При увеличаване на бюджета за отбрана ВМС предвиждат придобиване на противоминни кораби и подводници.

– Очертава ли се участие на ВМС в учение в Атлантическия океан, където записахме миналата година дебют? Успяваме ли да сме наравно с останалите бойни сили от НАТО, или изпълняваме само спомагателни дейности?

– През 2015 г. фрегата „Дръзки“ взе участие в учението на НАТО Trident Juncture 15. Ученията от серията Trident Juncture се провеждат с реално участие на сили и средства веднъж на три години в различни райони от отговорната зона на НАТО. При наличие на политическо решение за участие с кораб ВМС имат готовност да участват в учения от серията Trident Juncture в отговорната зона на алианса, в това число и в Атлантическия океан.

Считам, че Военноморските сили на Република България са равностойни по отношение на подготовката и професионализма си на останалите флотове на страните членки на алианса.

Ежегодно от 2004 г. ВМС участват с фрегата в операцията на НАТО Active endeavour в Средиземно и Егейско море. Оценката е, че нашите фрегати взаимодействат успешно и са съвместими със съюзническите кораби при участие в реална операция на НАТО.

Също ежегодно участваме с офицери в походния щаб на Постоянната корабна група на НАТО № 2. Постоянните корабни и противоминни групи са военноморските структури на алианса с най-високо ниво на подготовка, сглобеност и готовност за изпълняване на задачи и самият факт, че ни беше поискано участие в тях, говори за доверието на нашите партньори към българските ВМС.

Не на последно място искам да отбележа и ежегодното национално военноморско учение с международно участие „Бриз”. През годините ние успяхме да покажем, че не само сме в състояние да демонстрираме оперативна съвместимост в операции на НАТО, но и да командваме такива операции, защото управлението на силите на море се осъществява в системата на ВМС – командването е от български адмирал, а цялостното учение, планирането и провеждането на операцията са под ръководството на командира на ВМС и щаба на ВМС.

– Какви са рисковете за мира в Черно море в условията на засилен бежански натиск?

– Нарасналата терористична заплаха и засилените миграционни процеси на хора в Европа влошиха допълнително регионалния политически и социален климат. Продължаващият конфликт в Украйна и Сирия, растящото напрежение в Кавказ и Молдова, влошените руско-турски отношения, напрегнатата обстановка в Югоизточна Турция и като цяло на Балканите очертават едни не много радостни перспективи за развитието на района като мост между Изтока и Запада.

След затварянето на т.нар. Балкански маршрут за бежанците от Близкия изток към Западна Европа през Гърция и Македония се повиши напрежението, породено от евентуално пренасочване на потоците от имигранти през територията на нашата страна. Към настоящия момент ВМС на РБ са абсолютно подготвени за провеждането на съвместни действия с Гранична полиция за посрещане на евентуални бежански потоци по море към страната ни.

В националните ни морски пространства се провежда непрекъснат контрол на движението на плавателни съдове и това допринася за високото ниво на сигурност и оперативна готовност на силите на ВМС и РДГП. Незабелязано проникване в територията на страната ни по море е невъзможно. Изградените системи за наблюдение на националните морски пространства спомагат за изграждането на пълна картина на обстановката, свързана с движението на плавателни съдове в тях. Във всеки момент движението на всеки плавателен съд се проследява и се събира необходимата информация за него.

Най-отговорно ще заявя, че Военноморските сили на Република България напълно адекватно и професионално поддържат сдържащата и отбранителната си функция по отношение на възможните опасности откъм море.

– Една от многото мисии на ВМС е да участва в борбата срещу организираната престъпност, трафика на хора и оръжие по море – как се справяме, можете ли да дадете конкретни примери? Или за спасяването на хора?

– Имаме поддържащи планове за участие на военни формирования от ВМС в съвместни действия с МВР за изпълнение на допълнителни задачи при масово навлизане на чужденци на територията на страната, а на 10 април в акваторията на Бургаския залив се проведе съвместна тренировка на сили и средства от ВМС и Гранична полиция.

Що се касае до реални действия на сили и средства от ВМС, в рамките на една година вертолети от авиобаза „Чайка” бяха активирани в следните операции: по издирване на изчезнал моряк от борда на м/к Cassiopeia Star на 50 морски мили източно от нос Емине (на 26.03.2015 г.) и по оказване на помощ на екипажа на м/т Pazar на 70 морски мили източно от нос Галата (на 17.10.2015 г.) – вертолетът имаше готовност да евакуира екипажа.

– Има ли интерес на младите хора към матроската професия? На година по колко курсанти и възпитаници на морската Алма матер започват служба в редовете на ВМС? Още ли се смята, че като възнаграждение и други облаги работата в търговския флот е много по-привлекателна и предпочитана, отколкото в бойния?

– Определено може да се каже, че младите хора проявяват интерес към матроската професия. Така например през 2014 г. за 30 обявени длъжности за матроси във ВМС кандидатстваха 345 младежи и девойки. На конкурса, който се провежда в момента, за 80 длъжности има около 300 кандидати.

Всяка година за нуждите на ВМС се дипломират 15-20 курсанти на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Независимо че възнаграждението в търговския флот е многократно по-голямо, броят на кандидат-курсантите е 2-3 пъти по-голям от броя на обявените места за прием.

Нашият гост

Контраадмирал Митко Петев ще командва военния парад в Деня на храбростта и празник на Българската армия на 6 май.

Той е роден на 30 март 1965 г. в Шумен. Завършил е Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров” – специалностите „Радиолокация за ВМС” и „Корабоводене за ВМС”, както и Щабен колеж на ВМС на САЩ в Нюпорт, Щабен колеж на Съвместните въоръжени сили на САЩ в Норфолк и Команден колеж на ВМС на САЩ в Нюпорт.

Преминал е през основните командни длъжности – от командир на бойна част до командир на военноморска база, бил е началник на Военна академия „Г.С. Раковски”, сега е командир на Военноморските сили.

В първо висше офицерско звание „комодор”е произведен през 2011 г. Владее английски, френски, немски и руски език. Семеен, с двама синове.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.