Учителите не трябва да се страхуват от свободата, която им се дава

- Предстои да влезе в сила новият закон за образованието.

- Законът предстои да влезе в сила от 1 август. Надявам се, че Министерството на образованието на науката ще успее да се справи със стандартите към него, защото законът дава рамката, но всички детайли по новата реформа трябва да се разпишат в стандартите. Вярвам, че те ще бъдат подложени на широка обществена дискусия. Хубаво е също, че работните групи се отвориха - в тях не участват само експерти на министерството, но и учители, родители, неправителствени организации, общините.

- Лошата практика показва, че многото говорене убива добрите идеи.

- В никакъв случай не мога да се съглася, че дискусията забавя процеса. Дискусията е важна и основополагаща реформата да е успешна. По същия начин бе и разработен законът за училищното образование. Категорична съм, че този подход трябва да бъде запазен и при разработването на стандартите и на учебните програми. Вече видяхме няколко пъти, че когато работната група се затвори, щом бъде публикуван за обсъждане съответният документ, това предизвиква скандал. Това само показва, че групите трябва да бъдат отворени от самото начало.

- Кои три неща ако се случат в действителност, ще може да кажете, че вашата работа и на колегите ви в парламента ще е успех?

- За съжаление образованието е сфера, в която добрите резултати от реформата, която се прави, идват след няколко години. Хоризонтът на една образователна реформа в системата на предучилищното и училищното образование е минимум 13 години. Може би заради това повечето политици избягват образованието като сфера за своето развитие.

- Наистина е далеч по-лесно да купиш един самолет и да го покажеш на парада.

- Не искам да давам пример с други сфери, но наистина в образованието трябва много търпение и това кара нас, политиците, да бъдем много отговорни, когато приемаме едно или друго решение. Това, което много би ме зарадвало и бих счела за успех, е връщането на доверието към училището, към детската градина. Би ме радвало подобряването на отношенията между учители, родители, ученици и изобщо подобряване на средата в училище.

Международните изследвания много ясно показват, че там, където средата в училище е позитивна, където има ясни правила и, изградени отношения на доверие, резултатите на учениците са по-добри.

Свободата на учителите е изключително важна. Ще подчертая, че законът дава много възможности за развитие на учителите. Дава възможност за по-гъвкави програми, което наистина отваря много възможности пред учителите, включително и в кариерното им развитие, включително и за заплащането. Индивидуалният подход е нещо, което вече се осъществява в българските училища, но за съжаление не навсякъде.

- Казвате, че пътят е дълъг. Къде може да се обърне колата?

- Трудно ми е да кажа в перспектива какво може да се случи.

- Но все пак дори в дискусиите симптомите се проявяват.

- Знаете ли, това, което за съжаление ми направи впечатление, че като че ли българският учител се страхува от свободата, която му се дава. Като че ли искаме всичко да ни е написано в закона. Искаме министерството да ни напише всичко в стандартите, в писмо, в заповед и ние да го изпълняваме. Считам, че учителят от XXI век заслужава повече доверие от обществеността, че ще се справи. Дори и в момента се поставят под въпрос иновативните училища. Възможно ли е изобщо днес да обсъждаме дали българският учител може да бъде новатор? При положение че всички успехи на българските ученици, всички успехи на българската образователна система, които никак не са малко, се дължат на професионализма и новаторството на българските учители. Имаме прекрасни училища, с прекрасни практики, с прекрасни учители, но има и такива, които има доста да догонват.

- Поправете ме, но ми се струва, че делегираните бюджети породиха отвратителни практики. Плаща се на глава на ученик и никой не смее да изгони дори и хулиганите, защото ще паднат приходите на училището.

- Не бих нарекла делегираните бюджети отвратителни. Те бяха нещо полезно за образователната система. Мисля си често, че е само оправдание прехвърлянето на вината върху делегираните бюджети. Всъщност говорим за слабости в менажирането на едно училище или детска градина. Това беше стъпка в правилната посока. Тази система има нужда от усъвършенстване - от завишаване на контрола, начина на оценяване. Законът дава много възможности в тази насока. Училищата ще получават допълнително средства в зависимост от инспектирането и образователните резултати, но измерени през цялостния принос.

- Как би оцеляло едно училище в ромско гето, където битовата среда не позволява на децата да получават образование, дори и учителите да са най-добронамерените?

- Вие посещавали ли сте училище, в което учениците от ромски произход са доминиращи?

- Не съм учил, но съм посещавал. Има много добри примери.

- Да, това са добрите примери като училището в Тишевица, Врачанско, училището в Баница, в село Караджово. Много примери мога да дам и това са добрите примери, които рамката на закона е превърнала в реални мерки, които искаме да приложим в другите училища, които не могат да бъдат дадени като добри примери. Тези учебни заведения, в които има добри практики, ще имат бюджети, които свободно ще могат да използват, а тези, в които има дефицит в определена насока, ще получат пари, но те ще бъдат целеви и използвани само за преодоляване на недостатъците.

- Определено има прекрасни директори, но дори в „Труд“ получаваме сигнали за такива, които се превръщат в дерибеи. Едно от тях е елитно столично, в което директорката се изживява като бог. Цялото усилие на учители, родители да отхвърлят този гнет, се оказва невъзможно, защото някой я покровителства. Как ще се решават тези проблеми?

- За съжаление във всички сфери на живота ще се намерят такива примери. Това, което въвежда новият закон, е атестация на директорите, в която ще участват представители на обществения съвет, на общината като финансиращ орган. Мисля, че това е добра насока, чрез която може да се решат проблеми с такива директори, за които споменавате. За мен е много важно какъв ще бъде директорът на едно училище, защото ако освен мениджър и е човек с добра ценностна система, иноватор, тогава и училището има съвсем различен облик.

- Вие проведохте една конференция в Народното събрание миналия петък, която показа как добрите идеи могат да бъдат спънати от обстоятелствата. Става въпрос за отношенията между училищата и музеите. Какъв е проблемът в тези отношения?

- Да, става въпрос за възможността учители да провеждат изнесени уроци в музеи. Оказва се, че в момента има страшно много пречки пред такива иновативни идеи. Липсва национална политика по темата, липса на гъвкавост от страна на училищата. Ако един учител иска да изведе децата в музея на Ботев, в историческия музей на града, се оказва, че е изключително трудно. За да бъдат изведени децата, родителите трябва да подпишат специална декларация. Административните пречки са толкова тежки, че демотивират учителите. Слава богу, това не са законодателни пречки, а трябва да се променят едни наредби.

- Има едни ученици, които са като нежелания товар на обществото - тези със специалните образователни потребности. Към този момент, ако родителят няма средства или не се намерят доброволни просветители, съдбата на тези деца е трагична.

- Това е много тежък въпрос, но в закона сме заложили решения, които вярвам, че ще сработят. Големият проблем е друг. Няма закон, който да реши въпроса с приемането на различния. Това е заложено в нашата ценностна система и за съжаление нагласите на едно общество се променят най-бавно и най-трудно и не със закон. Трябват много години. Това, което законът предлага като новост, е ресурсните учители да бъдат назначавани на място в училище. Оставям настрана психолозите и училищните педагози, защото законът изисква във всяко училище да има такива. Те са много важни, не само за приобщаване на децата с специални образователни потребности, но на различните изобщо, на децата с агресия, деца с проблеми в средата, в която живеят, в семейството. Тези проблеми трябва да се идентифицират, да се решават, защото директните наказания не са опция.

Директорът ще има средства да наема ресурсни учители в зависимост от потребностите, от нуждите на децата. И сега има ресурсни учители...

- Да ви кажа в прав текст - това сега не работи.

- Да, не работи, защото тези пари отиват в ресурсния център и ресурсният център определя състав от учители, които разпределя по училища и детски градини. Прави графици. Сега се предвижда средствата да отидат там където е детето, и директорът, ако има пет деца с такива потребности, може да реши да назначи и дори да добави средства от други пера, за да успее да създаде среда и възможности за тези деца. Всички деца в България трябва да имат равен шанс.

Нашият гост

Милена Дамянова е депутат от ГЕРБ, председател на комисията по образование и наука. В предишния кабинет „Борисов” беше зам.-министър на образованието. Преди това е преподавала в Софийския университет.