Някъде в архива на най-красивата победа на "Златното поколение" срещу Германия на 1/4-финалите на САЩ'94 има много пророчески думи на директора на БНТ Хачо Бояджиев: "Призовавам българите да се радват и да не се мразят". Ние сме били силни може би два пъти в историята си. Единият път е бил, след като губим най-големия си национален герой. Втория път го преживях. Надявам се вчера да е бил третият. Фондацията на "Златното поколение" е странна за хората, станали свидетели на всичко, което се случи между големите момчетата през всички тези 30 години. Помогнахме и ние, журналистите...като тийнейджърка написах статия "8-те смъртни гряха на Стоичков" и списание "Дон Балон" я хареса и я публикува. А тогава в медиите имаше война - всички срещу него. И това е само един пример. Ами греховете на останалите...реални или измислени.

Ако сме пораснали, ще знаем, че човек, когото си обичал (а те се обичаха по терените на Америка), по-добре е да го напсуваш, да се скарате, да не говорите един с друг за определен период от време, отколкото да го загубиш завинаги. Няма да забравя сълзите на Ицо над ковчега на Туньо. И думите: "Защо не ме изчака". Животът не чака. Смъртта не чака. Каузата на тези малко поулегнали момчета да създадат Фондация "Национали'94" е не да чисти имидж. Надявам се да е спасението. За един, който се лекува в Германия. И за всички чрез него. Те показаха, че има какво да се спасява. Дано да не се мразят. А да се радват. И да са тук, до нас. Защото още са герои. А когато и героите си отидат, ако не са оставили нищо след себе си, следващите няма да имат нито история, нито поводи за национално самочувствие, нито амбицията да успееш. Нито някой, който знаеш, че е до теб, докато ти гледат очите!

Иначе, на основаването на фондацията и събитията около това (поздравления за екипа!), настроението логично беше едно - мило и сърдечно. Те бяха заедно. Със себе си най-вече, със семействата си (както беше и в басейна в САЩ), с хората от бизнеса и от държавната власт, защото пък без тях не може.

Най-емоционалното момче в отбора Христо Стоичков и бившият капитан Борислав Михайлов се събраха в "Залата на славата". Ицо преглътна буцата в гърлото си, Михайлов беше смирен. Те си знаят защо. А е полезно и големите да плачат и да знаят кога да простят. "В годините всеки е правил грешки, аз най-много сигурно, но днес е един от тези моменти, където... трябва да викна нашият капитан да дойде... Боби Михайлов!", заяви емоционално Стоичков и покани на сцената в залата бившия вратар. Те се прегърнаха. 

"Благодаря ти, Ицо. Първо искам да ти благодаря за тази крачка, така или иначе ние винаги сме били близки", заяви Михайлов и добави, че не е спирал да го обича: "Въпреки журналистите - винаги съм казвал и чувствал, че те обичам. Страхотна инициатива, че успяхме да се съберем. 30 години е една епоха за хората - много време. Ние направихме нещо голямо и сега, като гледаме Европейското - виждаме колко е трудно да стигнеш до последния мач. Ние изиграхме 7 от 7 мача. Винаги сме били силни, когато сме били заедно. Ще продължим да бъдем силни, защото ще бъдем заедно”, обеща Михайлов.

Голмайсторът, унищожил горката стара Франция и класирал България за Мондиала в САЩ, легендата Емил Костадинов също бе изключително развълнуван от събирането на всички футболисти. "Чувството е прекрасно, че сме събрали всички футболисти", заяви той и добави, че най-милият му спомен е именно срещу Франция на 17 ноември 1993 година, с който класира "лъвовете" на световното първенство.

Йордан Лечков, който донесе победата над Германия (2:1) с гол с глава на четвъртфиналите, естествено чисто по нашенски (или по-скоро според германската традиция) подчерта едно: "Най-важен е успехът на колектива". 

"Добре е, че се събираме, дано и занапред да го правим. Няма значение какво е било преди, важното е че сега сме заедно," добави бившият кмет на Сливен, който шокира, че не е гледал мача срещу Германия отпреди 30 години и едва сега го е направил по време на повторенията, които БНТ излъчи по случай годишнината. 

Собственикът на Левски Наско Сираков също коментира честването и създаването на благотворителната фондация. „Не сме били толкова разделени, за да има обединение. Удоволствие е да съм сред тези хора. Тези 30 години минаха като един миг. Сега си давам сметка с какви велики футболисти съм имал шанс да играя“, каза Сираков.

„Ние с повечето се чуваме често, но имаше хора като Велко Йотов, който не го бях виждал от 10 години. Не вярвам да се напиват така, както на Световното. Казах им да бъдат по-внимателни", добави бившият нападател.

Противно на някои твърдения никой не беше забравил Димитър Пенев. Нито ние, феновете, които с всяка втора публикация в социалните мрежи съвсем скоро му честитихме рождения ден, нито момчетата от фондацията. Дано е усетил тази любов, защото я заслужава. На националите им подари слава, а  на нас детство и спомени. 

Един от виновниците фондацията да я има, всъщност - най-големият - в чиято глава се ражда идеята за обединението - бившият вратар Пламен Николов се раздели с фланелката, с която пази 45 минути срещу Швеция в битката за третото място на Световното първенство. И все пак - за добро е. 

"Спомените са много хубаво нещо, Те топлят, но лошото е, че се връщаме толкова години назад. Аз смятам, че това нещо може да бъде подобрено, както беше подобрен рекордът на Стефка Костадинова. Тази фланелка ще ми липсва по простата причина, че е част от моя живот. Изиграх добри 45 минути с нея на Световното първенство. Надявам се човекът, който я спечели, да продължи да се грижи за нея. Разделям се с малко тъга, но сме решили, че трябва да дадем нещо от нас за тази благотворителна цел. Тази фланелка ще свърши още една полезна работа, както беше преди 30 години. С тази фланелка, освен мача, който изиграх, имам една снимка, която вече 30 години стои по всички мои профили и участия“, заяви Николов.

„Тук са почти всички футболисти от този отбор, с малки изключения. Отношенията помежду ни са доста по-добри от някои моменти през тези години и се надявам, че ще продължат да бъдат такива. След Световното имаше един период, в който всеки беше поел по свой собствен път, но от тази дата 16 юли 2024 г. за този отбор отново ще се говорят хубави неща. Очаквах това събитие, бях в основата на организацията и наистина тръпки ме побиват, много спомени ще изникнат в съзнанието ни. Може би някои ще бъдат споделени с хората, които ще присъстват. Жалкото е, че вече 20 години не сме се класирали на голямо първенство", добави вратарят.

Един от най-дейните, най-сърдечните и най-чистите хора по време на срещата беше Красимир Балъков, който ще бъде вицепрезидент на благотворителната фондация и ще помага на президента, който я оглави - Борислав Михайлов.

„Искам да кажа на всички, че най-щастливият момент след Световното, е днешният, тъй като отново сме всички заедно. Това е пример за нашите политици. Нека да погледнат. Фондацията сме я изградили на идеята, след като няколко от футболистите се разболяха от коварна болест. Това е благотворителна цел, като искаме да съберем средства не само за националите, а и за млади и талантливи футболисти“, каза Балъков.

„Надявам се да бъдем подкрепени. Няма да спрем дотук. Най-важното обаче е да имаме подкрепа от хората. Искаме фондацията да остане след нас", добави още той.

"Няма да спрем дотук" са думи на едни 23-27- годишни момчета, които мач след мач изживяваха своята мечта. И всички се надяваме и сега да е така. 

Животът не е розов, но не е и само черен или само бял. Пълнокръвни, понякога вбесяващи до там, че да доведат до преврат в държавата, друг път - умиляващи с действията си, помагайки. Ние няма да ги забравим нито тогава като идоли, нито сега. Те обещаха!