Инвеститорите бягат, щом чуят думата „природозащитници”

Блокираното развитие на Витоша отново е на дневен ред през последните дни. Въпреки волята на държавата, Столичната община и собственика на лифтовете „Витоша ски”, казусът с планината край София остава заплетен заради група български „еколози”, които от години саботират всеки опит за модернизация на съоръженията там.

В петък лично вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на околната среда и водите Нено Димов и председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков видяха разрухата по склоновете. И обещаха, че ще направят всичко възможно, за да има промяна.

Случаят „Витоша” е показателен как българската държава не може да излезе от капана, в който е вкарана от „зелените”.

„Труд” отдавна е доказал, че става дума за добре оплетена мрежа от лични, политически и финансови интереси на действаща у нас от близо две десетилетия група от псевдоеколози. Държавните институции и бизнеса са подложени на тотален рекет от тази група. Никое правителство досега не успя да избяга от натиска на „еколозите” от Коалицията „За да остане природа в България”, която всъщност е едно с Политическа партия „Зелените”.

Резултатите отдавна са налице – блокирано развитие на цели региони, забавени големи инфраструктурни проекти от национално и местно значение, обезлюдяване общини. Става дума саботиране на цялата българска икономика, която търпи загуби за стотици милиони лева.

Сега държавата и общините се опитват да осигурят развитието на Витоша и Пирин - това са първите стъпки от много време, които биха гарантирали бъдещето на туризма в цялата страна. Но в първия случай – Витоша, тепърва ще се променят закон и действащ План за управление. Във втория – Пирин, правителството показа воля и взе решение, което в момента е в съда, обжалвано от „еколозите”. Как се стигна до ситуация, в която всички правителства от 2000 година насам да се съобразяват с една клика от 10-15 души, работещи срещу България?

Началото

Началото на псевдоприродозащитната група започва в края на 90-те години на миналия век, когато в България е открит филиал на швейцарската офшорка WWF, а през 2006-а е учредена още една структура, WWF - Дунавско-Карпатска програма. Сега и двете се управляват от Веселина Кавръкова, която живее на семейни начала с бившия директор на Природен парк „Витоша” Тома Белев, отговорен за разрухата в планината, както и от Катерина Раковска, съпруга на друг виден „еколог” - Андрей Ковачев.

Впоследствие мрежата от неправителствени организации (НПО), гравитиращи около WWF, се увеличава до около 30. Ръководството на всички е преплетено в ограничен кръг от хора, на базата на семейно-приятелски връзки и зависимости. „Зелените” НПО са групирани в коалицията „За да остане природа в България”, от която през 2008 година произлиза ПП „Зелените”. До днес коалицията няма съдебна регистрация и явно ръководство, но поради агресивното й поведение държавните институции още съобразяват с нея.

Както „Труд” е писал през годините, началото на активната дейност на „зелените” НПО у нас съвпада с назначаването през 1999-а на Тома Белев за директор на Природен парк Витоша.

Това е и времето, когато има вълна от учредяване на НПО - „Зелени Балкани”, „Българско дружество за защита на птиците”, швейцарско-българската фондация „Биоразнообразие” на Петко Цветков.

Списъкът продължава с Института за зелена политика на Петко Ковачев (деен участник в управлението на зелената енергетика, член на Комитета по наблюдение на изграждането на автомагистрала „Струма”). Следва Сдружение за дива природа „Балкани” на Андрей Ковачев и други.

Структура

За да се учредяват, регистрират и функционират, на „зелените” НПО е необходимо солидно финансиране. Основният източник на приходи са еврофондовете и така наречените грантове – спонсорство от чуждестранни организации (виж карето)

В началото на 21 век, „еколозите” засипват Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с предложения за създаване на нови защитени територии, влажни зони и природни паркове.

Целта е веднага след това за тези територии да бъдат разработени планове за управление, програми за съхранение на флората и фауната и така да се усвояват пари.

Показателен пример е случаят с влажната зона „Калимок-Бръшлен”, където чрез държавата и европрограми са похарчени над 13 000 000 долара за абсолютно безсмислен проект. Той е безполезен както за околната среда, така и за хората, живеещи в района. „Труд” писа за този казус още преди три години.

Историята е следната - в края на 90-те години „Зелени Балкани” купува най-големите рибарници, изграждани някога в България. Те са разположени на 6000 декара в село Нова Черна, близо до Тутракан. От 1993 г. не се използват, защото поддръжката им излиза много скъпо.

През 2000 г. „Зелени Балкани” предлагат проект, с който рибарниците да се превърнат във „влажна зона”. Година по-късно от МОСВ излизат със заповед, с която 60 000 декара в „Калимок-Бръшлен” са обявени за влажна зона - защитена територия. В центъра на тази площ са въпросните 6 хиляди декара рибарници - влажни зони, а притежателите на имоти остават без обещаното обезщетение и на практика парцелите им са национализирани.

Не такова е положението с „природозащитниците” - „Зелени Балкани” прибират сумата от 13 280 000 долара - парите са от Световната банка, ЕС и държавния бюджет. Всички институции са подведени от „еколозите” с приказки за създаване на уникална местност, която ще привлича много туристи и ще има високоефективно производство на биопродукти под марката „Калимок-Бръшлен”. Нищо такова не се случва, въпреки че мина достатъчно време за реализацията на проекта.

Партията

За да водят успешно кампаниите си, включително и срещу зимния туризъм у нас, „еколозите” от коалицията „За да остане природа в България” имат нужда от политическо представителство. Така през есента на 2008 година се появява партия „Зелените”.

Тази малка част „зелени” НПО и тяхната политическа формация и в момента са си присвоили правото да говорят от името на цялото гражданско общество. В арсенала им екологичната проблематика e нищожен процент. Огромната част от дейността им е насочена срещу развитието на зимния туризъм в България. Друга цели блокиране на големи инфраструктурни проекти като лот 3.2 от магистрала „Струма” през Кресненското дефиле.

Използвайки екореторика и хвърляйки откровени лъжи - най-често за поголовна сеч в Пирин, Витоша и Рила, нещо, което никога не се е случвало, „природозащитниците” манипулират обществото. Тази хватка им помага при печелене на обществени поръчки за милиони левове по национални и европейски програми. Идеята е партия „Зелените” и коалиция „За да остане природа в България” да увеличат своето влияние с директно участие в структурите на властта.

Засега това не се е случило, въпреки че на последните парламентарни избори през 2017-а ПП „Зелените” се явиха в коалиция с „Да, Бъглария” на Христо Иванов и ДЕОС.

В изборните списъци като политици за пореден път се разкриха Тома Белев, Андрей Ковачев, Петко Цветков, Борислав Сандов, Петър Кърджилов, Андрей Ралев, Александър Дунчев. Но обединението не прескочи бариерата от 4% и остана извън Народното събрание.

В момента ПП „Зелените” са в ново обединение - „Демократична България”, заедно с политическите джуджета ДСБ и, отново, „Да, България”. Тази коалиция си има правителство в сянка, в което влизат Тома Белев и съпредседателите на ПП „Зелените” Борислав Сандов и Владислав Панев.

Блокираните проекти

Заради натиска на „Зелените” върху бизнеса само в зимната спортна инфраструктура са блокирани проекти за над половини милиард евро.

Например възпрепятстваният проект на „Витоша ски” АД за модернизация на съоръженията в планината край София, който трябваше да се реализира в периода 2008-2009 г., е на стойност почти 80 милиона евро. За тези 10 години забавяне са изгубени стотици работни места и много данъчни приходи в държавния бюджет.

Подобен бе случаят със саботирането на изграждането на втория кабинков лифт в ски зона „Банско”. Липсата му води до огромни опашки от български и чужди скиори през активния зимен сезон. Това вреди на имиджа на Банско, който е признат за един от най-добрите ски центрове в Европа.

Още по време на изграждането на ски зона „Банско” в периода 2001-2004 г. с дебилна упоритост по един и същ текст от Закона за защитените територии „еколозите” водят 60 съдебни дела и до едно ги губят.

В края на декември миналата година правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти прояви политическа воля и промени действащия План за управление на Национален парк „Пирин”, което ще позволи на концесионера на ски зоната Юлен АД да изгради втората кабинка. „Зелените” организираха протести с абсолютната лъжа, че заради постановеното от кабинета 48% от гората в Пирин ще бъде изсечена. Заведоха и дело във Върховния административен съд (ВАС). Дори магистратите обявиха, че твърдението за 48-те процента не е вярно, а постепенно протестите затихнаха. В момента се чака окончателното решение на ВАС. Докато тече делото, Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО обяви, че промяната в Плана за управление не застрашава НП „Пирин”, което беше тежък удар за „зелените”.

Не по този път минаха други големи проекти в сектора на туризма. Много инвеститори се отказаха след „зеления” натиск и безсилието на държавата. Огромна загуба за развитието на туризма, регионите и държавата са провалените проекти „Супер Боровец”, „Перелик” в Родопите, „Паничище” в Рила, блокираните „Дестинейшън Рила”, „Ком Берковица” в Стара планина и „Кулиното” в Пирин. Но не само туризмът е потърпевш от рекета на коалицията „За да остане природа в България”, която е едно с партия „Зелените”.

На мушката на екологичния рекет са и компаниите от добивната индустрия - МОК „Елаците”, „Асарел Медет”, „Аурубис”, „Дънди прешъс”, „Горубсо” и много други.

Преди година в община Трън имаше инвеститорски интерес за възраждане на местната златна мина. Проектът гарантираше над 400 работни места в един от най-бедните региони на България и неговото възраждане. Но се появиха „зелените”, които излъгаха хората, че със златото ще се копае и за уран. Под техния натиск Общинският съвет в Трън организаира местен референдум. Подведени от лъжите на „еколозите”, над 90 на сто от местните хора гласуваха против, а инвеститорът се оттегли. В момента Трън остава с едни от най-високите нива на безработица. Тази година приключи най-голямата сага за инфраструктурен проект от национално значение – строежът на лот 3.2 от автомагистрала „Струма”. Съдът окончателно отхвърли жалбите на „зелените”, че участъкът от аутобана през Кресненското дефиле ще наруши биоразнообразието там. Сега „зелените” пращат доноси срещу проекта до европейските институции, които остават без резултат.

Защитените територии

Фактите са следните: България има три национални парка - „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”. Отделно има 11 природни парка, 55 резервата. Налице са още 36 поддържащи резервата, 11 влажни зони, 349 природни забележителности, 502 защитени местности. А зоните на „Натура 2000”, които са 35% от България, погълнаха над 750 000 имота на 1 100 000 частни собственици.

Близо 50 на сто от 111 000 квадратни километра, на които се простира страната ни, са под някакъв вид екологична „защита”. По правило тези зони са най-подходящите места, където може да се развива туризъм, спа, селско стопанство, различни видове производство и много други дейности. Но това не се случва, защото там е територия на „еколозите” - няма официална власт, няма държава – важат само претенциите на зелената Коза ностра.

„Труд” го доказа преди 2 години: Усвояват огромни пари

В началото на 2016 година „Труд” публикува разследване Зелени игри за 44.5 милиона лева Новини 20:21 23.02.2016 , в което доказа огромната сума от 44 418 517 лева – тогава това бе общата стойност на проектите с участие на организации от коалицията „За да остане природа в България”. Данните за финансирането на „зелените” бяха извадени от Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС за страната ни.

Става въпрос за процедури по ОП „Околна среда”, ОП „Човешки ресурси” и програма LIFE. От първите две „еколозите” от свързаните в „За да остане природа в България” организации са имали достъп до 7 187 045 лева.

По-сериозно бе финансирането по LIFE, където става дума за общо 19 595 512 евро или 37 231 472.8 лева.

Например за опазването на египетския лешояд, за който от програма LIFE общият бюджет е 2 625 742 евро, бенифициент бе Българското дружество за защита на птиците. Проектът е започнат през 2013 година и приключи през сегашната 2018 г.

Същата организация до днес пази и царския орел, но като партньор на ЕВН Електроразпределение. Бюджетът за този проект е 3 984 874 евро.

БДЗП си партнира и с Изпълнителната агенция по горите отново в сферата на защитата на орлите у нас. Общ бюджет – 1 784 330 евро. Добри бяха и парите за опазване на червеногушата гъска, за която се грижи БЗДП – 2 656 608 евро.

По ОП „Околна среда” добре се представяха и филиалите на „Зелени Балкани” в цялата страна. НПО-то също е част от коалицията „За да остане природа в България”. В периода 2009-2013 година като партньор на Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” старозагорската структура на организацията се е добрала до бюджет по ОП „Околна среда” от 860 181 лева за опазване популацията и местообитанията на планинския кеклик.

Като партньор на Дирекцията на Природен парк Сините камъни по проект с цел „възстановяване популацията на лалугера като основен елемент за поддържане на благоприятния консервационен статус на приоритетни тревни хабитати и популации на хищни птици в природен парк „Сините камъни” „Зелени Балкани” са си осигурило достъп до 411 909 лева.

Вече като бенефициент „Зелени Балкани” са имали финансиране от ЕС на стойност 651 156 лева за „спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в комплекса от защитени природни територии на Поморийско езеро”.