Проектът за промени в конституцията, подписан от 166 народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, е на път да бъде приет тази седмица. Заявките на народните представители за „съдебна реформа“, която най-после да приключи споровете около функциите на прокуратурата и на съда, обаче не се приемат еднозначно. Орязването на правомощията на прокуратурата, разделянето на Висшия съдебен съвет, и структурните промени във функциите на главния прокурор притесниха академичната общност, магистрати и юристи от почти всички гилдии. Кое е необходимо и кое не, както и докъде се простира границата между разумното законодателство и политическото влияние -по тези въпроси разговаряме с прокурор Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България.

- Господин Николов, на заседанието на Комисията по конституционни въпроси в НС миналия вторник емоциите около разделянето на ВСС на два съвета се нагорещиха. Академичната общност допусна, че с това се цели изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Така ли е и до какво ще доведе това? 
- Общественото обсъждане в Комисията по конституционни въпроси се превърна в платформа за представяне на идеи, за професионален и обществен дебат, за сблъсък на мнения и виждания. Това е нормалният подход в една правова държава. Конкретно за Висшия съдебен съвет и предложението той да бъде заличен като единен конституционен орган - от решаването му зависи дали ще имаме единна и независима съдебна система или ще обезсмислим целия български модел на изграждане на съдебната власт. Аз, а и мнозинството от колегите, сме убедени, че този модел е истинско достижение на страната ни и е в хармония и с наднационалните европейски стандарти. Мнението на българските прокурори и следователи, категоричното становище на академичната общност, на голяма част от институциите и на сериозна част от неправителствения сектор, е, че подобна радикална промяна не може да бъде направена от обикновено Народно събрание. Съгласно утвърдената практика на Конституционния съд заличаването на конституционен орган, който осъществява професионалното администриране на една от трите власти е в правомощията само и единствено на Велико народно събрание. Структурирането на два съвета - Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет, ще означава ликвидиране на единната съдебна система, която понастоящем включва три подсистеми - на съда, на прокуратура и на следствието. Ще доведе ли това до по-голяма независимост и ограничаване на нерегламентираното влияние в прокуратурата и съда? Ще имаме ли по-добре функционираща система? Отговорът на тези въпроси е не. Ако тази идея се реализира, наред с някои от останалите предложения, практически резултатът ще бъде изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Тя ще остане там само на хартия, но реално ще бъде под засиленото влияние на останалите две власти. Ако прокуратурата, която е призвана да защитава държавния и обществен интерес, не е независима и е практически под влиянието на другите две власти, как тя ще брани интереса на хората? Твърдото ми убеждение е, че при съвременния български исторически, политически, икономически и социален контекст, ако щете дори и при съществуващия народностен манталитет, мястото на българската прокуратура може да е само в независимата съдебна власт. Това е най-сериозната гаранция, че институцията ще може да изпълнява функциите си без нерегламентирано влияние.

- От Асоциацията на прокурорите в България имате сериозни възражения към предлаганите промените в частта за съдебната власт. Кои са най-важните?
- Асоциацията на прокурорите в България има принципни виждания и позиции, които отстояваме последователно. По-голямата част от действията, свързани с т. н. „съдебна реформа“ през годините са насочени именно към прокуратурата. До голяма степен те обаче са непоследователни, хаотични и не са плод на цялостна визия и осъзната стратегия за възходящото развитие на съдебната ни система. Крайностите никога не са добър показател. Настоящият конституционен законопроект оставя впечатлението, че е насочен преди всичко към орязване на правомощията на прокуратурата, към нейното поставяне под пълен контрол. Да се демонизира прокуратурата е вредно, несправедливо, недалновидно и контрапродуктивно. Какво ни предлага проектът - Прокурорски съвет, в който професионалната квота ще е „безгласна буква“ - само двама членове на съвета, избрани от прокурорите, и един от следователите спрямо цели 6-има членове, избрани от Народното събрание. Това ще доведе до пълния контрол над прокуратурата от страна на една от другите власти. Реалността ще бъде такава, че главният прокурор ще се назначава индиректно от парламента. Прокурорски съвет, изцяло доминиран от политическата квота, няма да може да изпълнява основната си роля - да олицетворява и гарантира независимостта на прокуратурата. Аргументът, че едва ли не Народното събрание по дефиниция ще избере по-качествени и достойни членове от съвета в сравнение с тези, избрани от българските прокурори и следователи, е погрешен.

- Имаше и становище на Венецианската комисия...
- Парадоксално е, че голяма част от народните представители и Министерството на правосъдието „широко“ затварят очите си пред сериозните критики, съдържащи се в становището на Венецианската комисия. В него се съдържа препоръката министърът на правосъдието да няма каквото и да е участие във ВСС поради опасността да бъде проводник на политическо влияние и натиск. Изцяло в този смисъл е становището на Групата държави срещу корупцията (GRECO). Налице е и практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург - делото „Катана срещу Република Молдова“, където изрично е посочено, че присъствието на член на правителството в орган, натоварен с властта да осъществява дисциплинарна отговорност над представители на съдебната власт, е неприемливо в светлината на изискванията на чл. 6 от ЕКПЧ. В продължение на години становищата и препоръките на Венецианската комисия, както и решенията на ЕСПЧ, бяха основният аргумент за нуждите от реформи. В момента ставаме свидетели как тези становища, решения и препоръки сякаш нямат никакво значение и практически се игнорират с мъгляви обяснения за политическа необходимост. Осакатяването и маргинализирането на прокуратурата, превръщането u в зависима структура, отнемането на правомощия, които служат за нейното нормално функциониране, третирането на прокурорите и следователите като „втора“ ръка магистрати, би имало пагубни последици за всеки един български гражданин.

- Председателят на Съюза на юристите Владислав Славов определи проекта като „непрофесионално изготвен и противоконституционен“. Какво може да последва, ако парламентът приеме противоконституционни промени в конституцията?
- Трябва обективно да бъде отчетено, че част от критиките в юридическите среди имат сериозни основания. Остава пълна енигма кой или кои са авторите на този проект. Би трябвало тези хора да застанат с името и професионалния си авторитет и аргументирано да защитят своя продукт. Нужни са много специфични знания, опит, отговорност, за да бъде изготвен качествен законопроект. Всякакви експерименти, аматьорски и непрофесионални изяви са абсурдни. В момента сме изправени пред законопроект, който страда от тежки пороци и несъвършенства и сме принудени да го изглаждаме и поправяме. Например, проектът няма мотиви, което означава, че не става ясно какви стратегически цели трябва да постигнат измененията, не е анализирано как чрез тях ще се подобри съдебната система. Това е изрично констатирано и в становището на Венецианската комисия.

- Кое тогава налага бързане да се приемат промени в конституцията, около които явно няма консенсус?
- Този въпрос трябва да бъде отправен към уважаемите народни представители, които са подкрепили с подписите си законопроекта. За нас магистратите това бързане е неразбираемо. Абсурдно е да бъдат залагани подобни кратки срокове за изменение на Конституцията на една европейска правова държава. Вместо да подобрим нещата, можем да се окажем в състояние на тежък регрес в областта на върховенството на правото и функционирането на съдебната система. Вследствие на дебатите в комисията и в различни други формати е налице сериозно сближаване на позициите, изчистване на проекта и усъвършенстване на текстовете и са възможни балансирани и разумни промени. При положение, че промените бъдат приети в първоначалния им вид и при сериозните аргументи в посока на тяхната противоконституционност, естественото и нормално развитие би било да бъде сезиран Конституционният съд. Съдът не може да се намеси служебно.
 
- Като че ли се вижда някакво известно отстъпление от предложението да се отнемат от главния прокурор надзорът за законност и методическото ръководство над прокуратурите. Не е ли нужно все пак някакво смекчаване властта на фигурата на главния прокурор?
- Част от аргументите на магистратските и научни среди вече се чуват от вносителите и от членовете на Конституционната комисия. За съжаление обаче ние като общество сме склонни на крайности и често се въртим в омагьосан кръг - от главен прокурор, определян в миналото като „всесилен“, да изпразним тази фигура от съдържание. Лишавайки системата на прокуратурата от реално професионално ръководство на централно ниво ще отворим вратата пред възможността за феодализиране на отделните 28 окръжни района. Функциите за надзор за законност и методическото ръководство на главния прокурор имат за цел да не допускат злоупотреба с власт от отделни прокурори и да бъде осигурено уеднаквяването на прокурорската практика - да се гарантира на всички български граждани, че прокурорите в София, Плевен, Варна и т. н. ще решават сходни казуси по еднообразен, стандартизиран и законосъобразен начин. Освен това, фиксирани върху темата за отчетност на главния прокурор, на практика ще изключим не само нея, но и отчетността на цялата прокуратура. Нужно ли е смекчаване властта на главния прокурор? Убедено мога да заявя, че в правовата държава не трябва да съществуват институции и фигури, които да са „всесилни“ и „безконтролни“. По отношение на главния прокурор това обаче е по-скоро мит.

- Спорове обаче има около отпадането на възможността Върховна административна прокуратура да следи работата на държавната администрация. Защо на прокуратурата u е толкова важно това правомощие, след като имаме контролни органи в държавата?
- Правомощията на прокуратурата в административното и гражданското правораздаване, както и възможността да иска отмяна на незаконосъобразни актове, се превърнаха в своеобразна „ябълка на раздора“. Трябва да се изясни, че извън същинския наказателен процес прокурорът действа в защита на обществения интерес и в защита на права и законни интереси на уязвими лица. Официалните сравнителни изследвания на Съвета на Европа сочат, че в повечето правни системи прокурорите имат и отговорности по граждански, търговски, социални и административни въпроси и дори отговорност за осъществяване на надзор за законосъобразността на решенията на правителството. Сферите на компетентност включват гражданско, семейно, трудово, административно, избирателно право, защитата на права, свързани с околната среда и др. Това е модерната европейска тенденция и практика в държави като Австрия, Белгия, Хърватска, Чешка Република, Кипър, Дания, Франция, Северна Македония, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словакия, Словения, Испания, Турция и др. Прокурорите не търсим власт и влияние. Ако тези функции бъдат премахнати, прокурорите ще имат по-малко задължения, по-малко натоварване и ще работят по-спокойно. Истинският въпрос е: полезно ли ще е това за обществения интерес, за правата на хората? Ако правомощието на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове се отмени, незаконосъобразни актове, при които няма пряко засегната страна, която да ги оспори, просто ще си останат в сила. Ако уязвими хора не могат да защитят правата и интересите си, няма да има кой да се намеси.

- Има ли проблеми в прокуратурата, за които народните представители не са помислили, за да се приключи веднъж завинаги с десетилетния спор около реформирането на системата?
- Проблеми има навсякъде, както в съдебната система като цяло, така и в прокуратурата в частност. Не бягаме от отговорност, разбираме, че имаме слабости и сме допускали грешки. Проблеми обаче има и във функционирането на другите две власти. Многократно сме заявявали какво е нужно - модерен и отговарящ на съвременните реалности Наказателен кодекс, осъвременен и по-малко формален процесуален закон, усъвършенстван устройствен Закон за съдебната власт, подобряване координацията с останалите правоохранителни органи, нормална атмосфера и среда на работа. Съзнаваме, че в някои направления сме длъжници и трябва да работим упорито, за да отговорим на очакванията на хората. Българските прокурори са нормални граждани като всички останали. Огромната част от тях ежедневно работят отговорно и професионално. Дали ще приключи десетилетната реформа на съдебната власт? Няма как да бъде произведен еднократен конституционен или законодателен фойерверк, след който тържествено да обявим, че сме открили панацеята и сме изградили перфектната и съвършена система. Имаме горчивия минал опит, когато определени промени с фанфари бяха обявявани като едва ли не решаващи всичките ни проблеми. Всъщност това не се получи.

Нашият гост
Прокурор Владимир Николов е завършил висше образование във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” в град Велико Търново, специалност “Право”. От 2007 г. работи в системата на Прокуратурата на Република България, като заема последователно длъжностите младши прокурор, прокурор и зам.-районен прокурор на Районна прокуратура-Плевен. През юни 2021 година е избран за окръжен прокурор на Плевен, а през юли 2022 година е избран за член на Висшия съдебен съвет от професионалната квота. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България.