Грубият опит за екзекуция на един български академик

Разследване

10:00

03.09.2018

Три години Ваньо Митев е на подсъдимата скамейка, пратен там по поръчка на Меглена Кунева. Софийски градски съд отхвърля категорично всички обвинения

През юни 2018 година съдът оправда акад. Ваньо Митев и проф. Алексей Алексеев. Над 220 документа на 90 страници, секретна папка от досъдебното производство и разпит на 21 свидетели разбиха напълно доводите на Софийска градска прокуратура

Въпреки че достигнаха внушителен брой, проверките в МУ-София продължават

На 07.06.2018 г. Софийски градски съд (СГС), наказателно отделение (НО), 7-и състав с председател съдия Милен Михайлов оправда акад. Ваньо Митев и проф. Алексей Алексеев по повдигнатите обвинения от Софийска градска прокуратура (СГП). Съдия Михайлов накратко синтезира мотивите, без да чете. В медиите този синтез не бе отразен, а бе съобщено че до 1 месец ще излязат писмените мотиви по нашумялото дело. Оправдателната присъда бе представена от bTV и „24 часа“, медиите най-активно атакували акад. Митев като, виждате ли, той ощетил Медицинския университет-София (МУС) с над 1 милион лева, прокуратурата му иска 6 години затвор, но съдът го оправдава. Неприятно внушение имаше по адрес на съдебния състав от рода на „Ние ги хващаме, те ги пускат“.

След излизането на „Мотиви“ обаче коментар от медиите не последва. На 90 стр., на базата на двадесет тома материали с над 220 документа, одитния доклад на МОН и секретна папка от досъдебното производство, 57 документа от съдебното производство, разпит на 21 свидетели на прокуратурата и подробните показания на двамата подсъдими, съдът разбива напълно доводите на СГП.

Предисловие

През месец септември 2016 г., в следствие на поръчков одитен доклад на МОН с министър Меглена Кунева, започна масирана, отлично съгласувана и координирана атака срещу МУС и в частност бившия му ректор акад. Ваньо Митев. Кунева хвърли срещу тях „цялата държавна мощ“ с цел компрометиране на акад. Митев, осуетяване на общото събрание на МУС на 12 октомври 2016, което свали проф. Вихра Миланова, и блокиране назначаването на новоизбрания ректор и за това подведе и активира СГП, която мълниеносно повдигна обвинения срещу Ваньо Митев, а по-късно и срещу Алексей Алексеев - уволнения главен секретар на МУС. След като ВАС не се подаде на невероятния натиск и отсъди в полза на МУС относно законността на свикване на Общото събрание на МУС, тандемът Миланова-Кунева буквално съсипа този най-богат и реномиран университет в България с всички възможни проверки.

Сега, 2 години по късно, проверките все още продължават, въпреки че достигнаха внушителната цифра 32! Според Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси (КПУКИ) са излезли 104 публикации в националните медии и 12 в регионалните. Въз основа на голям фактически материал КПУКИ на два пъти оправда акад. Ваньо Митев, за което писа само „Труд“.

През 2017 г. вестникът направи самостоятелно разследване на казуса с МУС и акад. Ваньо Митев и публикува поредица от статии и интервюта по нашумелия мегаслучай. Решение PC-004-16-001/12.01.2017 на КПУКИ в „Труд“, януари 2017 г.; „Университетски хирург в САЩ се става с труд и воля“ 5 юни 2017 г.; „Как bTV обслужва Меглена Кунева“ , 14 юли 2017 г.; „Как „реформаторката“ Кунева замрази реформата във висшето образование“ , 24 юли 2017 г.; „Кунева и корупцията - част 1“ 02.08.2017 г.; „Кунева и корупцията - част 2“ , 03.08.2017 г.; „Меглена Кунева открито спъна образователен проект в Италия“ , 29 август 2017 г.; „Оправдаха бившия ректор на МУ-София“ , 13 ноември 2017 г.

Година по-късно със задоволство отбелязваме, че нашите заключения се покриват напълно с мнението на СГС, чиито мотиви за оправдателната присъда излязоха неотдавна.

„Труд“ подробно се запозна с мотивите от 90 стр. Ще ги изложим максимално сбито. Тъй като акад. Ваньо Митев има едно обвинение за извършителство, а останалите са за липса на контрол на действията на главния секретар на МУС проф. Алексей Алексеев, ще започнем с въпросното обвинение.

Според СГП акад. Митев е сключил неизгодна сделка, назначавайки адв. Евелина Стоева-Димитрова и адв. Иван Арнаудов на граждански договор за по 600 лв. месечно, като с това е причинил значителна вреда на МУС в размер на 28 800 лв. за период от 2 години. Това бе широко огласено от медиите и повтаряно непрекъснато, даже след произнасяне на оправдателната присъда.

Какви са фактите: МУС е поддържал двама юристи на щат и един на граждански договор (1600 лв. на месец). Към датата на сключване на договора (29.09.2014 г.) МУС разполага само с един юрист на щат, на другия му тече предизвестие за напускане, а на юриста на граждански договор същият му е прекратен. Така, на мястото на юриста на граждански договор, получавал 1600 лв., са назначени двама топ юристи за обща сума 1200 лв. на месец. Ето мотивите на СГС: „Не е налице и твърдяната от прокуратурата вреда в размер на 28 800 лв., доколкото при съпоставка между постигнатите финансови резултати и заплатените хонорари се установява значителен превес на финансовите ползи за МУС в сравнение с разходите, направени по процесния договор. Нещо повече – от свидетелските показания беше установено, че преди сключване на този договор е действал друг договор с един адвокат за сумата от 1600 лв. месечно, поради което наемането на двама адвокати за сумата от 1200 лв. се явява още веднъж значително по-изгодно за Университета – стр. 88“.

Интересно е и мнението на СГС на стр. 89 по отношение на договора на Вихра Миланова за 69 999 лв., сключен след подсъдимия Митев, за което писа „Труд“ през 2016 г. и 2017 г.: „По отношение на оплакванията на защитата, а и на самите подсъдими, че договори, аналогични на процесните, за които им е повдигнато обвинение, са сключени и от проф. Миланова, ректор на МУС след подсъдимия Митев, то този въпрос е правноирелевантен, доколкото липсва обвинение за този договор. Защо прокуратурата е счела да повдигне обвинение за сключения от подсъдимия Митев договор, но не и за сключения от проф. Миланова договор със същите страни и предмет, е въпрос който би следвало да бъде отправен към прокуратурата“.

Към прокуратурата може да се отправи и друг въпрос:

Защо, изчислявайки „щетите“ от 28 800 лв. за 2 години от 29.09.2014 г., приписва на акад. Митев и периода след 14.04.2016 г., когато ректор е била проф. Миланова? Както ще видим по - надолу, към прокуратурата могат да се отправят и много други въпроси, на които тя не може да даде смислен отговор. Що се отнася до нуждата от юридическа помощ, СГС на стр. 87 заключава: „В тази връзка именно ръководството на МУС е било компетентно да прецени как да осигури тази помощ – дали чрез разкриване на нова щатна бройка за юрисконсулт или чрез ангажиране на адвокати по договор“.

Какво са свършили двамата адвокати: „От представените доказателства съдът установи и обстоятелството, че в резултат на сключените договори за правна помощ, адв. Арнаудов и адв. Димитрова са обжалвали Ревизионен акт № МТД-РД-01-07-76/03.11.2014 (...), а с решение № 6576 от 29.10.2015 г. АССГ е отменил ревизионния акт в обжалваната част, като по този начин задълженията на МУС са намалели с 710 782,94 лева. ВАС решава делото в полза на МУС, като задължава Столична община да възстанови авансово изплатените от МУС суми в размер на 1 776 957 лева - стр. 44“.

„Труд“ няма да цитира големия обем юридическа работа свършена от адв. Арнаудов и адв. Димитрова, за което са предоставени писмени доказателство при това сборно за 1200 лв. на месец! Договорът сключен с тях от акад. Митев се явява блестящо управленско решение, донесло огромни приходи за МУС и само СГП видя щета в това.

Останалите „престъпления“ са извършени от главния секретар проф. Алексеев, неконтролиран от ректора акад. Митев: Закупуването на знаменитият джип „Рейндж Ровър“. На мястото на отишлия за скрап 17 годишен „Фолсфаген“, МУС закупува високопроходим автомобил – покупката е инкриминирана от СГП. Мотивите на СГС са „...съдът прие, че към инкриминираната дата 30.07.2014 г. МУС не е разполагал с високопроходим автомобил (...), автомобилът е бил редовно използван за нуждите на университета, което още веднъж сочи за нуждата от закупуването му (...) закупеният автомобил изцяло попада в рамките на отпуснатия бюджет (...) подписването на процесния договор е било в резултат от взетото решение на ректора и в изпълнение на решението по бюджета на Академичния съвет (...) Не е налице според настоящия състав и твърдяната от прокуратурата вреда в размер на 177 108 лв. за МУС, доколкото закупеният високопроходим автомобил е станал част от патримониума на Университета, като по този начин е увеличил материалните активи на МУС със стойността на автомобила (...) Ето защо съдът не споделя становището на прокуратурата, че е настъпила посочената от СГП вреда, доколкото тази сума не е разходвана в чужд интерес, а в интерес на МУС, а процесният автомобил е получен от МУС на 08.12.2014 г. съгласно Приемо-предавателен протокол и е станал част от автомобилния парк на учебното заведение - стр. 57-58“.

Нароченият от СГП джип има нерадостна съдба – след като е возил трима ректори на МУС и навъртял повече от 100 000 км, той е откраднат, а

застрахователите възстановяват щета

на МУС от 104 000 лв. „Труд“ вече писа, че и други ректори притежават джипове, даже марка „Мерцедес”. По времето, когато акад. Митев закупува процесния автомобил, друг медицински ректор купува 5 леки автомобила, 2 товарни и някоя и друга яхта, други университети закупуват за нуждите си до 3 автобуса и т.н., неща добре известни на МОН и прокуратурата, но правилно неинкриминирани. Как обаче СГП ще обясни инкриминирането на покупка на кола на най-богатия университет в България с един от най-бедните автомобилни паркове?

Инкриминирането на 2 договора на проф. Алексеев с адв. Димитрова и адв. Арнаудов, касаещи разработки, свързани със стратегическото развитие на МУС, будят пълно недоумение. „В тази връзка съдът намира, че Държавата, в лицето на прокуратурата не разполага с правомощия да се намесва в автономните решения на Висшите училища, които касаят тяхното организационно и академично развитие“ - стр. 59. „В тази връзка идеите на ръководството, свързани с организацията на МУ-София, са изцяло от компетентността на органите на висшето учебно заведение и Държавата в лицето на Прокуратурата изначало няма право да ги преценява по целесъобразност – стр. 61“.

Продължение очаквайте в следващия брой на „Труд”