Доц. д-р Владимир Нейчев, университетски хирург пред „Труд“: Университетски хирург в САЩ се става с труд и воля

Трябва да се възстанови изнесеното обучение по медицина

Доц. Нейчев се завръща от САЩ през 2015 г. след 11-годишен престой и работи като хоноруван асистент по хирургия във II хирургия на УМБАЛ „Александровска“. Лектор е по биохимия, молекулна биология и генетика на студенти по медицина, фармация и дентална медицина и лектор по хирургия на студенти по медицина и стоматология. В началото на 2017 г. в конкуренция с над 30 високо квалифицирани кандидати от САЩ печели конкурс за доцент по хирургия в The University of Central Florida - College of Medicine, Флорида, САЩ, където предстои да се върне до края на 2017-а.

- Доцент Нейчев, тази година спечелихте престижната награда „Златна Панацея” на Медицинския университет – София, по време на честванията на 100-годишнината на университета. Кажете нещо повече за нея.

- Тази награда се връчва на учени със значим принос в науката. Един от основните фактори в оценяването на кандидатите е научната им продукция и комисията е оценила публикациите ми в реномирани международни научни списания с общ „импакт фактор” 110 и с над 870 цитирания.

- Това е изключително високо постижение, особено за хирург. Вие сте и на половин длъжност доцент по биохимия в университета. Едва ли има друг подобен случай. Как успявате да съчетаете тези на пръв поглед несъвместими дисциплини и как ви стига времето?

- Да, наистина на пръв поглед хирургията, която традиционно се счита за предимно практическа клинична дисциплина, няма много общо с биохимията, занимаваща се с основните биологични принципи и механизми на организация и функция на организма. Но това е само на пръв поглед, а истината е, че биохимията като дисциплина е единствена и съвършена в това, че позволява разбирането и логичното обяснение на процесите в организма на човека, както в здравословно, така и в болестно състояние на молекулно, клетъчно и системно ниво. Това означава, че на практика няма лекарска специалност, чиито клинични и научни методи и практики да не се основават на познаването на фундаменталните биохимични принципи. Точно поради тази причина в САЩ много лекари в различни дисциплини, включително хирургията, имат най-малко бакалавърска или магистърска степен от годините прекарани в колежите, където са се занимавали с основни науки, към които спада и биохимията. Още през първите си студентски години имах афинитет към биохимията и посещавах извънучебните курсове, водени от академик Ваньо Митев. Основното, което научих тогава е, че само разбирайки най-точно кои са биохимичните, патологични механизми, лежащи в основата на болестните симптоми, може да разбереш болестта като цяло, а от там да стигнеш до правилните терапевтични подходи. Това всъщност бе и причината да следвам двете неразривно свързани специалности - биохимия и хирургия.

- Как съумявате да се занимавате едновременно с наука на най-високо ниво и да изпълнявате задълженията си като лекар?

- Въпрос на организация, воля и неимоверен труд. В САЩ без това няма как да успееш. Конкуренцията е нечовешка. Трудовият ми ден протичаше така: ставане в 4-4,30 часа; в болницата съм за визитация най-късно в 5,30; в 7 часа имаме задължителна научно-клинична конференция; от 8,0 до 14-15 часа са плановите операции. След това следва следобедна визитация и във вечерните часове, някъде до 20-21часа работа в научните лаборатории и обсъждане на текущите резултати. И това на практика е разпределението на почти цялата работна седмица на всички университетски хирурзи.

- Какво Ви накара да се върнете в България?

- Има множество причини, които ме накараха да се върна и да практикувам временно в България. Основната причина обаче е, че бях в САЩ с виза J-1, която задължава лекарите, завършили обучението си да се върнат в родните си страни и да привнесат модерните американски знания и техники. Те са длъжни да работят по специалността си за минимум две години, след което могат да продължат кариерата си в САЩ, ако пожелаят.

От друга страна, аз никога не съм прекъсвал връзките си с българските колеги и бях изумен от промените в Катедрата по химия и биохимия на Медицинския университет в София, в Медицинския факултет и университета като цяло за времето, през което съм отсъствал.

- В какво се състоят тези промени?

- Когато заминах през 2005-а инфраструктурата на Медицинския университет беше в плачевно състояние. Заплатите бяха унизително ниски, а наука се правеше изключително трудно поради липса на средства за елементарни консумативи. През годините се връщах за кратко в България и след избирането на акад. Митев за ректор всяка година виждах значителни промени. В момента лабораториите в Катедрата по химия и биохимия са обзаведени по-добре от някои водещи университети в САЩ. Същото констатира и моята колежка доцент Мария Драгнева, която се завърна в България през 2012 г. след 10-годишен престой в университет номер едно в света - Харвард.

Освен това порутената сграда на ПУЦ и като цяло инфраструктурата на университета бе напълно реновирана, а доходите на преподавателите повишени над 4 пъти. В катедрата по химия и биохимия се работи на световно ниво, а преподавателите са специализирали години в най-престижните университети на САЩ, Англия, Япония, Франция, Германия и др.

- Като лекар и изследовател, живял и практикувал дълго време в САЩ, как оценявате скандалите в Медицинския университет в София, които започнаха миналата година и се стигна до широко тиражирани обвинения срещу академик Ваньо Митев?

- Не мога да проумея намесата на МОН по времето на госпожа Меглена Кунева в чисто вътрешни проблеми на университета, разрешаването на които е във функциите на общото събрание на учебното заведение. В САЩ такава политическа намеса в управлението на автономен университет е напълно невъзможна. Няма никаква логика да се анатемосва и обвинява в безстопанственост ръководител, оставил 100 милиона лева след себе си и при това след драстично повишение на доходите на преподавателите и обновяване на цялата материална база. Освен това първият мандат на академик Митев мина по времето на световната рецесия и намалено финансиране от МОН с 30%.

- Запознат ли сте по-подробно с обвиненията или говорите от общи съображения?

- Запознат съм с обвиненията от пресата, телевизиите и електронните медии. Как е възможно да се отива на съд за закупуването на високопроходима лека кола за университет с уникален по рода си финансов резерв, разраснал дейността си многократно и увеличил броя на чуждестранните студенти 4 пъти до над 3000?! За подобни мениджърски „престъпления” в САЩ позлатяват. Например деканите на водещи и проспериращи американски университети от класата на академик Митев получават огромни заплати от порядъка на 500 хиляди - 1 милион долара годишно, като имат опция да живеят в къщи собственост на университета, а някои декани като този на елитния университет Johns Hopkins имат на разположение като превозно средство и хеликоптер.

- Какво Ви шокира най-много?

- Най съм шокиран от обвиненията за изнесеното обучение в Щвейцария и Кипър. За водещите университети в света е характерно изнесеното обучение в различни форми. Колко бяхме радостни като разбрахме, че незабележимата на картата България има университет, способен да се сравнява с най-добрите примери в света. Този уникален за България успех бе постигнат в жестока конкуренция с местни водещи университети. Например в Италия МУ-София успя да осъди италианските министерства на образованието, на вътрешните работи, на външните работи за неправомерната им забрана за откриване на изнесено обучение на университета в Италия. Частни структури в Германия също започнаха борба срещу откриването на изнесено обучение в Кьолн. Сега обаче човек остава с объркващото впечатление, че изнесеното обучение на МУ-София е законно и се защитава от италианското правосъдие, а се забранява и преследва от българското образователно министерство по времето на госпожа Кунева.

- Имаше обвинения и за загуби.

- За какви загуби на МУ става дума, при положение, че университетът няма и стотинка разход, а само приход? Най-ощетени са преподавателите от предклиничните дисциплини, които за 25 работни дни в Киасо имаха чист доход от 5000 евро, платени от италианците. МУ-София се прочу в Европа и не случайно се придвижи само за година с 550 места напред в международните класации. Всички политически сили говорят непрекъснато за това колко важно е образованието за България, и че е основен приоритет. А когато се яви уникален модел в университет, показал, че в момент на световна икономическа криза може да се генерира образование на световно ниво и голям финансов ресурс, се позволява този модел да бъде разрушен, вместо да бъде използван като пример и усъвършенстван. И това се прави от министър-реформатор?! Надявам се съдът да възроди съсипаното от госпожа Кунева изнесено обучение, което е огромно постижение, международно признание и реклама на българското висше образование в чужбина.

- Какви са плановете Ви за в бъдеще?

- Заминавам за САЩ към края на годината, но нямам никакви намерения да прекъсвам контактите си с България. Една от главните ми цели е осъществяването на съвместни проекти между университета в София и университета на Централна Флорида. Ще се опитам да осигуря специализации на млади български хирурзи в ръководената от мен клиника.

 

Нашият гост

Доц. Владимир Нейчев е роден през 1971 г. в Бургас. Завършил е медицина в МУ–София, има специалности по хирургия и биохимия. През 2005 заминава за САЩ, където работи последователно в The Johns Hopkins University Hospital и Danbury Hospital афилииран с University of Vermont. Преминава целия курс на дипломно и следдипломно обучение по хирургия в САЩ където е дипломиран хирург от Американския Борд по Хирургия. Има специализация по ендокринната онкология и хирургични ендокринопатии.

Членува в множество американски и български съсловни, научни и медицински колегии и асоциации, и в редица университетски и болнични съвети.

Коментари

Задължително поле