Цените на храните в магазините продължават да нарастват. Премиерът Гълъб Донев обяви, че всички държавни ведомства ще следят цените на храните от вносителя и производителя до трапезата и информацията може да бъде публикувана в специален сайт. С въпроси какъв ще бъде ефектът от тези мерки и какво трябва да бъде направено, за да ядем по-евтини и по-качествени храни се обърнахме към доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

- Г-н Боюклиев, премиерът Гълъб Донев обяви, че ще се опитат да стопират ръста на цените на храните като ежедневно следят какви надценки слагат търговците по веригата на доставки. Според вас какъв ще бъде ефектът от този контрол?
- Това не става с кампанийни операции. Това преди 40 години беше възможно, каквото каже държавата това става. Сега нещата са други, с кампанийни истории няма как да стане. Нито пък с нови закони, които евентуално следващият парламент да приеме. Ние имаме достатъчно добри, европейски закони. Понеже чух, че нов закон за търговия с храни ще готви правителството. Ние имаме Закон за храните, половината от който са регламенти, свързани с търговията с храни. Имаме и наредби. Може някоя наредба с нещо да бъде променена. Използват термина спекула и заблуждават хората. Не съм юрист, но съм изчел икономическото законодателство и там няма такова понятие като спекула. Така че няма да има никакъв ефект от този контрол, освен популистки, да покажат колко са загрижени за хората.

- Премиерът обяви, че в нов закон за търговията с храни ще бъде дефинирано какво е нелоялна търговска практика. Смятате ли, че е възможно да бъде поставен таван на надценките на търговците?
- Не, това е абсурд. Няма как да се сложи таван на надценките. Възможно е това, което правят примерно в съседна Гърция. Там правителството отива на разговор с големите търговски вериги и те поемат ангажименти пред правителството. Да има стоки от малката потребителска кошница, които да са с поносими цени, и там е казано какви трябва да бъдат тези цени. Това са възможни практики, има ги в Европа. Но да въведеш таван, това е абсурд. Ние имаме такъв опит. Например през 1996 г., тогава бяха други условията, икономиката беше друга, пак предстояха избори и по политически причини натиснаха цената на зърното. И какво стана със зърното - изнесоха го. Тогава икономистите обясняваха на министър-председателя Жан Виденов, че това е една пружина, колкото повече я натискаш, толкова повече ще отскочи, не можеш да я удържиш. Цената имам предвид. И то на такъв основен ресурс като пшеницата. Тогава стигнахме до зърнена криза.

- Премиерът каза, че от октомври миналата година разговаря с търговските вериги, но явно досега няма някакъв положителен резултат.
- Премиерът трябва да провежда национална аграрна политика в рамките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз Трябва да помогнем на нашия производител, да скъсим търговските вериги. Например зелената сделка. Тази зелена сделка не е мръсна дума, тя е точно това - по-малко да се замърсява. Като внасяш 80 процента от плодовете и зеленчуците и то от европейски територии на 3000-3500 километра, това са големи камиони, които през цяла Европа правят огромен въглероден отпечатък. Транспортът е на трето място като замърсител. Има европейски политики, които трябва да се правят. Например съседна Румъния го прави. Там с парите от Плана за възстановяване ще правят зеленчукови пояси около най-големия консумативен център - Букурещ, за производство на плодове и зеленчуци, за прясно мляко. А ние внасяме мляко, за да произвеждаме българско сирене и български кашкавал. Не го правим с българско мляко, защото то не стига. То стига за половината от това, което излиза на пазара като млечни продукти. Другото е с вносни млечни сурогати, сухо мляко. Правителството трябва да се ориентира към последователна, национална аграрна политика и да подпомогне местния производител, да скъси веригата на доставки. Да направи това, което например прави Париж. Париж не само осигурява пазарите без пари, но и субсидира производителите, осигурява им транспорт, складови бази, за да има по-евтини продукти и да са по-качествени. Защото винаги, когато си го откъснал от градината и на другия ден си го занесъл на пазара е много по-здравословно като продукт. Като транспортираш от 3000 километра, от Нидерландия например, отиваш на сортове, които да издържат такъв транспорт и толкова дълго логистично време.

- Преди няколко дни производители на плодове и зеленчуци организираха протест срещу политиката на Министерството на земеделието. Какво трябва да бъде направено, за да бъде подпомогната работата им?
- Ние преживяхме две кризи - пандемията, която също удари земеделския отрасъл, и криза с цените на енергийните носители. Трябва да намалиш цените на електроенергията например на този, който пече хляб с нея, мели брашно, а не въобще на всички. Класическият пример е, че едно и също поевтиняване на тока имаме и за казиното и за фурната, която е на електричество. Трябват политики, насочени към земеделския производител. Защото това е базисният отрасъл и за преработката и за храната. Да вземем дизела. Ние сме голям производител на зърно, 80 процента от площите ни са зърнени култури. Там всичко се прави с трактори, комбайни. Всяка една манипулация, било за подхранване на почвата, било за растителна защита, всичко се прави с трактори. Във Франция има агродизел и това е направено, така че да отговаря на изискванията на ЕС, не нарушава европейските правила. Или парника, макар че аз предпочитам туршиите и другите сезонни, традиционни български продукти. Но за свежите зеленчуци от парниците използват газ. Трябва да свалим цената на газа за тези хора. Другото са торовете. 30 процента от реколтата на зърнени култури зависи от азотния тор. А той се произвежда от природен газ. Значи трябва да свалим цените на природния газ, след това като продадем торовете на земеделските производители да ги субсидираме. Това са примери за подходящи политики. Не е трудно да се види какъв е опитът в Европа и да се направи добра политика. Пак искам да подчертая, това не е социализъм, това е европейска политика. Това, което беше едно време, да натиснеш административно цените, да изпратиш пазачи, държавата да размахва пръст, сега не става така.

- Защо храните в Полша са по-евтини от тези в България? Само заради субсидиите, които дават, или в Полша търговците слагат по-малки надценки?
- Сложно е. Първо да кажем във Варшава, на Старе место, на най-хубавите места, има пазари на фермери и те продават традиционни храни. Така е и в Париж. Това е скъсената верига на доставки, това е и културата, и въпрос на доходи. В Полша отиват към средни европейски доходи, а ние сме най-бедната страна. Много са факторите, не е един. Търговските вериги при нас, особено в градовете, задушават малкия производител. Докато във Франция самите вериги организират скъсената търговска верига от производител до търговската мрежа и до трапезата. Правят го много умело. Нас ни излъгаха, обещаваха такива закони, но никой нищо не направи. Тези, които обещаваха, имаха за известно време властта, но забравиха за тези обещания.

- В Гърция плодовете и зеленчуците са значително по-евтини, отколкото в България. Може ли да копираме техния опит, вместо правителството да прави сайт, на който хората да гледат какви са цените?
- Това със сайта е смешно. Аз ще посещавам този сайт и вие ще го посещавате, защото се занимаваме с тази тематика и ни е интересно. Но как си представяте един пенсионер преди да излезе на пазар да влезе в сайта, да разгледа и тогава да тръгне. Това са елементарни работи, пропаганда. Важно е това, което казвате - ние не трябва да откриваме топлата вода. Тя е открита отдавна. Просто трябва да се огледаме какво става около нас, в Европа. И да изберем опита, който е най-подходящ за нашите условия. Иначе информация, например за млякото, има. Всеки месец Европейската комисия издава бюлетин за изкупните цени на млякото, за продажните цени. Правителството открива неща, които ги има от години и се знаят.

- Магазини от едни и същи търговски вериги продават абсолютно едни и същи стоки в България и в други страни от ЕС, но често цените в България са по-високи. Може ли да се каже, че това е спекула?
- Думата спекула в законодателството не съществува. Това е просто отношение към нашия пазар. Дори не е въпрос до цена на логистиката, на търговията, че при нас е по-скъпо да се търгува, както някои колеги опитват да обяснят ситуацията. Просто това ни е нивото, това е отношението на тези вериги. Те са преценили, че след като при нас например 80 процента от зеленчуците са внос и са по-ниско качество, значи могат да правят с нас каквото си искат. Тук е ролята на държавата. Нали преди една година обещаваха, че ще има някакви държавни вериги, които точно това да правят, да скъсяват разстоянието на доставките и да стимулират нашето производство. Инфлацията се бори с производство. Не с наливане на доходи, а с наше, българско производство. Резултатът от освобождаването на брашното и хляба от ДДС е, че се лишихме от един значителен ресурс, който влизаше в бюджета, и с който можеше да се решават проблеми на нашите производители, да бъдат субсидирани. Но за съжаление и от Министерството на земеделието и от Министерството на икономиката тези неща са неглижирани.

- Яйцата, млякото, сиренето и кашкавалът в България вече са много по-скъпи отколкото в други страни от ЕС. Защо, при положение, че доходите ни са най-ниските в ЕС?
- Пред мен е бюлетинът на Европейската комисия. За месец януари нашата изкупна цена на млякото е много под средната за Европейския съюз. А цената, на която продават млякото за пряка консумация, е една от най-високите, на четвърто място сме. Това е отношение на търговците към българския потребител и в същото време отношение на държавата към българския производител. Тук има огромен марж. Преработвателят изкупува млякото и го обезмаслява, пастьоризира го, прави няколко продукта, добавя сухо мляко и въпреки това цената е висока. Така е защото в Европа тази връзка е скъсена. Там производителят на суровото мляко си произвежда сам фуража. След това преработва млякото или е собственик в кооперация или някакво друго предприятие съвместно с други млекопроизводители, и печели от крайния продукт. Той може да понесе по-ниска цена на суровото мляко, но печели, когато продуктът стига до потребителя. Това е политика, която у нас е занемарена. Нас ни разделят. Самите земеделски производители за разединени, от 30 години се опитват да се обединят, да направят браншова камара и не могат. Във Франция има земеделска камара. Тя разпределя евросубсидиите, тя прави всичко. А при нас има хиляди организации на земеделски производители и нито една не е призната в Европа.

- Премиерът призова хората да дават сигнали за цените в Комисията за защита на потребителите. Но в законодателството ни няма предвидени глоби за твърде големи надценки от страна на търговците. КЗП какво ще прави тези сигнали?
- Това е една администрация, която нищо не може да направи. Законът е такъв. Такива организации в Европа са граждански, неправителствени организации. Имат права и когато има нелоялна търговска практика, информацията стига до медиите, те я разпространяват и това води до загуба и до фалит на такива търговци. У нас това е въпрос на култура. Всичко, което каза премиерът, е чист популизъм и политика. Това не е икономика и не е аграрна политика.

- Фермерите обясняват, че храните поскъпват заради по-високите цени на торовете и препаратите за растителна защита. Възможно ли е правителството да даде целева субсидия на фермерите за покупка на торове, ако срещу това те се съгласят да намалят цените на ниво близко до цените от преди поскъпването на газа и торовете?
- Точно така. Ние сме производител на торове. Трябва да понижим цените на самия тор, който да отиде при фермера със съответните ангажименти. Такива политики трябва да има. Ние заклеймихме зърнопроизводителите, защото 80 процента от площите ни са зърно. Но това е базовата култура. Въпросът е не това зърно да се изнася, защото ние половината слънчоглед го изнасяме, не го преработваме в олио. Същото важи и за другите зърнени култури, за пшеница, за ечемик. Въпросът е да направиш такава политика, че да е изгодно да преработиш зърното в брашно, във фуражи. Тези фуражи да станат мляко и месо, от тях да произведеш традиционни, български, здравословни млечни и месни продукти. И да ги сложиш в чинията на туриста. Защото в туризма е най-висока добавената стойност. Такава трябва да бъде икономическата политика. Това правят развитите туристически страни. Когато отидеш в Испания ти поднасят от техните морски дарове, от техните традиционни храни. При нас отиваш в Банско, един район, който произвежда най-вкусните картофи, но като седнеш в ресторанта ти сервират пържени картофи, купени от борсата в Солун или в най-добрия случай в Благоевград, но те са вносни. Да вземем шопската салата - трябва да бъде от хубавия български, градински домат, от нашето сирене, произведено от наше мляко.

Нашият гост
Доц. д-р Огнян Боюклиев е член на Научния съвет на Института за икономически изследвания към БАН, преподавател е по програмите за обучение по Програмата за развитие на селските райони. Работил е в Института по икономика на селското стопанство, в 38-то Народно събрание е съветник на зам.-председателя на Комисията по земеделие, гори и поземлена реформа, експерт към Комисията по земеделие и гори на 36-то и 37-то Народно събрание. Има специализации в Япония и в министерството на земеделието във Франция.