В Скопие може да чуете, че „Хубава си моя горо“ е „македонска“ песен, нищо че текстът е на Любен Каравелов

 Пример за „македонизиране“ на популярна песен е „Кога зашумят шумите“

Македонската фолклорна област е изконна част от територията на хилядолетната българска песен. Тази необорима истина е установена отдавна от авторитетни наши и чужди изследователи, а и постоянно се потвърждава от самия живот. И все пак, за какво се пееше и се пее в песните, свързани с Македония, обичани от милиони българи? Кои са техните герои? Нека накратко припомним за кого пееха нашите сънародници в Македония.

Може да се каже, че през първата половината на ХХ век така наречените македонски песни се превръщат в относително самостоятелен жанр на тогавашната българска музика - не само народна, но и популярна в модерния смисъл на думата. Те се създават и изпълняват не само в Македония, но не по-малко в София и в цяла България и се пеят от всички. И ако интелигенцията все пак се увлича по модерните шлагери (днес прибавяме „стари“), народът залага главно на македонските песни. „Йовано, Йованке“, „Морен сокол пие вода на Вардаро“, „Болен ми лежи Миле Попйорданов“ и десетки тогавашни „хитове“ се носят по пазари, сватби, гари, кръчми...

Разбира се, принос имат и хилядите бежанци от Македония, намерили нов дом в София, Пловдив, Русе, по Черноморието и къде ли не в скромните граници на ощетената от убийствения Ньойски договор България.
През вековете сънародниците ни от Македония пеят песните, които се носят из цялото българско пространство - от Дунава до Бяло море, от Черно море до Ниш и Морава, до Охрид и планините на Албания.

Едни и същи са и епическите герои, сред които първото място е на Крали Марко. Нека припомним обаче, че емблематичната песен „Откак се е, мила моя майнольо, зора зазорила“, посветена на търновския цар Иван Шишман, е записана от братя Миладинови именно в Македония! Впрочем, сборникът „Български народни песни“, събрани и издадени от братята от Струга през 1861 г., е прекрасна илюстрация за песенното творчество в историко-географската област Македония. Тук ще насочим вниманието на читателя към героите на освободителното движение в Македония и Одринско в края на XIX и началото на ХХ век, при които опитите за присвояване на българската история и културно наследство са особено настойчиви и дори арогантни...

Един от примерите за „македонизиране“ на популярна песен е с „Кога зашумят шумите“. През 2017 г. скопският вестник „Вечер“ приведе като аргумент за „македонския“ произход на песента нейния запис в мрежата YouTube, „... по-стар от българския... „В духа на обичайните фалшификации текстът на песента е „поправен“: 

Другари, верни другари, македонци 
кога низ село врвите, соконьи да 
не тропате,
со пушки да не фърлате, 
не фърлате...

Кой е „капетан Костадин“ не се казва. Истината се премълчава, защото песента е посветена на войвода, който дори не е от Македония... Това е Костадин Нунков (1877-1905), съгражданин, съученик и приятел на поета Пейо Яворов. В Пловдивската гимназия двамата се посвещават на великата идея за освобождението на Македония. Седемнадесетгодишен, бъдещият войвода участва в акцията на Върховния Македонски комитет през 1895 г.

Няколко години Костадин Нунков е в Швейцария, където дружи с руските революционери и изучава „занаята“ за изработване на бомби. През 1902 г. публикува малката книга „Взривните вещества и тяхното употребление“, наръчник за революционерите от ВМОРО. На няколко пъти влиза с чети в Пиринска Македония и Беломорието, а през 1904 г. е войвода на комитите в района на Куманово. Загива на 12 февруари 1905 г. след петчасов неравен бой с поробителя. „Капетан Костадин“ пада заедно със седем свои четници и четирима местни дейци. През 2011 г. в Чирпан, на мястото, където някога е бил родният дом на войводата, е открит барелеф на този малко познат герой, паднал за свободата на поробените ни братя.

Преди години проф. Божидар Димитров допусна, че песента е имала и „втори“ живот. Както в случая с Чавдар войвода (знаем трима войводи с това име), и „капетанот“ от песента намира превъплъщение в лицето на капитан Костадин Попниколов (1889-1918), родом от с. Карахадър, Лозенградско, в Странджа. Този български офицер загива на Македонския фронт в края на Първата световна война. Оцелелите негови войници приемат, че песента е и за техния любим ротен командир... И в двата случая, „оженването“ е метафора на саможертвата на героя за свободата на поробена Македония.

Същият мотив присъства и в не по-малко популярната песен „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, който също се „жени за църната земя“. Ще отбележим, че Милан (Миле) Попйорданов (1877-1901) от Велес, брат на водача на Солунските атентатори Йордан (Орце) Попйорданов (1881-1903), пада убит, облечен в любимото си палто, което пък му е подарено от чирпанлията Яворов - една, ако не мистерия, то тъжна „шега“ на историята...
Да хвърлим един поглед към книгата на Коле Рошев „Войводите низ собитията и народните песни“ (Скопие, 1999 г.). При всички напъни на автора да представи героите на народните песни като „македонци“, самите примери го опровергават. Не е необходимо да доказваме, че прочути борци за свободата на Македония като „Енидж вардарското слънце“ Апостол Петков / Постол войвода (1869-1911), Леонид Янков (1878-1905), Михаил Чаков (1873-1940), Иванчо Карасулията (1875-1905) и десетки други са българи и нищо друго - за своите съселяни, за турци, гърци и всички останали...

Песни са се пеели обаче и за Кръстю Асенов (1877-1903), известен с прякорите Мечката и Огнениот даскал, родом от Сливен и племенник на Хаджи Димитър; Михаил Апостолов Попето (1875-1903), родом от Горна Диканя, Радомирско, български кавалерийски подофицер, един от най-близките другари на Гоце Делчев; Христо Чернопеев (1865-1918) от Дерманци, Ловешко, фелдфебел, по-късно офицер, една от ярките фигури в историята на ВМОРО; Марко Лерински, какъвто е псевдонимът на Георги Иванов Гюров (1862-1902), родом от Котел, български подофицер... За неговата гибел е песента:

Денеска петок, сабота, утре е 
света недела.
Марко войвода пристигна во 
това село Пателе.
Проклети биле шпиони, 
Марка войвода предадоа!

И ако в свободна България се пееха и се пеят „македонските песни“, в самата Македония онези, идващи по различни пътища от пределите на българската държава, са изключително популярни. На първо място, традиционните революционни песни, както и много други, свързани с исторически, но и актуални теми. Разбира се, в Скопие може да чуете, че „Хубава си моя горо“ е „македонска“ песен, нищо че текстът е на Любен Каравелов! Както бе показано от режисьора Константин Чакъров, преди Втората световна война попадналите в пределите на Албания македонски българи пеят „Жив е той, жив е!“ (не „Ела се вие, превива“!) дори и в сюблимния момент, в който булката напуска бащиния си дом. Особена символика във Вардарска Македония и до днес има българският шлагер „Минаха години без да те забравя аз“, но за него си струва да разкажем отделно някой път в нашата поредица.

Преди броени дни отбелязахме Деня на Независимостта - 22 септември. В книгата си „Ангели и демони“ Боян Драганов припомни какво се случва през септември 1908 г., когато трупата на Народния театър в София, придружена от един оркестър от Русе, прави турне в Одринска Тракия и Македония. Водена е от своя тогавашен директор, поетa Пенчо Славейков. Представленията в Одрин, Солун, Воден, Битоля, Прилеп и Велес са посрещнати с небивало въодушевление. Многохилядната публика не се побира в салоните, а прозорците са на път да се пръснат от бурните аплодисменти...

На път за Скопие обаче идва вестта на обявяването на българската независимост, а турските власти отменят представлението, насрочено за 25 септември. От гарата трупата се настанява в хотел „Балкан“, чакайки да отпътува за София. Вечерта в градината на хотела прииждат групи от местни българи. „Разнасят се разпалени поздрави и възторзи за Майка България. Спонтанно се решава българският оркестър да приветства хората. Тази вест като мълния обикаля града и скоро няколко хиляди българи изпълват площада пред хотела. Еква „Шуми Марица“ и народният дух се разпалва... „Българите от Скопие пеят „Шуми Марица“, химна на Царство България - поредният отговор на въпроса „За кого пееха македонците?“