Водачът на автентичната ВМРО е принуден да води конспиративен живот, тъй като дълго време го издирват тайните служби на титова Югославия, Гърция и България

Неизвестните нови борби на Македония

В 68 статии „Труд“ разказа за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г. Това е последната част от поредицата.

Въпреки, че италианските власти много добре знаят кое е лицето, което през 1948 г. заедно със свои съратници преминава нелегално австрийско-италианската граница, за повечето хора по света точното положение на Иван Михайлов е неизвестно.

Дълго време го издирват тайните служби на титова Югославия, Гърция и България, поради което водачът на автентичната ВМРО е принуден да води конспиративен живот. Той има български паспорт, но влиятелни хървати в Рим му помагат да получи статут на политически емигрант под името Иван Анастасов. Пак от съображения за сигурност, хърватският отец Паоло Мелада му съдейства на адреса на Марийнския папски институт да получава своята кореспонденция. Средствата пък, които Македонските патриотични организации в САЩ и Канада изпращат за издръжката на своя идеен водач Иван Михайлов, се превеждат на името на хърватския революционер Ивица Крилич, чийто брат е разстрелян в комунистическа Югославия.

Иван Михайлов има редица затрудненията в практически нелегалния си живот, но съумява да разгърне организационния си потенциал, с което дава нов импулс на разпръснатите по света организирани македонски българи за продължаване на борбата срещу старите и нови потисници. На фона на някои твърдения, че Радко, както е най-известният негов псевдоним, е бил авторитарен, трябва да се има предвид, че той никога никой насила не е карал да прави каквото и да е. Не е напускал Италия, всичките контакти с него са доброволни, поради което освен чрез авторитета си, не е имал други механизми за въздействие. А мащабите на доброволната подкрепа разкриват значимостта на неговото дело.

Убитият през 1949 г. в титова Югославия деец на ВМРО Трайчо Чундев казва, че „противниците на Михайлов могат да му приписват много недостатъци, но никой не може да отрече, че той всякога изцяло мисли за Македония и непрестанно крои и обмисля планове за нейната свобода“. Иван Михайлов обаче е авторитет не само за македонските българи. Римският вестник „Ил тевере“ пише, че „Иван Михайлов има днес в ръцете си цялото движение, трептящо от жар и самопожертвувание за много тежките и дълги битки“. За него „Вашингтон поуст“ казва, че е „човек с железни нерви... Днес се счита за един от най-големите конспиратори и революционери в света. Културен и пътувал, той има качества на образован човек, какъвто е“. За холандския вестник „Алгемен ханделблат“ Иван Михайлов е „балканския орел“, а за американския професор Джон Бейклес „е един много културен човек, който е добре запознат с европейската политика“. Подобни високи оценки можем да прочетем в американските издания „Дъ сфер“, „Дъ ню рипъблик“, „Чикаго дейли нюз“, в аржентинското „Буенос Айрес хералд“, италианското „Секоло серра“, турското „Сон поста“, германския „Алдойч блетер“ и много други.

Независимо от своя авторитет, Иван Михайлов е изключително предпазлив. Още в края на 1945 г., когато е в австрийските Алпи и пише първите си следвоенни публикации, ги публикува под псевдонимите Вардарски, Македоникус, Брегалнишки, Преспански и др. „Македонска трибуна“ официално съобщава, че става въпрос за специална кореспонденция от Париж или Швейцария. Всъщност материалите от Австрия се изпращат до Женева, от където пък се препращат в редакцията в Индианаполис.

Едва през 1950 г. Иван Михайлов публикува под истинското си име книгата „Македония - Швейцария на Балканите“ и изпраща официален поздрав до 29-тия конгрес на МПО, провел се в Гери, щата Индиана. Излизането със собственото си име неминуемо привлича чуждото внимание към каузата на македонските българи. На 3 ноември 1951 г. най-авторитетното католическо списание „Ла чивилта католика“ публикува отзив за неговата книга. В него се констатира, че македонският проблем „е тежък, особено като се има предвид, че Македония, и по-специално югославската и част, е била подложена и продължава да бъде подлагана и днес, като „Народна Република Македония“ на Тито, на най-безчовечно унищожение на всяка нейна национална особеност от страна на сърбите, които продължават, както и в миналото, да свирепстват най-вече срещу българите“.

През 1951 г. вестник „Хърватска“ отразява неговата брошура за въстанието на Илинден, през 1958 г. радио Рим прави цяла емисия, посветена на том I от „Спомени“-те на Иван Михайлов, а през 1961 г. мюнхенското списание „Ост Еуропа“ също публикува ласкави коментари, като отбелява, че авторът им има „легендарна слава по целите Балкани“. Събирането на средства за издаването на следващите томове се превръща във всенародно дело, защото македонски българи от цял свят правят дарения за тяхното публикуване.

Един от най-големите успехи на Иван Михайлов е издаването на месечния вестник „Маседониа“ на четири езика: английски, френски, немски и италиански в осем страници. Първият му брой излиза на 20 август 1954 г. След протести пред Италия на Югославия и Гърция, властите в Рим настояват вестникът да спре и последният брой се появява през октомври 1958 г.

Независимо че публикува в органа на МПО в САЩ и Канада „Македонска трибуна“, Иван Михайлов издава в Рим на 2 август 1983 г. юбилейния „Илинденски лист“, както сам отбелязва „в чест на незабравимите наши 1893 и 1903 г.“ През юли 1986 г. се появява юбилейният брой на в. „Независима Македония“, „в спомен на шестдесет годишнината на шестия конгрес на ВМРО“, а малко по-късно втори неин брой, издаден от юбилеен комитет по случай 90-тия рожден ден на Иван Михайлов и 150 години от гибелта на Васил Левски.

Иван Михайлов е класика на идеята за свободна и независима Македония. Но за него тя е тактика, а не самоцел. В статията си „Мисли по нашата борба“, публикувана на 20 ноември 1947 г., Иван Михайлов пише, че „македонската борба е била преди всичко борба национална... Днес се прави опит за денационализация в Македония под югославска власт. Всичко що се чувства българин се възмущава срещу болшевишкия опит за унищожение на българщината в Македония... Що е нашият идеал? Независима Македония политически... Духовната връзка на македонските българи с останалия български духовен свят не само да не е скъсана, но тъкмо тогава да бъде най-свободна и гарантирана“. През 1958 г. неговият сътрудник Асен Аврамов заявява пред конгреса на МПО: „Слушал съм Михайлов да обяснява: „Ние не се борим заради хатъра на някоя политическа формула - автономия, независимост, федерация или конфедерация. Която и да е от държавните формули, те трябва да служат и да гарантират съществуването на народностите. Но ако която и да е от тях, даже формулата на независима македонска държава, обрича на унищожение нашата българска народност, или която и да е от другите народности в Македония, тогава трябва да се запитаме каква полза има от такава независима Македония“. Михайлов казва, политическите формули и решения трябва да служат на народностите, но в никой случай народностите не могат да бъдат пожертвувани за която и да е политическа формула“.

Американското издание „Литеръри дайджест“ нарича Иван Михайлов „най-мразеният, най-обожаваният и най-страшният човек на Балканите“. Дори и в Гърция мнението за него отчасти е променено. През 1963 г. Георгиос Модис пише, че „Ванчо Михайлов... гледа с презрение на тази безогледна и егоистична политика - игнориране на съществуването и незачитането на правата на живеещите във Вардарска Македония народностни групи“. Днес единствено в Белград и обслужващите неговите интереси в Скопие, както в епохата на най-дивия сърбокомунизъм, продължават да хулят Иван Михайлов и преследват организации, носещи неговото име. Това само потвърждава, че неговите идеи са живи.