Колкото идентичности, толкова войни в обществото

Спряха един от фундаментите на съвременния либерал-прогресизъм - на политиката на идентичностите и критическата расова теория

Преди броени дни, на 14 октомври 2023 г., Австралия каза „Не“ на един от фундаментите на съвременния либерал-прогресизъм - на политиката на идентичностите (identity politics) и критическата расова теория. Каза „Не“ по най-категоричен начин - с национален референдум, в който гражданите на всички съюзни провинции (Австралия е съюзна, федерална държава) казаха „Не“ с мнозинство от близо две трети от гласовете - 60,4%, спрямо 39,6% „Да“. На референдум беше подложена предлаганата от либерал-прогресисткото федерално правителство промяна в австралийската конституция, според която на коренното аборигенско население се дава специална привилегия. Създава се висш държавен орган, наричан Voice (в превод от англ. ез. „глас“), който се избира от местните общности на коренното население по начин, който те самите определят.

Правомощията, които се предвиждаха за този орган, щяха да го превърнат в нещо като върховен надзор над законодателната и изпълнителна власт на Австралия. Естествено, всичко това беше облечено в типичната либерал-прогресистка фразеология за „включването“ на уязвимите групи. Но беше отхвърлено от австралийците, включително от близо половината гласоподаватели от коренното население. Защото идеята да се сегрегира нацията по расов принцип, давайки привилегии на определени расови групи, които в миналото са били потискани, не води до нищо добро, а само стимулира разединение и ценностен разпад на нацията. По думите на една от водещите фигури на кампанията „Не“, сенаторката от аборигенски произход Хасинта Прайс, вместо да градят общо бъдеще като нация, която е скъсала с расизма на миналото, се предлагаше разделението да се впише в самата конституция. Именно това беше отхвърлено от мнозинството австралийци, независимо, че кампанията „Да“ беше подкрепена от целия либерал-прогресистки мейнстрийм, включително от големите австралийски корпорации. Дори националният авиопревозвач Qantas изписа „Да“ по самолетите си.

Защо е важно какво се случва в далечна Австралия по този въпрос? Не само защото това е огромна държава, колкото цяла Европа, и е сред водещите икономически и културни сили в света. Важно е, защото либерал-прогресистите през последното десетилетие се опитват да превърнат тази част на света - Австралия и Нова Зеландия, в експериментално поле за всички свои извращения: климатичната паника, политиката на идентичностите и джендър идеологията. В Нова Зеландия доста напреднаха в материала, но гражданите на Австралия удариха мощна спирачка.

За теоретичните и идеологически харатеристики на политиката на идентичностите съм писал обстойно през 2019 г. в монографията „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“, както и в поредица от публикации в „Труд“, като „Операция „Година Нула“ и „Сори! Микеланджело не е африканец“. Дискредитирането на неолибералния модел в резултат на тежката финансово-икономическа криза от 2008 г. накара неолибералните глобалисти да търсят теми и идеологеми, които да отклоняват обществената енергия от злоупотребите на елита, от бедността и разрастващото се социално неравенство. Така беше извадена на преден план политиката на идентичностите. Управлението на Барак Обама и Хилъри Клинтън превърна идентичностите в централния въпрос на американската политика. Оттам това плъзна и в Европа. Под „политика на идентичностите“ в днешно време се разбира дефинирането на личността и нейния статус в обществото чрез абсолютизиране на расата и пола.

На пръв поглед тя има благородни цели - да се преодолее изолацията и дискриминацията на различни уязвими и малцинствени групи. На практика обаче тя свежда обществената политика до перманентна война на идентичности, която вместо да консолидира обществото, го набраздява с нови и нови разломи. Ако някога д-р Мартин Лутър Кинг се бореше за равноправие без оглед на расата, и неговото послание беше за обединение на обществото в името на равните права за всички, то днешните „борци за социална справедливост“ от Black Lives Matter не търсят единство, а насаждат разделение. Мечтата на д-р Кинг за нация, където хората няма да бъдат преценявани по цвета на кожата, се определя като „расистка“ и като „форма на фашизъм“, защото била сляпа зацвета на кожата (color-blind). Белите по дефиниция са „потисници“, носят историческа вина и са носители на „бяла привилегия“ по рождение, поради което трябва да бъдат приковани на позорния стълб на историята, а срещу“белотата“ (whitness) трябва да се води война. Все в духа на политиката на идентичностите радикалните феминистки водят пунически войни срещу „патриархата“ на „мъжете-свине“ и срещу мъжете по принцип, защото и те били виновни по принцип и по рождение. Трансджендър хората пък воюват срещу „потисничеството на половата бинарност“. И така нататък. Колкото идентичности, толкова войни в обществото.

Според известният ляв критик на политиката на идентичностите, Марк Лила, професор от Колумбийския университет, този тип социален активизъм е учебникарски пример как не трябва да се търси солидарност. Този фокусиран върху идентичностите подход неминуемо предизвиква съпротива от „изключените“ - белите, религиозните, традиционалистите, а и на онези представители на етнически групи и малцинства, които се гордеят не само със своята малцинствена идентичност, но и с принадлежността си към националната общност. Политиката на идентичностите копае траншеи около расовата и полова идентичност. „Фиксацията върху разнообразието в училищата и в пресата, произведе поколение от либерали и прогресисти, които по един съвършено нарцистичен начин са в неведение за условията вън от групите, към които те самите са приели, че принадлежат“, подчертава Марк Лила в „Някогашният и бъдещ либерал: След политиката на идентичностите“(2017 г.).

Австралийското „Не“ предизвика сеизмичен трус във фанатизираната самоувереност на либерал-прогреситите по света. Макар и само по част от либерал-прогресисткия дневен ред, този успех ще предизвика серия от постсеизмични вълни. Защото показа, че либерал-прогресистката матрица, която чрез пропагандните мрежи и корпоративния натиск се представя като „консенсусна“ и като „модерното бъдеще“, всъщност е идеология и политика на политическото малцинство, насъсквано от глобалния елит.

Прочее, миналата седмица участвах в световен консервативен форум в Лондон, който се превръща в глобална мрежа на консервативни политици, интелектуалци, религиозни лидери и младежки активисти от повече от 70 държави - Алиансът за отговорно гражданство (Alliance for Responsible Citizenship). Това е още една индикация, че духът на свободата все по-решително разчупва либерал-прогресистката матрица. Първата крачка направи Доналд Тръмп, който със спечелването на президентските избори през 2016 г., върна традиционният политически консерватизъм в политическия и социо-културен мейнстрим. Успехът на Австралия, макар и частичен, дава надежда, че в света може да се надигне нова консервативна вълна, която да защити устоите на Свободния свят както от извращенията на либерал-прогресизма, така и от външните врагове - евразийските автокрации, които все по-агресивно заявяват своите имперски претенции.