Кристиян Шкварек, политически анализатор, председател на Младежкия консервативен клуб, пред „Труд News“: Българинът е консерватор, но за престиж се пише либерал

Консерватизъм срещу либерализъм стана основна битка на политическия терен по света и у нас. Като какъв се определя българинът? Какъв е съвременният консерватизъм и какви са целите на новия либерализъм? Исторически консервативните партии са били партии на богатите, но в Европа и в Америка се случи едно много рязко обръщане през последните 10-15 години. Какво е то? А какво ще правят родните либерали, ако Тръмп дойде на власт? Отговорите на тези и други въпроси - от нашия събеседник днес Кристиян Шкварек.

- Да започнем с изконния въпрос, господин Шкварек - що е то консерватизъм и има ли той почва у нас? Бяхте организатор на кръгла маса на тема „Консервативни решения в ерата на глобализацията“?
- Този форум бе продължение на опита в Лондон да се създаде алтернативен световен икономически форум като отговор на Давос. Голямо и сериозно начинание, което начерта все по-видимия разлом на международната сцена за това какво трябва да бъде бъдещето. Ако имахме 30 години на пълен консенсус, в който световният и западен елит имаше ясната посока към повече либерална демокрация и повече екпериментиране към пост-модернизма - зеленото, отворените граници, мултикултурализма, ЛБГТИ и т. н., то от това, което видяхме в Лондон, смятам, че този консенсус в рамките на световния елит е счупен. Има две визии за бъдещето, като там бе представена алтернативната, консервативната визия - с ядрена енергетика и природен газ вместо панели и вятърни перки, със стабилно семейство вместо опитите за неговото разграждане, по-скоро без мултикултурни отворени граници. В София се опитахме и направихме доста успешна заявка за подобно нещо, което да се случва ежегодно на наша почва.

- Бяха изнесени данни за нагласите на българина - консервативни или либерални сме ние?
- Това, което излиза от тези данни е, че българите имат консервативни възгледи почти по всички основни фундаментални въпроси, даже на моменти бих ги нарекъл силно антилиберални възгледи. Мнозинството са дълбоко реакционни и консервативни по един, все пак бих го нарекъл секуларен, по-светски начин. Масовият българин не е консервативен като поляците или южняците в САЩ, той не е дълбоко религиозен, поради което се появяват прогресивни аномалии в статистиката, като почти пълното одобрение на абортите - нещо, което го няма в консервативно общества като Полша и южните щати на САЩ. Обаче има една друга аномалия - българинът отговаря тотално консервативно по всички въпроси, обаче за престиж, останал от 90-те години на миналия век, се определя като либерал, а не като консерватор. Над 60 процента казват, че са по-скоро либерали, а не консерватори - един престижен отговор, останал от 90-те години, но като го питаш за отделни казуси, на всички въпроси отговаря дълбоко антилиберално. Българинът е консерватор, който се срамува да се нарече така. „О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш консерватор“, бих казал.

- Май се връщаме във времената на Учредителното събрание през 1879 година и битката между либерали и консерватори?
- Няма как да не се върнем към тази битка, защото това е изконната и вечна битка в обществата, особено в европейските. От Френската революция насам няма как да няма такава битка, защото тя е естествена. Всяка друга битка през годините е била по-скоро аномалия - да речем повече или по-малко държава, повече или по-малко данъци, русофили - русофоби, Изток-Запад. Основната битка е да запазим ли европейската християнска цивилизация или да я разрушим и да я заменим с нещо друго. В България в последно време виждаме как всеки един казус минава през този кливидж консервативно-либерално като гръмотевица и все повече българи се разделят по тази линия, а не по другите.

- И вече няма ляво, няма дясно, има консерватори и либерали?
- Тук ще възразя като политолог, защото фундаменталната позиция точно от гледна точка на историята е, че има ляво, има и дясно и те са консервативното и либералното. Самите термини бяха променени през 80-те години на миналия век от Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, ерата на тачъризма и рейгънизма промени тези термини и въплъти в тях повече държава или по-малко държава, повече или по-малко пазар. А тези термини - ляво и дясно - се раждат по време на Френската революция, когато в народно събрание отляво на председателя застават привържениците на революцията, а от дясно са поддръжниците на краля и на монархията. Това нещо продължава и днес, 200 години по-късно. „Ляво“ значи повече деконструкция и разграждане на предишния хилядолетен европейски ред, на неговата партиархалност за сметка на феминизма, на неговите граници за сметка на интернационализма, на неговата религия за сметка на атеизма и т. н. Затова СССР бе толкова дълбоко атеистичен. А „дясно“ значи ред, традиция, запазване на консервативното. Така че десен би трябвало да значи консервативен, а ляв - либерален.

- В България тези термини са объркани...
- Това е по инерция от 90-те години и на моменти имаме точно обратното. Градската десница, както я наричаме, е парекселанс абсолютно сто процента нормална европейска градска левица. Във всяка една европейска държава има една прогресивна средна класа, която живее в столицата и определя себе си като лява. И тя е неразличима от нашите умнокрасиви, които обаче упорито продължават да се наричат десни заради деветдесетте. А те не са, нашата родна левица - това са умнокрасивите.

- А има ли някоя партия в България, която бихте нарекли консервативна?
- Наблюдавам, че в почти всички партии много са малко тези, в които не виждам някакви консервативни гласове, които да се опитват да движат някакви консервативни инициативи. Консервативни хора има в почти всички партии, може би само в „Продължаваме промяната“ и в „Демократична България“ не виждам такива, защото те са си парекселанс ядрото на либерализма. Онзи ден в парламента се обсъждаше и не се прие предложение на ИТН за забрана на пропагандирането на смяната на пола в училищата и детските градини. Има изключително консервативни неща, които са идвали от ГЕРБ, също и от „Възраждане“. Проблемът е, че в България в момента сме изправени пред алтернативата в политиката дали да изберем либерално-европейско или консервативно анти-европейско в лицето на „Възраждане“ и на БСП на моменти. На мен това не ми изглежда като европейски консерватизъм, защото той се състои от две думи - европейски и консерватизъм. Ние имаме нужда от един голям център, който в момента липсва - политически формации и хора, които са категорично за нашето присъствие в обединена Европа, но несъгласни с либералната и деструктивна линия, която налага ЕС.

- Веднага след 10 ноември 1989 година поехме по пътя на либералната демокрация, президентът Желев бе индивидуален член и патрон на Либералния интернационал, ДПС и НДСВ, които управляваха четири години, станаха негови членки. Но по времето на комунизма, ако някой член на партията кривнеше от правата линия, бе наричан „либерал“ и тя си беше мръсна дума. Сега отново ли е станала такава?
- Зависи кого питате. Ако питате масовия българин - да, тя е станала и все повече става такава, макар той да не се е отърсил още от усещането от деветдесетте, че либерал е нещо престижно. Затова от недрата на народа излезе алтернативната дума „джендър“, която бе измислена от народния гений, за да не нарича градските либерали с друга дума. Ако питате хората отгоре, там е обратното - по-скоро консерватор е или тепърва ще бъде някаква срамна и притеснителна думичка. Защото да бъдеш консерватор в модерна Европа и то особено сега, по времето на войната в Украйна, създава един много голям риск за човек, който се намира на политическата сцена - да бъде набеден за путинист и за русофил. Това е нещо, което може да прекрати цели кариери. Това е абсолютно невярно в повечето случаи, тъй като ти не можеш да бъдеш европейски консерватор без първата думичка - без „европейски“. Следователно ако си европейски консерватор, няма как да бъдеш путинист. И обратно - ако си путинист и евразиец, няма как да бъдеш европейски консерватор.

- Консервативните партии са партии на богатите...
- Да, исторически е било така - консервативните партии са били партии на богатите. Но в Европа и в Америка се случи едно много рязко обръщане през последните 10-15 години. Либералните леви партии на Запад са концентрирани единствено и само в големите градове и в столиците. Лейбъристите във Великобритания са само в Лондон, Бирмингам, в провинцията са консерваторите. В САЩ демократите са във всички градове и то все по-дълбоко в тази градове, където са големите пари. Т. е. където са парите, там се гласува за демократите, т. е ляво, т. е. либерално. В Силициевата долина, където са концентрирани всичките пари на света, се гласува само за Демократическата партия. На „Уолстрийт“ също е така. И обратно - за Републиканската партия отпреди 10-15 години започна да гласува работническата класа, особено белите работници. Същото е във Великобритания за Консервативната партия. Т. е. случи се едно обръщане - либералните и леви партии на Запад са тези, които държат елита, а за консерваторите гласуват бедните и хората от провинцията.

- Защо се получи това обръщане?
- Ляволибералното започна да става елит, постепенно се окопа в големите градове, и си създаде клиентела. И направи един много интересен електорален съюз между градската средна и висша класа и мигрантите и малцинствата. В САЩ за демократите гласуват богатите бели хора и чернокожите, латиносите и т. н. За социалистите в Белгия и в Холандия гласуват богатите бели хора в Амстердам, Брюксел, Антверпен плюс местните мароканци. Не бих казал, че разделението е бедни-богати в момента, на Запад ляволибералите са в съюз между богати хора и мигрантите, които им печелят изборите. Те затова държат държавите си отворени за масова миграция - левите печелят избори като си вкарват електорат.

- В България богатството по време на прехода отиде в отбрани хора на БКП и ДС. Често съм се шегувал с това, но не е ли време БСП да си стане отново БКП, като „К“-то този път да значи „консервативна“?-Нали Корнелия Нинова прави консервативен социализъм?
- Не мога да кажа дали Корнелия Нинова ще преименува партията си. Тя има голям проблем с това, че се опитва да бъде антилиберална и консервативна, от една страна. От друга страна пък БСП е част от международното семейство на социалистите - ПЕС, които всъщност са ядрото на джендъризма, срещу който тя се бори. Европейските социалисти са тези, които предложиха Истанбулската конвенция и евродепутатите на БСП я гласуваха. В България да си социалист или да си червен носи консервативна конотация поради фактът, че имахме такъв режим и хората, предимно възрастни, които изпитват носталгия към него, имат консервативни разбирания. Обаче на Запад не е така. На Запад да си социалист значи да си млад, студент, да си агресивен, изключително джендърски настроен, всички, които са за смяната на пола, са социалисти. Виждал съм тези хора, те мразят семейството, народа, границите, религиите. Така че Корнелия Нинова има един голям проблем - опитва се да държи консервативна партията си поради възрастния електорат, но в същото време да е в едно и също политическо семейство с най-обратните възможни хора на Запад. Моят съвет към нея би бил не да добавя консерватизъм към името на партията, а да махне социализма, защото няма нищо общо със социалистите в Европа. Тя не ходи в Брюксел, защото няма какво да прави там.

- Все повече нараства вероятността знамето на консерватизма Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом. Как биха взели завоя нашите либерали?
- Картинката започва да се променя и в Европа, а щом Европа кихне, България я хваща настинка. Партиите изведнъж ще решат, че са консервативни, защото такъв е дневния ред. Нашите политици са нагаждачи, трудно ще вземат завоя, но ще го вземат.

Нашият гост
Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършил история в Англия и “Европеистика и политика ” в католическият университет в Льовен, Белгия. Работил в посолството на Полша в София и постоянните представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел. Политически анализатор от платформата Мисъль, член на Младежкия Консервативен Клуб и създател в "Петте Кьошета".