На изгрев в съботния августовски ден равнината Златия прилича на огромна тепсия, преляла от масиви с царевица и слънчогледи. Слънцето калайдисва ниви и пътища с още мътната си светлина и нагрети от първите лъчи в тревите пеят разбудени пъдпъдъци.

А после из стърнищата гръмват пушки и екват викове „Наслука” … 10 август е празничен ден за близо 150 000 ловци в България, които откриват новия си сезон. За пръв път от години обаче празникът и стрелбата не са в цялата страна. В много райони цари тишина, сякаш са окупирани от сини каски, които не дават на никой с пушка да припари в ниви и ливади.

Покоят из ловните полета обаче не е заради миротворци или блокади на вегани, а заради плъзналата от седмици африканска чума по свинете. В териториите, където заразата е покосила вече глигани и прасета в селските дворове, ловът е забранен и стотици ловци, готвили се от месеци за паметния ден, са оклюмали и нервни сякаш те са засегнати от вируса. Затова дни преди заветната дата мнозина от лишените от любимото хоби са развили трескава дипломатическа дейност. Уговаряли са приятели, познати и непознати от незасегнатите от ембаргото райони да ги поканят на гости, та поне веднъж да гръмнат или само да помиришат барута.

Една от гостоприемните дружинки, приютили изтормозени от забраната стрелци, е втора ловна дружинка на град Вълчедръм - столицата на равнината Златия. Шестима гости заедно с 14 местни авджии, сред които и две дами Роза и Бистра, още в зори са поели по стърнища в търсене на дребните птичета. Кучетата Дея и Тайра стръвно кръстосват из тревите и вдигат сънените още пъдпъдъчи фамилии.

Старт на сезона с първи изстрел и паднал пъдпъдък дава Стефан Трайков, а след него загърмяват и останалите. Усетили настъпващата жега от слънцето и от оловото в цевите, пъдпъдъците се снишават в туфите с балур, прибягват между откосите слама и търсят спасение в гъстите и непревзимаеми от ловци и кучета ниви с царевица и слънчоглед. Които не успеят, увисват на коланите на стрелците.

За близо три часа обходи и стрелба като на фронтова линия първият ловен ден приключва. Най-добър стрелец се оказва 26 годишният Пламен Тотин - само с шест години стаж с пушката, но носител на куп награди в областни и национални турнири по стрелба. В торбата му са се кротнали 15 пъдпъдъка - точно колкото е нормата за всеки ловец… Останалите не са я достигнали – кой поради липса на късмет, кой поради лош мерник.

Всички обаче са доволни и щастливи, защото са видели изгрева над пълната със зърно равнината, вдишали са мириса на треви и билки и са разменили шеги с крачещите до тях приятели. Което е голямата магия и радост на лова, откакто свят светува.

„Първият ловен ден мина много добре! Слуката е по-голяма от други години. Пъдпъдък има достатъчно заради дъждовете и добрата реколта по нивите”, казва шефът на дружинката Борислав Цанин. Краят на стрелбата обаче не е край на празника, а само загрявка за следващите приключения, около трапезите.

Във вилата на втора дружинка недалеч от река Цибрица скарите задимяват, а доайенът на четата бай Иван Чернев се заема с почистването на пъдпъдъците, които ще се превърнат във вкусни хапки.

„Пъдпъдъкът е прасето на дружинките в равнината. При нас това е големият лов. Диви свине ловуваме малко, защото след прибирането на царевиците те се оттеглят към Балкана!”, казва ветеранът. Призракът на чумата обаче тревожи и ловците от Златията. Заради опасната зараза те вече са изклали домашните си свине и редом с пъдпъдъците на скарата задимяват и свински пържоли.

„Забрана за лов заради африканската чума по свинете е наложена в 11 ловностопански района в областите Видин, Монтана и Враца – шест от тях са във Видинско, 4 в Ломско и един в държавния дивечовъден участък „Дъбника” в Горско стопанство Враца”, казва Иван Николов – експерт по лова в Регионалната дирекция по горите в Берковица.

Добрата новина е, че сред отстреляните от края на юли до 4 август 10 диви свине в Североозапада нито една досега не е дала положителен резултат за чума.

„Поредната грешка на държавата е забраната за лов в районите с чума по свинете. Вместо ловците да участват в намаляването на дивите стада, те бездействат. Със смешни огради и безумни заповеди заразата няма да бъде спряна!”, недоволстват лишените от излети ловци. И предлагат почти като наемни войници пушките и опита си за лов в други, непревзети от чумата територии.