Въпреки че са под 500 души те имат важна роля в борбите на македонските българи за отстояване на истината

 На 30 септември 1951 г. основават Македонската патриотична организация „Гоце Делчев“

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

През втората половина на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век стотици бежанци, предимно младежи, бягат от южните райони на Югославия и България към Гърция. Те недоволстват от репресивната политика на новоустановените комунистически режими, които съгласувано провеждат денационализация на българското население във Вардарска и Пиринска Македония. Част от тях – около 700 души – са настанени в лагера Лаврион край Атина. Поради лошите условия те търсят съдействието на Международния червен кръст и ООН, за да напуснат Гърция. През 1951 г. започва извозването на лагерниците. Едни тръгват към Аржентина, други към Бразилия, а останалите чрез три парахода се отправят към Нова Зеландия. Въпреки че са под 500 души, през последвалия период те имат важна роля в борбите на македонските българи за отстояване на истината.

Разпръсването по различни части на света прекъсва за известно време контактите между бежанците от Лаврион, но те още преди заминаването си от Гърция имат план как в бъдеще да продължат сътрудничеството си. Договорката е след пристигането в крайната дестинация, да уведомят Македонските патриотични организации в САЩ и Канада и да се включат активно в дейността им. Замисълът е реализиран и през втората половина на 1951 г. МПО разпространява първите информации за новопоявилите се български емигрантски групи в Аржентина, Бразилия и Нова Зеландия. В последната нашите сънародници са настанени в гр. Пахиатуа, където 11 души подписват писмо, публикувано в „Македонска трибуна“ на 24 май 1951 г. В него те съобщават, че са „група политически емигранти, избягали от диктаторските режими на Тито и Червенков и отишли първоначално в Гърция“, но и там са изпаднали „в много по-тежко положение, отколкото даже в Югославия и България“.

Скоро след това 40 българи от Нова Зеландия изпращат изложение до ООН, описващо тежката ситуация в бежанските лагери в Гърция. Този документ е разпространен от МПО на 31 май 1951 г. и поражда огромен интерес сред македоно-българската емиграция в целия свят. Поради тази причина на 30-тия конгрес на МПО, провел се в гр. Кълъмбъс, е приета специална резолюция до всички насилствено разселени лица от Македония, наречени „достойни борци за правда, които са намерили хуманен прием в демократичните европейски страни, Южна Америка, и в свободолюбивите доминиони на Австралия и Нова Зеландия“. До тях „конгресът изпраща искрен и всесърдечен привет от името на родолюбивата македонска емиграция в Съединените щати, от името на македонските българи в Северна Америка“.

Тази резолюция активизира македонските българи в Пахиатуа и на 30 септември 1951 г. 15 души основават Македонската патриотична организация „Гоце Делчев“ в Нова Зеландия. За председател е избран Мануш Илиев, а за секретар Марко Николов. Дейността им е приветствана от ЦК на МПО в САЩ и Канада. „На новите борци от далечна Нова Зеландия пожелаваме бодрост преди всичко“, се казва в специална публикация на в. „Македонска трибуна“. „Вървете напред с твърдост и смелост, братя! Никога отчаянието да не свива гнездо в душите ви! Победата е на наша страна, защото тиранията и робството не могат да бъдат вечни“.

През 1952 г. членовете на МПО в Нова Зеландия са вече 31. В свое писмо те дават допълнителни разяснения защо са избрали за свой патрон Гоце Делчев: „Ние изпитахме на гърба си комунистическата тирания в България и сърбо-комунистическото национално и социално робство в Югославска Македония. В поробената ни Родина видяхме как комунистите само злоупотребяват с македонския първоборец Гоце Делчев, а фактически са погазили всички негови идеи по решението на македонския въпрос и са оскърбили неговите най-свети чувства“.

През април същата година МПО „Гоце Делчев“ в Нова Зеландия участва в подготовката на разширено изложение до генералния секретар на ООН Трюгве Лий, даващо подробности за тежкото положение на политическите бежанци от Македония, подписано от 36 души, лично потърпевши от репресивните действия.

Благодарение на ЦК на МПО, македонските българи в Нова Зеландия и Бразилия, повечето от които се познават от пребиваването им в лагера Лаврион в Гърция, успяват да възстановят контактите по между им. Това помага през 1953 г. да реализират една от най-мащабните им съвместни външнополитически акции. Общо 26 репресирани студенти, бежанци в Нова Зеландия, Канада, САЩ и Германия, изпращат на 20 октомври меморандум до ООН, в който описват тежкото положение на населението в Македония под сърбокомунистическото иго на Тито и апелират за международна намеса. В този документ те заявяват: „ние се чувстваме задължени да декларираме открито и категорично пред Вас и пред целия свободен свят, че комунистическият режим, установен преди осем години в Югославия, не е претърпял никакви промени в основните си цели и задачи… Ние категорично твърдим, че титовият режим от самото си създаване до ден днешен е бил комунистически и той се отличава с всички съответни черти на всевъзможно потискане на човешката личност“.

Една от най-значимите прояви на МПО в Нова Зеландия е през 1964 г., когато местните македонски българи издават на английски език книгата „Истината за Македония. Показания на американските мисионери“. Както се посочва в нея, тя е юбилейно издание, „публикувано в чест на 60-годишнината от въстанието в Македонския по време на Илинден през 1903 г., както и на 1100 години от създаването на старославянската азбука от Св. Св. Кирил и Методий от Солун, Македония, за да се отговори на нуждите на славянското българско население на Македония“.

Заглавна страница на книгата „Истината за Македония. Свидетелства на американските мисионери“, издание на МПО „Гоце Делчев“ в Нова Зеландия. Уелингтън, 1964.

Книгата съдържа свидетелства на американски мисионери, развивали дейност в Македония, по време на която са констатирали българския етнически характер на по-голямата част от нейното население. В предговора се изтъква, че десетилетните усилия за асимилиране на македонските българи все още не са дали желаните резултати. „Дори усилията на комунистическите поддръжници на Тито в Югославска Македония, които са създали изкуствен нов „език“ от местения македонски диалект и които успяват да вмъкнат множество сърбизми в така наречената литература и публикации, не са успели да асимилират българите от югославска Македония“. МПО в Нова Зеландия смята, че свидетелствата на американските мисионери „ще бъдат от огромно значение за миротворците по света и ще доведат до справедливо уреждане на въпросите, свързани с Македония“.

Книгата се състои от пет раздела, посветени на отделните части на Македония, а последният съдържа позиции на американски мисионери, изразени в защитата на българския народ. Така например Едуин Лок пише, че „Велес има 2000 къщи, две трети българи; същото се отнася и за 95-те села под него“. Дж. В. Беърд заявява: „Не знам дали Битоля влиза в България, но ако се разглежда населението, то е почти изцяло българско“. Според Л. Ф. Острендър пък „по-голямата част от населението в Македония е българско, но почти целият този регион е завладян от… Сърбия, под чието управление не може да има реална свобода или равни права за тези, които са българи и не желаят да се откажат от своята националност“. Също така са посочени и позициите на Артър Евънс, Леон Доминиан, Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и др., констатиращи наличието на българи в Македония.

МПО в Нова Зеландия издава книгата с мотива, че „когато се разглежда съдбата на Македония, тези, които ще бъдат отговорни за уреждането на световните проблеми, не трябва да пренебрегват авторитетните и безпристрастни свидетелства на американските мисионери“. Посоченият аргумент е много важен и той също трябва да залегне в съвременния подход на България към Северна Македония.