Тежък беше последният уикенд. Неполитическите и политическите сили се премериха. Едните си спретнаха веселба насред София, и викаха „пейте наш’та песен“. Разбира се, на който не му се пееше, бe принуден да живее цяло денонощие в блокада и да слуша постиженията на съвременната озвучителна техника.

Премиерът Бойко Борисов пък се тупна по гърдите - как бил разрешил на „желаещите“ да си правят каквото си искат в средата на столицата. Оправда се че е имало такива блокади и заради БСП, и заради СДС, и заради други велики партии...

Какво да кажем ние, на които ни е писнало от всякакви партии?

Малка справка - на последните парламентарни избори (5 октомври 2014) от 6 858 304 избиратели действителните гласове са 3 283 165. Това прави само 47% избирателна активност - т.е. управление на малцинството. Казано по-просто, на повечето ни се повръща, като чуем „политическа партия“.

Та г-н премиерът нищо не каза за нас - повечето. Но сигурно това му е разбирането за демокрация?!

За да имаш тежест, за да си някой, трябва пред името ти да има партийна абревиатура Например БСП, ДПС, СДС, АБВ или някоя по-сложна - с повече букви. Трябва да се напъхаш в редиците на някой лъжлив и крадлив партиен лидер.

А всъщност тъжната истина е, че онези - повечето - са хората, които плащат.

Ето я и сметката:

Партийните субсидии по 11 лева за около 3 милиона (3 144 038) действителни гласа към момента са почти 35 млн. лева (34 584 418) годишно. С въвеждането на задължителното гласуване за 6 858 304 избиратели сумата вече набъбва на близо 75,5 млн. лв. И тези пари ще се плащат от 4,5 млн. души в трудоспособна възраст. Т.е. всеки работещ, гласувал или не, ще трябва да плаща повече от 16 лева годишно - за светлото бъдеще на партиите ни. И това - за да сме се противопоставели на незаконното финансиране. Не разбирам как като взимат пари от мен, партиите ще спрат да приемат незаконни финанси? Няма такова нещо. Просто абревиатурата им става по-тежка.

В конституцията пише: „Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.“

Никъде не се споменава за принуда. Но конституцията едва ли е наясно колко пари губят партиите от пустата ниска избирателна активност.

Сега с предстоящия референдум имаме шанс да преразгледаме тези съвсем законни приходи на партиите, в замяна на които ни затрупват с лъжи и празни обещания.

Имаме шанс да видим колко струват в български левове „безценните идеали“ на политическите ни сили. Нека покажат за какво сме им били нужни ние, избирателите - заради единайсетте лева на глас или заради силата на единството. Дали ще сме също толкова важни и за по 1 лев на глас?

Във всички случаи - неизкривен от партийни розови призми.

Но и тук се очаква да заиграе тежката артилерия.

Как ще ни изиграят

Няма да е изненада, ако резултатите от референдума бъдат такива, че с недоумение ще гледаме как съвсем сами и с изявено мнозинство сме се задължили да гласуваме, как копнеем партиите да смучат повече и повече пари от държавния бюджет (т.е. от нас) под формата на субсидии и ... как мечтаем да избираме депутати дълбоко мажоритарно на по 2 тура и да се стремим към заветното абсолютно мнозинство.

След това ще станем свидетели на истинско чудо - с трепет ще наблюдаваме как високопоставените другари в Народното събрание ентусиазирано и окъпани в щастие изпълняват волята народна.

Тогава ще ни сочат с пръст от високата си трибуна и ще ни навикват поучително: „Вие си го избрахте.“