Завиден консенсус има в програмите на основните политически субекти по пет основни теми

Знаците бяха повече от ясни като минем през отговорите на въпросите за референдума и свършим с избирането на Румен Радев за президент.

Поумнели ли са политиците или просто се уплашиха то своя работодател - народа? Търпението, въпреки че е добродетел, има един много сериозен недостатък - има срок на годност и след това се трансформира в гняв. Изглежда политиците усетиха жестокият ход на трансформацията на народните чувства и взеха да се държат смирено.

Предизборната кампания, каквато я виждаме дотук, за първи път е по-скоро кампания на надеждата, а не кампания на страха. Забележете, че агресията някак отсъства, а тонът е равен и в хармония. Дори и умереният популизъм не е украсен в ляво и дясно измерение - сходен е. Страховете, например, че БСП  ще увеличава доходите и така ще разбие държавата, са несъстоятелни на фона на предложенията за още по-високи доходи от десните формации. В търсенето на националното достойнство и самочувствие политиките, които ни предлагат партиите, звучат нормално, а не популистки.

Прегледът на програмите за управление на участниците в изборния процес дава отговор на множество въпроси на избирателя за съществото  на бъдещото управление.

Завиден консенсус има в програмите на всички основни политически субекти по пет основни теми, които вълнуват българския избирател - политика по доходите, здравеопазване и образование, сигурност и съдебна система. Близостта на програмните документи е добър знак, че посланието на избирателя от всенародното допитване е прочетено правилно. В собствената си интерпретация ГЕРБ отчетоха, че народът иска и тяхната оставка, и така кабинетът „Борисов 2“ си отиде и предизвика предсрочни избори.

Политическите партии дават ясни знаци, че имат желание да реформират не само себе си, но да дадат тласък и на реформи, които българското общество очаква и желае да участва в осъществяването им. БСП се оказа най-смела и провокира и вътрешнопартийна реформа, първо с избора на кандидата за президент, а впоследствие и отстраняването на стари лица. Сега заявката е да реформират и държавата.

Какво иска избирателят, какво предлагат партиите?

Политиката за доходите е основен акцент в предложенията на всички. Тук в тези предложения се предлага решение на желанието на българският избирател да бъде намалена партийната субсидия. Решението, което ни предлагат всички основни партии, може би звучи по следния начин: „Ние ще увеличим вашите доходи, но вие няма да намалявате нашите.“

Доскоро запазена тема единствено за БСП, днес програмното желание на всички кандидати за управлението е изсипване на рог на изобилие в портфейла на избирателя. Гарантиране на по-високи доходи за всички, увеличение на средната заплата, растеж на минималната работна заплата, семейно подоходно облагане, увеличение и растеж на пенсии, повече и повече доходи… звучи примамливо и многообещаващо на фона на това, че доходната политика е под критичните нива. България е на последно място по доходи в ЕС. Стигаме дотам, че БСП със своята социална справедливост изглежда най-скромна в предложението си за увеличаване на доходите на всички български граждани, а десницата в лицето на ГЕРБ най-щедра. Нюанси има не само в сумите, които да очакваме, а и в начина, по който ще става това, както и времевата рамка за получаването на тези доходи. И все пак, ако обективно трябва да отбележим, българските партии за първи път от доста време насам дават адекватни отговори на избирателите си. Поне чрез програмните си документи и заявления ще се опитат да ни направят по-богати и по-доволни от живота или, простичко казано, по-щастливи.

По темата здравеопазване също цари уникален синхрон не само в програмите, но и в проведените до момента дебати по тази тема. Виждаме невижданото досега - нужна е реформа, лекарското съсловие е подценено, пациентът заслужава повече грижи, спешната помощ е важна и е основен приоритет. Здравната система е болна и трябва да излекуваме. Ще търсим разбирателство и най добрите решения. Всички тези индикатори ни дават уверението, че поне на предварително ниво това, което очаква избирателят в сферата на здравеопазването, ще се случи, че даже и в повече от неговите очаквания.

Образованието е приоритет на всички, като се започне от увеличението на учителските заплати и занапред и стигнем до това, че учителската професия  ще бъде приравнена в ранг към тази на държавен служител. Връщането на децата в училище и тяхната грамотност през различни стимули и поощрения е пример за това, че политическите ни партии са израснали и преминават на друго ниво. Старата максима, че неграмотният се управлява по-лесно, явно е затворена в дълбоките чекмеджета на историята.

Демографският срив според политиците ни ще бъде преодолян с мерки  в областта на подкрепа за младите семейства, като започнем от подсигуряване на работа и завършим с това, че ще имат по-лесно собствен дом.

Сигурността, като започнем от личната и стигнем до националната, е гарантирана

Всички ще реформират МВР, ще увеличават капацитета на системата, ще гарантират условия за работа на желаещите да работят в тази система. Всички са против бежанците и ще завършат прословутата ограда на границата. Битовата престъпност ще бъде заличена или най малкото ограничена, във всяко село ще има полицай. Всички знаят какво трябва, всички правят каквото се очаква.

В политическите заявки на програмите прозира следният извод:

Приоритетите са ясни, възможно партньорство на база програмни документи е „всеки с всеки“. Идеологиите са сложени на заден план - не защото не съществуват, а защото избирателят не се вълнува от тях. Израстването на българския избирател води и до израстването на българските политически партии, поне от програмните документи това е видимо. Подредбата на приоритетите и от двете страни е факт. Избирателят показва, че политиците се поправят. Това е шанс и за избиратели и за политици, защото промените се осъществяват и който не съпричастен с тях ,остава в историята, а други пишат новата.

И ако програмите и приоритетите на основните партии ни дават надежда, че България ще се променя към по добро, големият въпрос за първи път е с друго звучене. Той не звучи „Какво?“ Тук имаме пълно съвпадение. Сега основната дилема е кои ще са изпълнителите и как всичко написано в програмите ще стане част от бъдещото ни всекидневие.