Вот на недоверие утре към правителството - 287 гласа стигат, за да падне

Стотици хиляди французи на протест срещу пенсионната реформа

По площадите във Франция масово палят чучела на президента

Прочутият, големият, славният парижки площад „Конкорд“, чието име в превод на български означава „съгласие“, се превърна в четвъртък в символ на несъгласието и протеста. И френските власти бяха принудени да го оградят с плътна жива стена от полицаи като забраниха организирането там на каквито и да било демонстрации срещу правителството на Елизабет Борн и президента Еманюел Макрон. Защото под  възгласи „На кладата, на кладата!“ на „Конкорд“ бе изгорен един картонен Макрон, който преди това бе пренесен над тълпата и накрая хвърлен в пламъците. И изчезна в огъня на гнева, лумнал пред опакованите в специални скафандри и въоръжени до зъби ченгета от специалните сили за борба с безредиците.  

По същото време в Дижон пък бяха изпепелени в кладата на протеста четири чучела - пак на държавния глава, на министър-председателката Елизабет Борн, на министъра на труда Оливие Дюсоп и на говорителя на правителството Оливие Веран. Демонстрациите продължиха и в петък, когато в Рен кметството бе замеряно с камъни, това на Лион - уцелено лошо и с изпотрошени прозорци, а из цялата страна кънтяха скандирания: „Смърт за Макрон!“, „Макрон убива баща ми!“,  „Цялата власт на народа!“

Седмици наред из цяла Франция се вихрят протести, на много от които се стигна до вандализъм и сблъсъци с полицията.

Но с какво заслужи Еманюел Макрон този брутален социалния гняв, характерен за тъмните моменти на френските революции? Преди всичко с решението си да заобиколи парламента, за да наложи бленуваната от него пенсионна реформа с използването на член 49.3 на конституцията, позволяващ му да заобиколи законодателната власт при налагането на необходими според държавния глава нормативни актове. С други думи за президента предвиденото в законопроекта на кабинета на Елизабет Борн повишаване на възрастта за пенсиониране на французите от 62 на 64 години и сериозното увеличаване на вноските за това можеше и да не мине в парламента поради пропукване на редиците в самото управляващо мнозинство заради болезнения  проблем.

А ненавижданата реформа нажежава постоянно социалната обстановка във Франция от няколко месеца и вместо да намери някакъв туширащ ситуацията изход, Макрон на практика реши да използва институционалната си мощ. И предприе силов акт, който стовари върху него с все сила омразата на масите, която избухна през ноември 2018 г. с началото на бунта на „жълтите жилетки“ срещу високите цени и данъци. Макар и позаглъхнал по време на пандемията, този бунт продължаваше да тлее и пенсионната реформа наля тонове бензин в неговата жарава. А както е известно, държавният глава бе преизбран преди година от французите може би и защото те се вслушаха в призива да се гласува за центриста Макрон, само и само в Елисейския дворец да не се нанесе кохортата на дясната Марин льо Пен.

И когато разбра, че няма да му се наложи да напуска президентския дом, Макрон обеща, че ще се вслушва повече в съгражданите си и с тази цел повери премиерското кресло на бившата социалистка Елизабет Борн. Тя е известна с присъщата й „социална чувствителност“ и бе призвана да я балансира с технократския либерален стил на нейния ментор - държавния глава. Но вместо гълъб на социалния мир, със сътворената от нея под диктата на Макрон социална реформа Елизабет Борн се оказа зловещата гарга на раздора и Франция бе залята от стачки на железничари, пилоти, бензинаджии, шофьори. А в Париж вече не може да се диша поради несъбраните от скръстилите ръце боклукджии над 10 000 тона отпадъци.

Разбира се, конституцията на Франция е достатъчно демократична, за да позволи прилагането на непопулярни решения от президента и сега неговият силов акт за налагане на пенсионната реформа може като нищо да бъде анулиран от предстоящия вот на недоверие към правителството. Той ще бъде гласуван утре следобед и бе поискан от депутата Шарл дьо Курсон от малката група „Лиот“ (центристи, корсикански сепаратисти, дисиденти социалисти) и като нищо може да събере бюлетините с „не“ на всички опозиционни сили - от левите екстремисти до хората на Марин льо Пен.

Демонстрациите се охраняват от въоръжени до зъби полицаи със специални скафандри.

За свалянето на кабинета и съответно за отхвърлянето на реформата ще са необходими 287 гласа и до завчера парламентарните репортери във френската столица бяха преброили 262 гласа „против“, подадени от „радикални леви“, „льопенисти“, „лиотисти“ и „независими“. Все още липсват 25 гласа, но те биха могли да дойдат от редиците на представените с 61 депутати републиканци - голистката десница, която мнозина смятаха за възможна патерица на правителството, но вместо това тя се превърна в негова заплаха.

Но както и да приключи вотът на недоверие утре, според политическите анализатори край Сена Елизабет Борн и нейният правителствен екип са пътници. Дори ако резултатът от урните не ги свали, това най-вероятно ще стори президентът Макрон, който ще се опита да стовари върху кабинета гнева от омразената от народа пенсионна реформа. И ще търси да подсили с други съмишленици позициите си за очакващото го още четири години пребиваване в Елисейския дворец.

Освен ако огънят на френския гняв не придобие такива измерения, че да изгори и самия него, но вече не бутафорен, от картон.