Различните съдби на капитан Том и сержант Иван

За драмата на българския ветеран разбраха малцина

В разгара на борбата с коронавируса един стогодишен английски капитан - ветеран от Втората световна война, тръгна срещу опасната зараза, въоръжен само с една проходилка и с несломимия си дух и спечели подкрепата и признанието на цялата си нация и половината свят. По същото време един негов почти набор - 97-годишен сержант от Българската армия - също участник във Втората световна, стана жертва на нагли крадци, които задигнаха всичко, което беше спечелил в живота си - пари, почести и награди... Триумфът на английския капитан приветстваха милиони, за драмата на българския ветеран разбраха малцина... На кого му пука за проблемите на един престарял българин, дори в собствената му Родина... Житейските пътища на двамата белокоси воини обаче са толкова близки на моменти, а съдбите им толкова различни, че неизбежно изниква въпросът - защо след цял век, изживян с труд и достойнство, един събира овации и обич, а друг преглъща горчилки и сълзи? Капризи на съдбата или орис по месторождение?

Том Мур се родил на 30 април 1920 г. в градчето Кийтли в Западен Йоркшир, в Англия. Иван Киров се появил на бял свят на 23 септември 1923 г. в крайдунавското село Долни Цибър, в Северозападна България.

Когато пламнала Втората световна война, 22-годишният капитан Мур влязъл в Британските въоръжени сили и се включил като танкист в кампанията в Бирма.
21-годишният мл. сержант Киров - свързочник в Софийския полк, поел през 1944 г.. с Първа българска армия след хитлеристките дивизии и се сражавал край Скопие, Косово, Ниш и Нови сад...
И двамата оцелели и се върнали в родните си къщи.

Капитан Том Мур станал инструктор в танковите войски, после мениджър на фирми, увлякъл се по мотоциклетизъм и печелил награди в състезания.
Бившият мл. сержант Иван Киров се заел с управлението на земеделски кооперации край Дунав, после станал директор на предприятие. Купил си мотоциклет, с който обикалял Северозапада и цяла България.

Капитан Том се оженил, отгледал две дъщери и куп внуци и правнуци.
Сержант Киров също намерил жената на живота си и с нея създали две дъщери, които го дарили с трима внуци и пет правнуци.

За воинската смелост Обединеното кралство окичило гърдите на кап. Мур с цяла редица ордени и медали.
Българската армия, че дори и бившата Съветска и днешна Руска армия също на забравили бившия свързочник и му връчили дузина отличия. Почитта и уважението на страните им карали двамата ветерани да се чувстват още бойци и мъже и да не се предават пред трудностите....

Затова, когато пламнала заразата от COVID-19 и хората са затворили по домовете си, капитан Том Мур, въпреки наближаващия си 100-тен рожден ден не се заключил зад пет порти. Хванал проходилката и обявил, че ще направи 100 обиколки на градината си, за да събере 1000 паунда за Националната здравна организация на Великобритания, помощ за медиците в борбата им с вируса. Куражът на бившия войник надигна вълна от съпричастие в Англия и по света и за броени дни над 1,3 млн. души дариха близо 30 млн. лири за благотворителната акция на капитан Мур.

В потъналото в пустошта селце край Дунав старият сержант бай Иван нямаше време и възможности за битки с непознати вируси. От години той се бореше с бедността, разрухата и престъпността, за да оцелее и да помага на близките си. Понесъл мъжки годините и болежките, бив­шият фронтовак отглеждаше в двора си плодове и зеленчуци и вадеше мед от пчелина си. Не ползваше проходилка, а обикаляше със стария си, поръждясал, но корав като него „Опел” роднините из България, за да ги наглежда и подкрепя... Въпреки опасността да предизвика масиран инфаркт на някой катаджия, ако го спре и види рождената дата в шофьорската му книжка.

Усилията на капитан Том бяха забелязани и оценени от държавници, медии и знаменитости от цял свят. Английската кралицата го произведе в чин полковник и го провъзгласи за рицар... Шоу звезди пяха с него хита You’ ll Never Walk Alone /Ти никога няма да бъдеш сам/.

Куражът на близо стогодишния сержант бай Иван в Северозападна България бе забелязан само от местните апаши. Една нощ обирджии разбиха къщата му и задигнаха всичко скъпо - спестените за старини и за внуци пари и най-ценното - всички ордени и медали - голямата гордост и богатство на ветерана.
Парите, спечелени в благотворителната акция на английския капитан Том вече помагат на английските медици в борбата с коронавируса.
Парите, откраднати от дома на бай Иван най-вероятно вече са изпити, а медалите - продадени и също прогуляни от все още неразкритите апаши...
Ваксина и лекарства срещу опасния вирус, преобърнал за броени дни живота на цялата Земя, със сигурност ще бъдат открити.

Противодействие срещу ежедневни мъки и страх, в които у нас живеят стотици хиляди като белокосият фронтовак, обаче ще бъде намерено трудно. Блясъкът на кралската сабя, докоснала рамото на капитан Том не е единствената разлика между двамата стари войници - победители в уж една и съща война. Между тях лежи една цяла пропаст, в която ние - в това парче от Европа, като държава и хора сме загубили /ако сме имали/ чувството за общност. Епидемията от мизерия и агресия, която от години взема в България повече жертви от всички вируси и зарази, може да бъде победена само с кураж и съпричастие, упование в труда и спазване на законите, милост и подкрепа за слабите и уважение към достойните. Неща, за съжаление, по-дефицитни у нас и от лекарства за корона вирус. Но, все пак.... може би, ако някой - било полицията, било дори самите апаши, върнат поне медалите на стогодишния воин, може да се окаже, че още има надежда, че не сме загубили съвсем добротата и чувството за справедливост...
Има ли кой да каже на един столетен български войник - Ти няма да бъдеш сам!?