Под него са кръщавани първите християни, има тунел до Мавзолея

Гигантското построение е завършено през 1954 г. и е класически образец на култовата архитектура

В литературата има корпус четива със семантично свързани заглавия. „Парижките потайности“, „Цариградските потайности“, „Потайностите на принц Карл“ изграждат поредицата. Към тях ще добавим „Потайностите на Партийния дом“. Съчинение, което чака своя автор със завладяващи сюжети и заплетени интриги.

Партийният дом издига снага там, където е минавала улица „Търговска“. Една от емблематичните в стара София. Ударена от бомбардировките през Втората световна война, мястото е разчистено за новото построение. През 1947 г. е проведен конкурс, спечелен от колектив с ръководител архитект Петьо Златев.

Колосът лежи върху три църкви

Започва „голямото копане“, с което стартира епохата на социалистическото строителство. „Теренът на бъдещия строеж представляваше хаотична картина. Багери, булдозери и камиони кръстосваха в едно пространство, изпълнено с дълбоки ями“, разказва археоложката Магдалина Станчева.

Машините разкриват останките на три късноантични църкви. „Тогава на Археологическия институт не бе разрешено нито да удължи времето за разкопки, нито бе допусната мисълта за промяна на проектите, за да се запази нещо от откритото“, пише проф. Станчева.

В единия храм е намерен баптистерий - кръщелна за приемане на християнството. Езичниците влизали в басейн, пълен със светена вода, за да се очистят от греховете. „Тук именно, под западната част на Партийния дом, бе засвидетелствано началото на християнския живот на София“, отбелязва специалистката.

С мъки, които наподобяват Христовите, археолозите съумяват да спасят реликвата. Днес тя може да се види пред Археологическия музей.

Фасадата е с царевични кочани

Партийният дом е завършен през 1954 г. и е класически образец на култовата архитектура. Около 40 000 квадратни метра застроена площ. Просторни зали, по-камерни помещения и потайни кабинети с ограничен достъп. Над три километра коридори свързват този мега лабиринт.

Побиват те тръпки като вдигнеш очи по островърхата пирамида. Най-отгоре денонощно светеше петолъчка от рубин, обкована със злато. Беше по-малка от тази на Кремъл, за да следва йерархията в комунистическото движение.

Триумфална тържественост и помпозност се срещат в гранитната грамада. Прозорците са тесни, какъвто е кръгозорът на нейните обитатели. Малко забележими, но много важни, са царевичните кочани по фасадата. Те отразяват аграрната политика на Партията.

По това време е във възход теорията на Лисенко, според която растенията са социални същества. Трябва да се засяват нагъсто, за да комуникират и дават обилен плод. Никита Хрушчов, който е излязъл от селските низини, пуска директива да се набляга на царевицата. И ето, че покълва дори по Партийния дом.

Историческият Осми конгрес

Априлският пленум през 1956 г. не се провежда в Партийния дом, защото чистачките още не са излъскали територията. Там заседава историческият Осми конгрес на БКП през 1962 г. Присъстват 1045 делегати и представители на 66 комунистически, революционни и работнически организации от чужбина.

Всъщност форумът е преврат, подготвен от Тодор Живков за сваляне на министър-председателя Антон Югов. В навечерието Живков отива в Москва да съгласува своите действия. От най-високо място получава одобрение Югов да бъде обвинен в „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност.“

Традиционно в компартията решенията се вземат на предварителен пленум, а конгресът само ги утвърждава. Така е и сега, на 4 ноември гора от ръце гласува поругаването на Югов и извисяването на Живков. Масовката гости, главно африканци, ръкопляскат без да разберат какво се е случило.

Политикът от Правец хваща ножа и почва да реже хляба до превратния Десети ноември 1989 г.

Пожарът е като в Райхстага

Както никой не знае кой е драснал клечката на Райхстага през 1933 г., така остава тайна палежът на Партийния дом.

През лятото на 1990 г. в нашата цитадела беше клубът на БСП, а площадът наоколо вреше от протести. Пламен Станчев декларира, че ще се самозапали, ако от пилона не бъде махната петолъчката, символ на чужда държава. Константин Тренчев предупреди, че ако звездата не бъде свалена, сградата може да бъде щурмувана.
На 26 август около 23 часа апокалипсисът се случи. Огнени езици прегърнаха гранитната крепост и седесарите щурмуваци атакуваха. „Граби-и-и...“, ревеше тълпата. Всеки мъкнеше каквото може. Похитени бяха дори химикалките на мутиралите от комунисти в социалисти.

Разследването посочи, че вандалщината е извършена „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. Подозренията, че пожарът е провокация на БСП, каквато вероятно са сторили и нацистите, никога няма да се докажат.

Има ли тунели?

Тунелите под столицата са сюжет още от Фердинандово време. Говори се за такъв между Двореца и така наречената Бурмова къща, където сега е Природонаучният музей. Там царят си водел любовниците, клюкарстват злите езици.

За Партийния дом мълвата е, че има подземна връзка с някогашния Мавзолей, БНБ, сегашното президентство и Министерския съвет. Само първият тунел е безспорен.

Идеята била при социални размирици партийците да се измъкнат до гробницата на Георги Димитров. Да се поклонят пред мумията и после да минат в нелегалност. Тази възможност за евакуация днес не работи. Тунелът е затапен!