Примирие с изтекъл срок

Белград и Прищина отново бяха на ръба на сблъсъка, но го отложиха за пореден път

Чрез Косово Вучич създава представа за себе си като за регионален лидер

Всичко се случи по отдавна известния начин за отношенията между Белград и Прищина. И поводът бе намерен, както винаги наглед незначителен, и барикадите по основните пътища в северната част на Косово бяха издигнати, дори имам усещането, че и товарните автомобили, запречили движението към граничните пунктове, бяха същите от преди няколко месеца.

Сръбският президент Александър Вучич, главен актьор във всеки епизод на този втръснал сериал, отново влезе в правата си на Върховен главнокомандващ на сръбската армия и я прати отново съвсем близо до границата. Аха-аха да я прекосят и да влязат на територията на най-младата балканска държава, някога проблемна сръбска провинция. С цялата неизвестност за последиците, които този акт може да предизвика. Новото този беше по-високата степен на готовност от страна на армията, която Вучич разпореди. Плюс това бе искането на Белград части от полицията и армията на Сърбия да бъдат допуснати на територията на Косово с идеята да защитят тамошните сърби. Не стана, но нямаше и как да се случи. Абе, работата си беше за притеснение, колкото и схемата за възникването й да бе позната.

В крайна сметка, историята приключи както всеки път, или приблизително както всеки път. Часове преди Нова година всички страни се похвалиха, че са се договорили барикадите да бъдат вдигнати, граничните пунктове между Сърбия и Косово да бъдат отворени и движението между тях да бъде възстановено. Премиерът Албин Курти изтегли специалните полицейски сили и ги върна в Прищина. Онзи полицай, заради ареста на когото напрежението избухна, бе върнат у дома под домашен арест. Кога правосъдието ще се занимава с него не е известно най-вече по две причини. Първо, защото все още продължава бойкотът на прокуратурата и на съдебната система в четирите общини на север, който започна тъкмо със задържането на въпросния униформен. Няма кой да го обвини, няма кой да го съди и така нататък. От друга страна, опитите на централната власт в Прищина да попълни опразнените от бойкота места със свои хора също не успяха. 

Вучич отмени най-високата степен на бойна готовност на армията на страната си и войниците се върнаха в гарнизоните си. До следващия път, разбира се.

И се случи така, че всяка от страните - Вучич, Курти и международните посредници, излязоха от кризата с усещането, че са направили поредния принудителен компромис. Но така, че всеки от тях да се чувства победител. Най-видимо това чувство на победа се забеляза в изказването на шефа на дипломацията на Европейския съюз - испанецът Жозеп Борел. На фона на несръчната политика - негова лична и на Европейската комисия, към конфликта на Белград с Прищина и липсата на окончателно споразумение за нормализиране на  отношенията им, Борел се опита с изявление в социалните мрежи да си припише основната заслуга за договореностите.

За съжаление, испанецът с поведението си се оказа естественото продължение на същата безплодна и лишена от устойчивост политика по проблема, която следваше и неговата предшественичка - италианката Федерика Могерини. Е, да, ама Европейският съюз не е частната фирма нито на Могерини, нито на Борел, та да не ни е грижа за вредата за авторитета на ЕС, която те нанасят. Толкова години минаха, а Брюксел и сменящите се там състави на Еврокомисията не успяха да намерят пътя към нормализирането на отношенията между Белград и Прищин. Нещо повече, позволиха на Александър Вучич да използва ситуацията като я манипулира в своя полза за укрепване на авторитарното си управление в Сърбия. И да превръща позицията на страната си към Косово за разменна монета в отношенията си с ЕС.

Колкото и да не искаме да го признаем, но Вучич чрез Косово и живеещите там сърби създава представа за себе си като за спасител на националната идея и регионален политически лидер. Но не само това. Освен това той използва създаваните от него кризи по границата с Косово и на севера на страната като инструмент за защита от обвиненията на Брюксел, че не е достатъчно европейски ориентиран, или че едва ли не е принуден от обстоятелствата да не играе по европейската свирка на санкциите срещу Москва. 

И изведнъж Вучич, критикуван от Брюксел, става незаобиколимият фактор, защото на политическата карта на Балканите едно тлеещо огнище отново е разхвърчало своите опасни искри. Да, сръбският президент умело инструментализира напрежението по границите с Косово, но и настроенията в четирите общини на север от река Ибър, населени предимно с негови сънародници. Има своите механизми за това, пропагандната машина в държавата в преобладаващото си мнозинство е зад гърба му, а и някои тактически грешки на властите в Прищина му помагат да изгради образа си на основен и влиятелен защитник на интересите на сърбите в Косово. 

Е, дойде новата година. Ако приемем, че всичко случило се през последните двадесет и няколко дни на бойкот, барикади, напрежение и сблъсъци, но и на политически усилия за изход от ситуацията с международно участие ще остане в 2022 г., възниква въпросът какво оттук нататък. Първо, по общото признание на всички участници в диалога се очаква в най-скоро време в района да пристигне специален международен екип с нови идеи, който да активизира усилията за окончателно решаване на спора. И за Брюксел, и за Вашингтон е по-добре отношенията между Белград и Прищина да бъдат окончателно, безвъзвратно и устойчиво уредени, за да могат хем да регистрират успех, хем да закрият това горещо досие на балканската геополитическа сцена. Имат си по-важни въпроси от това да потушават всяко недоволство, което възниква в Косово. То отклонява дипломатическо внимание и ресурси от решаването на големия въпрос - войната в Украйна.

За Белград е приоритетно създаването на Общността на сръбските общини на север и това май е едно от обещанията и условията, поети от Курти. Едно от обвиненията срещу Курти е изпращането на специални полицейски сили от Прищина тъкмо в тези общини. Не, те не се ползват с някаква форма на екстериториалност, напротив, но тъкмо Вучич е този, който внушава непрекъснато, че в тази част на Косово централните власти нямат работа. Значи, всяка форма на присъствие там на полицаи от Прищина, казано с други думи полицаи албанци, дава правото на местните сърби да протестират. Самият специален пратеник на САЩ в Западните Балкани Даниел Ескобар преди време призна, че в Белград разглеждат Общността на сръбските общини като „държава в държавата“. Което пък в Прищина не могат да приемат по никъкъв начин.

Ако нещо още стана ясно след последната криза, това е фактът, че силите на КФОР и на Еулекс в Косово не са достатъчни за преодоляване на напрежение от този формат. Дори според мен не става дума за ограниченията, които мандатите им налагат, става дума за чисто човешки и ресурсен потенциал да се справят с криза от по-широк мащаб. Вероятно такъв извод е направил и Курти, щом настоява числеността на контингента на КФОР да се увеличи. Дали това ще стане, ще се види.
Все пак сме в началото на годината, но нямаме усещане за стабилност в постигнатото примирие в Косово и около него. Както се казва, срокът му е изтекъл преди то да е било задействано.