770 хиляди българи живеят с болестта

Загубата на 5 до 7 на сто от телесното тегло намалява риска с 58%

Дълги години нашата страна отсъства от Световния диабетен атлас, съставен от Международната диабетна федерация, поради липса на данни за заболеваемостта. Появяваме се сред другите държави едва през 2009 г. със собствени, национални данни за захарен диабет, благодарение на направени скринингови проучвания. Нещо повече – единствено ние през 2017 г. представяме данни и за предиабет, разказва предисторията на проучванията на заболяването у нас проф. д-р Анна-Мария Борисова, дългогодишен председател на Българското дружество по ендокринология (до тази година), началник на Клиника по ендокринология в УМБАЛ „Софиямед“.

Актуалните данни, с които България се представя в Световния диабетен атлас, са, че през 2024 г. у нас с диабет са 16,5% от населението, което се равнява приблизително на 770 хиляди души на възраст между 20 и 79 г. За сравнение – през 2006 г. честотата на диабета е била 7,9%, 2017 г. – 12,5%. За последните 18 години случаите на болестта са се увеличили със 199%.

Положението в света е още по-лошо - честотата на диабета нараства с 218%  - от 246 милиона диабетика през 2007 г. до 537 милиона през 2021 г. (20-79 г). Зад тези сухи числа се крие нещо още по-тревожно - половината от диабетиците не са диагностицирани и се смятат за „здрави“. Днес всеки трети над 60-годишна възраст е с диабет. Предиабетът е три пъти по-чест от диабета и се приема за основен негов рисков фактор. Половината от хората с предиабет след 5 г. стават диабетици, показва българско проучване.

„От Световния диабетен атлас се вижда, че процентът на диабетиците в САЩ е същият като у нас – 16,5. Ето как ги стигнахме американците… по диабет“, казва проф. Борисова.

Мъжете диабетици са малко повече, но след 60-годишна възраст случаите при жените чувствително нарастват. Това може да се дължи на хормоналните промени, които често водят до рязко напълняване. Влияние оказва и промяната в начина на живот след пенсионирането. Работете, апелира проф. Борисова. Не е случайно, че арабските страни са първенци по диабет – жените, които се забулват, не получават достатъчно витамин Д, който стимулира секрецията на инсулин, а седенето вкъщи (т.е. обездвижването) и яденето на сладки храни са предпоставка за развитието на диабет.

Според други критерии гражданите боледуват по-често (вероятно също поради заседналия начин на живот). По възрастови групи младежите с диабет са 9%, на средна възраст – 35,5%, в третата възраст – 55,5%. Рискови фактори за заболяването са възрастта, наднорменото тегло, хипертонията, фамилната обремененост, както и гестационният диабет при жените. Към тези критерии през последните години в Европа се добави и гликираният хемоглобин, който показва нивото на кръвната захар през последните три месеца.

„Ранната диагностика е от съществено значение, защото дава възможност за предприемане на мерки, които могат да предотвратят или забавят развитието на диабет. За хората с предиабет е от решаващо значение да променят начина си на живот – здравословното хранене и редовната физическа активност могат да имат значителен ефект върху подобряването на метаболитния профил“, казва проф. Борисова. Тя препоръчва всеки човек над 45 г. и тези от рисковите групи – с наднормено тегло, фамилна обремененост, високо кръвно налягане или други сърдечносъдови заболявания, с ниски нива на „добрия“ холестерол и високи триглицериди - да правят профилактични прегледи веднъж годишно. Загубата на 5% до 7% от телесното тегло може да намали риска от развитие на диабет с 58%.