Въпреки че се представя в медиите като „пакт за свободна търговия“, истинското съдържание на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Съкращавано от английски като СЕТА) наистина е „всеобхватно“. Това са 30 глави в 491 страници текст: за национално третиране и пазарен достъп; инвестициите и тяхната защита (включително чрез арбитражни трибунали); държавните предприятия; достъп до обществените услуги; субсидиите на собственото производство и експорт; санитарни и фитосанитарни стандарти; обществените поръчки; интелектуалната собственост и т.н. Плюс голям брой обемисти приложения. Тоест най-съществената част всъщност излиза извън пълномощието на ЕК да сключва търговски договори съгласно конституцията на ЕС - Лисабонския договор. Поради което именно предстои 38 национални и регионални парламента да ратифицират или отхвърлят СЕТА.

Какво липсва? Изобщо не са адресирани най-сериозните проблеми на мултинационалната икономика. Това са износът на капитали и работни места; използването на „граничната полоса“ между държавните юрисдикции за укриване на данъци и получаване на нечестно конкурентно предимство пред националните фирми; финансиализацията и превръщането на банките в лихвари, които задушават и реалния сектор, и доходите на работниците. В такъв смисъл сделката само задълбочава досегашни пороци. Защо? Обичайният публичен отговор за това е, че това не са чисто търговски теми. А каква част от главите в СЕТА са чисто търговски?

Същественото е, че ако досега фирми от САЩ, Западна Европа и Канада ползваха възможността да „глобяват“ Третия свят и Източна Европа за това, че упражняват функциите на изпълнителната и съдебната власт, то сега това ще може да се прави и между две развити икономически зони - Канада и Западна Европа (а косвено чрез Канада и големите корпорации на САЩ с дъщерни дружества в Канада). Сякаш не стига това, че като пуснеш голямата акула в малкия аквариум, тя изяжда малките рибки - трябва да бъдат разчистени и камъните, под които те се крият. За да нямат никога шанс да станат големи.

Достатъчна илюстрация е досегашният български опит в ЕС - превземане на търговията на дребно, на печелившата част от веригата на производство – марката; затваряне на приватизирани предприятия; искове на ЕРП за около 4 млрд. евро… Ако бъдем крайни в името на краткостта: От икономическа колонизация на слабите държави мултинационалният бизнес премина към колонизация на Първия свят. Това обяснява и възникналата остра съпротива в Западна Европа.

Причината договорът да се представя като предимно търговски е изкуството на пиара. Ябълката трябва да бъде обърната откъм червената й страна, за да се продаде на общественото мнение.

От справка на нашето икономическо министерство научаваме много добре звучащи неща: че БВП на ЕС ще нарасне с до 11,6 млрд. евро на седмата година от действието на СЕТА; че износът на ЕС за Канада ще се увеличи с 24,3%; че 99,6% от митата ще паднат; че на европейския бизнес ще бъдат спестени 470 млн. евро за мита; че незабавно ще паднат митата на 53% от нашия селскостопански износ за Канада.

Ако погледнем червената страна не с микроскоп, а с невъоръжено око, откриваме, че е ставало дума за петънце. БВП на ЕС през 2016 г. e 16,5 трилиона евро. Това значи, че цялото титанично усилие уж е заради постигането на растеж в размер на 0,07% (словом, седем стотни от процента). Ако у нас средната заплата за декември е 937 лв., това прави 66 стотинки. Тоест живот и здраве след 7 години ще можете да си купите едно кафе в повече в края на месеца. (В официален текст на ЕК се посочва друг процент на растежа - 0,2%. Значи кафетата може и да са три, последното с по-малко захар).

Износът на България за Канада е 0,4% от общия й износ. Увеличение с една четвърт означава 0,5%. Това е направо неусетно на фона на годишни колебания в двустранната търговия от порядъка на 30%.

Много мита постепенно ще станат нулеви, но те и без това отдавна са ниски. Затова европейският бизнес ще спести от мита 470 милиона. При общ износ за Канада в размер на $58 млрд. ефективното обмитяване е само 0,7% по сегашния курс евро/долар! При това държавните бюджети на ЕС ще изгубят 311 млн. евро от мита за канадски стоки. Пренасяйки върху българските мащаби, българският износ в размер на 101 млн. долара (2015 г.) ще спести към $750 000, а държавата ще изгуби $250 000. Някои високи мита за месо, млечни изделия, текстил ще отпаднат, но до запълване на квоти върху целия внос на Канада от ЕС. А квотите са микроскопични. Собственото ни производство на свинско задоволява едни 40% от нуждите на страната и едва 0,6% от тези на говеждо, така че шансовете да спечели от канадския пазар са по-малки дори отколкото на българския. Що се отнася до българските инвестиции в Канада, то е ясно, че „свободният сблъсък“ е между Голиат и не Давид, а едногодишно бебе. Да добавим, че има независимо от ЕК прогнозни модели, според които БВП, доходите и заетостта ще паднат, и то съвсем осезаемо.

За какво бяха нужни огромни политически усилия и драми, ако двете преговарящи страни не са решили най-спорния търговски въпрос за месото и млякото? За да може да се задълбочат още повече привилегиите на големите корпорации спрямо местните фирми и потребители.

Лобистите изтъкват, че съвместната декларация на ЕК и канадското правителство категорично подчертава правото на държавната власт да регулира. Наистина никой не забранява на държавите да променят наредби за безопасност на храните, в здравеопазването, образованието, екологията. Просто с ратификацията държавите поемат задължението да плащат за това, че регулират, на всяка фирма, която ги изправи пред арбитражен трибунал.

Трудно е да се изброят начините, по които това е заложено в СЕТА. Само един пример. Договорът НЕ налага ГМО и ЕК многократно публично „опроверга“ тези „измислици“. Да. СЕТА само дружелюбно отваря страничния вход. Например чрез предвидения „Диалог по въпросите на достъпа до пазара в биотехнологичния сектор“ в член 25, т. 2 пише: „Страните отбелязват също така значението на следните споделени цели:… да насърчават използването на ефикасни научно обосновани процеси на одобряване на биотехнологични продукти; да предприемат регулаторно сътрудничество с цел да се сведе до минимум негативното въздействие върху търговията от страна на свързани с биотехнологичните продукти регулаторни практики“. Тоест признава се американският критерий, че всеки продукт е безопасен, докато „науката“ не докаже, че е вреден. Същевременно в целия договор нито веднъж не е споменат централният за цялата европейска регулация „предпазен принцип“ (precautionary principle), който не допуска продажба на ГМО, докато той окончателно не бъде доказан за безвреден. Канадският агробизнес, изцяло завладян от ГМО, е приветствал този успех на правителството в преговорите. Човешкото здраве не бива да пречи на търговията.

Аналогично стоят нещата и по отношение на всички други теми, заради коeто 40% от ЕП и депутати от 17 страни се опълчиха на статуквото и гласуваха против СЕТА. Тя изобщо не забранява да се защитаваш - само те задължава да плащаш „такса охрана“ на мултинационалите.

Наистина България е направила изключения в прилагането на права,ь като национално третиране, правото на пазарен достъп и статута на най-облагодетелстваната нация в 18 сектора, повечето от които много тесни. Но няма изключения за клаузата за „справедливо и равностойно третиране“, с която най-често се злоупотребява в арбитражната практика поради нейната разтегливост. Изключенията са тесни и ще дадат храна за арбитражните адвокати. Например ЕС като цяло обявява водата в естествения й вид за изключителна държавна собственост, но това не включва водата в тръбите и бутилките. Само Германия е направила изрично уточнение в това отношение след скандала с Vattenfall в Хамбург. България не.