Симеон Дянков, бивш министър на финансите, пред „Труд news“: Правят евтин театър с бюджета за 2024 г., за да покажат социална загриженост

Министърът на финансите Асен Василев представи проект на бюджет за 2024 г. и редица промени в данъчните закони, чиято цел е увеличение на приходите в държавната хазна. С въпроси изпълним ли е подготвеният бюджет за следващата година, какви промени в него трябва да бъдат направени преди да бъде приет от парламента, имаме ли шанс да влезем в еврозоната от началото на 2025 г. и какъв ще бъде ефектът, ако спрем вноса на руски петрол се обърнахме към бившия вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков.

- Г-н Дянков, смятате, ли че след като два пъти не беше гласуван вот на доверие на това правителство, то все още има смисъл?
- Това правителство така или иначе е временно по смисъл. Добре е, че все пак се състави такова коалиционно правителство, сега следва да се изчистят някои слабости. Основната слабост е че правителството дойде с пет цели (инфлация, Шенген, еврозона, План за възстановяване, регионално развитие) и е напълно възможно да не може да покаже напредък по нито една от тези теми до март. Три от тези теми (инфлация, еврозона, план) зависят от Министерство на финансите и партиите в коалицията е редно да искат ново ръководство.

- От Министерство на финансите представиха проект на бюджет за 2024 г. Смятате ли, че това е реалистичен и изпълним бюджет? 
- Не, смятам че приходната част е раздута с около 5 милиарда лева. Обикновено растежът на приходите е равен на номиналния икономически растеж за годината. За 2024 година проектобюджетът планира номинален икономически растеж (инфлация плюс растеж на БВП) от 8 процента (4,8 и 3,2 съответно). Планираният ръст на приходите обаче е близо 24%, три пъти по-висок. Как?! Ако се върнете назад в годините никога не е имало такова несъответствие. 

- Какво може да очакваме през следващата година, след като бюджетът няма да може да бъде изпълнен?
- Бюджет 2024 е планиран, като че ли финансовият министър смята да работи до март-април, а после „след нас и потоп“. Разликата в изпълнението на приходите и разходите ще стане явна до пролетта. В разходите също има фантасмагории: залагат се публични инвестиции за 12 милиарда лева при положение че за 2023 година се заложиха 8 милиарда, а изпълнението е само 3 милиарда. Тоест, това е евтин театър - явно е че няма да станат тези разходи, но се раздува и приходната и разходната част, за да се покаже социална загриженост. Със същия апломб може да се прибави по още 50 милиарда и от двете страни на бюджета за строеж на космическа станция. Така поне ще влезем в световните новини. 

- Каква е причината приходите в бюджета за настоящата година да изостават?
- Нереалистично заложени приходи. Точно както и в проектобюджет 2024. Но понеже и нереалистично планираните публични инвестиции не се случват, дефицитът е „само“ 3 процента. За поредна година.

- Заложеният бюджетен дефицит за следващата година е 3 процента от брутния вътрешен продукт. Политиката на поддържане на такъв дефицит правилна ли е?
- Министър Василев смята, че е намерил нова формула в публичните финанси - харчиш повече отколкото имаш, но го наричаш балансирано развитие. Тази иновация е опитвана и преди, например Варуфакис в Гърция трая две години преди да го сменят. За определен период от време държавата може да е на дефицит само и единствено, ако допълнителното харчене е за инвестиции, които с времето вдигат конкурентостта на икономиката. Василев прави обратното, харчи за социални разходи. От това се вдига инфлацията и се намалява конкурентостта. Сбъркана финансова политика, която в предишния му мандат доведе до значителна инфлация. 

- Ако приходите в бюджета за следващата година не бъдат изпълнени, какви ще бъдат възможностите на правителството, кои разходи ще трябва да свие, ако иска бюджетният дефицит да остане под 3 процента от брутния вътрешен продукт?
- Не мисля, че това правителство е загрижено какво ще стане до края на идната година. Мисли се до пролетта, ако въобще се мисли. Има два варианта. Или парламентът ще върне проектобюджета и ще поиска реалистичен ръст на приходите (около 8 процента) и дефицита (2, не 3 процента); или ще има актуализация на бюджета през пролетта.

- За следващата година е планирано пускането на нов държавен дълг за близо 12 милиарда лева. Правилна ли е тази политика на постоянни бюджетни дефицити и увеличение на дълга?
- Не, освен ако не се прави в името на големи публични инвестиции, които да доведат до по-висока конкурентоспособност на българските производители в бъдеще. Все по-големите заеми са бреме, и не само за бъдещите поколения. Плащат се все по-големи лихви. Например, в бюджет 2021 около 350 милиона лева, тази година вече са 650 милиона, а с проектобюджет 2024 тази сума ще надмине 1,2 милиарда.

- В каква посока трябва да бъде подобрен бюджетът за 2024 г. при гласуването му в парламента?
- Приходна и разходна част да се намалят с 5 милиарда; дефицитът да се намали до 4,2 милиарда лева или 2% от БВП; да се върне ставката на ДДС на равнището преди пандемията; и да се направи ревизия на печалбата на Лукойл за 2022 г. 

- Смятате ли, че в бюджета за следващата година трябва да има повече реформи – например свиване на държавната администрация?
- Твърде оптимистично е да се очакват реформи от това ротационно правителство. В него не са реформатори. Неговата роля е да въведе някакъв порядък, което в някои области то прави, в други не успява. Реформи - не.  

- Вече е решено минималната заплата от началото на 2024 г. да стане 933 лв. Смятате, ли че това ще има положителен ефект?
- Да, защото минималната заплата изостана значително спрямо натрупаната инфлация. Положителният ефект е върху доходите, не върху производителността на икономиката. Фокусът трябва да е върху двете. 

- От Министерство на финансите предложиха ставката на ДДС за ресторантите да остане още една година 9 на сто. Одобрявате ли това, какви ще бъдат загубите за бюджета, ако ресторантите останат с намалена ставка?
- Пропуснатите приходи са в размер на 650 милиона лева според собствените анализи на Министерство на финансите. За такава стъпка трябва смелост, която липсва. Вместо да се предлагат милиционерски идеи като донос-бонус и облагане на бакшишите, неработещи идеи, без съществено влияние върху бюджета. 

- От Министерство на финансите предложиха екзотични идеи като например да не плащаме, ако не ни дадат касова бележка. Това ще доведе ли до повишаване на приходите в бюджета?
- Няма да доведе. Интересното е, че дори в проектобюджета тези мерки не са свързани с увеличаване на приходите. Тоест, Министерство на финансите признава че не знае как да анализира ефекта на тези мерки. Те просто ще са допълнителна тежест върху бизнеса. За радост, в парламента май има съгласие, че тези мерки ще отпаднат. 

- Друго предложение на министъра на финансите Асен Василев е на хората да се връща малка част от платения ДДС, ако събират касовите си бележки? Това ще има ли ефект върху приходите в бюджета?
- Министър Василев е достатъчно учен, за да не измисля сам такива тъпотии. Предполагам тази идея е подадена от ръководството на НАП. Периодично и при мен и при следващи финансови министри идваха такива идеи. Разумният министър ги оставя настрана. 

- От Министерски съвет внесоха в парламента предложение за увеличение на данъчните оценки на имотите. Одобрявате ли вдигането на данък сгради?
- Да, с решение на общинските съвети. Така ще се осветли и пазарът на имотите. Но това е процес, не се прави наведнъж. 

- Смятате ли, че поддържането на бюджетен дефицит от 3 процента от БВП в продължение на няколко поредни години може да наложи вдигане и на други данъци?
- Със сигурност ще наложи такова покачване. Просто министър Василев наследи поредица финансови министри, които разбираха от публични финанси и държаха ниски дефицити. Той е с друго мислене. Лошото е, ме борави с публични средства. А на чужд гръб и сто тояги са малко. 

- Инфлацията в страната все още е много висока, смятате ли, че ще изпълним критериите за влизане в еврозоната и ще станем пълноправен член на еврозоната от началото на 2025 г.?
- Ще ни попарят надеждите през април, когато излиза конвергентния доклад на ЕК. Твърде висока е инфлацията, няма как да покрием този критерий. Не мисля че Министерството на финансите наистина се стреми за бързо влизане в еврозоната.

- Трябва ли да бързаме за влизане в еврозоната, редица икономисти казват, че е по-добре да изчакаме докато доближим страните от еврозоната по доходи?
- Интересен дебат, с много аргументи и от двете страни на дебата. Но за момента не е важно, тъй като няма да можем да влезем бързо с тази инфлация и този бюджет.

- Колко сме готови за влизане в еврозоната?
- Малко. Освен темите, които вече засегнахме за висока инфлация и хронични дефицити, големият проблем е, че населението не знае достатъчно за ползите и опасностите при приемането на еврото. Тези информационни кампании траят обикновено около година и половина в страните приели общата валута преди нас, Хърватия, Латвия, Словакия например. Тук нито БНБ, нито МФ не обелва дума по тези въпроси. И хората с основание се притесняват, заради което социологиите неизменно показват, че мнозинството е против влизането в еврозоната. Притесненията са няколко: че ще се вдигне инфлацията (което не е вярно); че ще има проблеми в малките населени места, където хората са свикнали да пазаруват с пари (което е вярно); че ще се вдигнат наемите на жилищата в големите градове (което може да се случи, ако не се вземат мерки). Най-общо казано, липсата на информационна кампания остава впечатлението, че бизнесът ще спечели, а домакинствата ще загубят. Трябва време да се изглади разбирането за този процес на преминаване от лев в евро. 

- А други опасности има ли?
- Най-голямата опасност е да влезем в еврозоната с някакви али-бали. Например, с висока инфлация. Тогава дълги години ще страдат нашите износители, защото ще са по-малко конкурентноспособни от останалите производители в еврозоната. Колкото по-голяма е разликата в инфлацията в България и в еврозоната, толкова повече конкурентоспособност се губи. Затова не трябва да има никакви финтове с критериите: да ги изпълним преди да си помисляме за влизане.

- Правителството стартира инициатива „Достъпно за вас“ с идеята да има по-евтини стоки в магазините. Смятате ли, че така инфлацията може да бъде намалена?
- Инфлация пада така или иначе, просто с по-бавни темпове от останалата част на Европа. Тези мерки могат да помогнат на социално слабите, което е добре. Има ги и в други страни, знаем, че работят. 

- Имаше предложение веднага да бъде отменена дерогацията за внос на руски петрол. Одобрявате ли идеята, как спирането на вноса на руски нефт как ще се отрази на цените на горивата?
- Одобрявам идеята да се прекрати дерогацията. Тя носи големи печалби на компанията за сметка на българските граждани. Ефект върху цената на горивата няма да има. Те и така са средни за Европа. Голямата загадка е защо правителството толкова се дърпа. Няма логично обяснение. 

- Възможно ли е да се стигне до ситуация с дефицит на горива, от „Лукойл Нефтохим бургас“ казват, че имат нужда от време, за да намерят петрол, който най-добре да замени руския, а за пристигането на танкери с неруски петрол е необходимо доста време?
- Смешен довод, при положение че те са увеличили зависимостта от руски петрол до почти 100 процента от 70 преди войната. Ако наистина се готвиха за преход към други суровини, щяхме да видим постепенен преход. Компанията се интересува само от едно: максимална печалба. Правителството Денков много й помага в тази насока.

Нашият гост

Симеон Дянков (роден през 1970 г.) е български икономист, преподавател в Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) и изследовател в Института за международна икономика “Питърсън”. Бил е вицепремиер и министър на финансите на България (2009-2013 г.) и председател на борда на Европейската банка за възстановяване и развитие (2012-2013 г.). До 2009 г. е главен икономист “Финанси и частен сектор” в Световната банка. Създател е на индекса Doing Business и съосновател на аналитичния център Ideas42. Автор е на над 80 научни публикации и на книги, сред които “Кризата на Европа. Поглед отвътре”.