"Синя България" предлага на обществено обсъждане разбирането на коалицията за нужните икономически действия и тяхното прилагане в бюджета, обявиха от коалицията в своя декларация:

Пред България стоят само два възможни пътя за бъдещото ни развитие. 

Единият е десен и с добър резултат, другият е лесен и с тъжен край.

Първият е пътят на десницата. Този път предполага преосмисляне на икономическата политика и предприемане на дълбоки реформи.

Това означава привличане на частни инвестиции в инфраструктура и съкращение и оптимизиране на публичната администрация. Прекратяване на административното определяне на доходите и ограничаване на изпреварващото нарастване на разходите, Прекратяване на ценовото субсидиране и заместването му с грижа единствено за истински нуждаещите се.

Това е единственият път, който ще доведе до устойчив растеж на доходите, до ръст на икономиката и до ефективна социална грижа за болните и за възрастните хора.

Вторият път е пътят по който вървим днес. Пътят на безотговорността. Път по който всички се държим като на циганска сватба, отказвайки да мислим, че сметката за това безумие ще трябва да я платим ние и то още утре!

Практика на високи разходи без необходимите реформи, вече води до неща, които виждаме в официалните статистики - растящ дефицит, увеличаване на държавния дълг и задълбочаване на структурните проблеми. При този сценарий, разходите за заплати в публичния сектор и пенсии продължават да се увеличават без покритие и на заем, като се разчита на краткосрочни и нереалистични източници на приходи. Това ще задълбочи икономическата нестабилност, ще отблъсне частните и чуждестранни инвестиции и ще лиши страната от възможност за устойчив растеж.

Накрая всички заедно ще бъдем значително по-бедни!

Изборът между тези два пътя е критичен за бъдещето на страната.

За съжаление България е направила няколко крачки по глупавия. Това е така, защото в парламента няма дясна политическа алтернатива, готова да постави важните въпроси и да се пребори за истинските решения. 

Предложеният бюджет е доказателство за това.

СБ предлага на обществено обсъждане нашето разбиране за нужните икономически действия и тяхното прилагане в бюджета.

Убедени сме, че бюджетът трябва да е инструмент за изпълнение на заложени политически цели.

Ето какви са големите цели според СБ:

1. Изпреварващ икономически ръст спрямо средния за ЕС

Средства за постигане:

Годишни инвестиции в размер между 25% и 30 % от БВП (50-60 мрлд. лева за 2025 г.). В момента сме на ниво около 15% от БВП, идващи 80% от частния сектор. Това значи привличане на допълнителни 20-30 милиарда лева годишно над сегашното ниво, което може да дойде само от големи чуждестранни частни инвеститори. В България няма такъв капитал в частния сектор, нито има такива резерви в държавния бюджет. Частта, предвидена за инвестиции от европейските фондове (вкл. по ПВУ), е около два милиарда лева годишно. Чужди инвестиции обаче няма да дойдат бързо в такива обеми, ако не се стабилизираме политически, не влезем в еврозоната, не задържим ниски и плоски данъците и бързо не се изгради модерна инфраструктура. Бюджетната политика трябва да е съобразена с тези цели. Затова държавата трябва да допусне частни инвестиции в изграждането и поддържането на публична държавна и общинска инфраструктура и да привлече частни инвестиции в държавните дружества (от стратегически големи международни компании) и да спре да играе ролята на крупен търговец и инвеститор, защото 1) няма пари за това, 2) малкото пари, които има за това, се крадат и се разхищават, и 3) там, където има много държава, няма много частни инвеститори.

2. Бързо изграждане на качествена и модерна инфраструктура

Средства за постигане:

Изграждане и поддържане на голямата публична инфраструктура на държавно и общинско ниво с частни капитали на концесионен принцип. Това включва изграждане и довършване на всички автомагистрали, модернизация на магистралните ЖП линии за вдигане на скоростта до 160 км/ч и повече (с либерализация на пътническите ЖП превози и допускане на частни инвеститори там), изграждане и модернизация на ВиК циклите на големите градове, вкл. изграждане на нови водоеми и язовири, където е необходимо, изграждане на заводи за преработка на отпадъци и депа, изграждане на тунели под Стара планина при Шипка и Петрохан, изграждане на нови мостове на река Дунав, модернизация на пристанищата във Варна и Бургас (вкл. изместване на пристанището във Варна от центъра на града към Варненското езеро), модернизация на международните летища в Пловдив и Горна Оряховица (след прекратяване на съществуващия неизпълнен концесионен договор там), модернизация на ЖП гарите и пространствата около тях в големите градове, и т.н. Това са проекти на обща стойност доста над сто милиарда лева, от които обществото ни има остра и спешна нужда, но които държавата няма да има не просто скоро, а за едно поколение напред. В същото време тези капитали могат да бъдат инвестирани в българска инфраструктура от големи чуждестранни оператори на подобни обекти и така страната ни да получи модерна инфраструктура на средноевропейско ниво за един мандат, а не за едно поколение. Обемите на годишните преки чужди инвестиции в инфраструктурно строителство ще доведат и до изпълнението на целта да се вдигне общия размер на инвестициите в икономиката и да се постигне изпреварващ икономически растеж. Всъщност, друг начин да се случи това просто няма. Излизането на държавата от ролята й на инвеститор и ремонтьор на инфраструктура ще освободи оскъдни финансови ресурси за други важни бюджетни приоритети и ще намали драстично голямата корупция, захранвана основно именно от тези държавни разходи.

3. Постигане на ефективни и достъпни системи за образование и здравеопазване

Средства за постигане на целите в образованието:

Гарантиране на модерна инфраструктура, качествена учебна среда през решения, базирани на публично-частно партньорство, целево използване на налични ресурси и стратегическо планиране.

Насърчаване на частните инвестиции и ПЧП през дългосрочни договори с частни компании за изграждане и поддръжка на училищна инфраструктура. Чуждестранни или местни инвеститори могат да изграждат нови училища или кампуси, като държавата и общините заплащат разсрочено чрез гарантирани приходи от бъдещи бюджети.

Частни инвестиции в технологии и съоръжения. Компании, специализирани в технологии, трябва да бъдат привлечени за изграждане на дигитални лаборатории, иновационни центрове и модерни учебни пространства в замяна на данъчни облекчения.

Незабавно гарантиране на финансирането по Националния план за възстановяване и устойчивост за проекти, свързани с дигитализация и модернизация на училища.

Административни и регулаторни мерки за облекчаване на процедурите за инвестиции в образованието: Намаляване на бюрокрацията за инвеститори.

Изграждане на лаборатории за иновации и технологии, създаващи среда за практическо обучение в реално време.

В сектора на здравеопазване целта е да се осигурят повече, по-качествени и по-ефективни здравни услуги срещу ежегодно нарастващите разходи на обществото за здравеопазване.

Средства за постигане в здравеопазването:

Поддържане на ефективна и равнодостъпна извънболнична помощ, осигуряваща активна превенция и профилактика на заболяванията, ранна диагностика и своевременно лечение за всички български граждани. Финансирана от държавата 4-годишна програма за разкриване на практики на лични лекари в населените места, в които такива липсват или са недостатъчни, съобразено с Националната здравна карта. Финансово обезпечаване на изпълнението на целите, заложени в Концепцията за развитие на спешна медицинска помощ на Министерски съвет от 2014 г. Ефективни и финансово обезпечени програми за профилактика и ранен скрининг на социално-значимите заболявания, гарантиращи по-добър здравен резултат срещу по-малко изразходени от обществото средства.

Оптимизиране на болничната помощ, позволяващо огромните средства, които сега се разходват за болнични услуги, да бъдат инвестирани в реалните здравни нужди на хората, а не във финансиране на бизнес интереса на определени структури.

Прекратяване на договорите с НЗОК на болници, чиято дейност не съответства на здравните нужди на населението в съответния регион. Активна държавна политика за стабилизиране на съществуващите структуроопределящи болници и разкриване на нови структури там, където такива липсват, съгласно Националната здравна карта. Трансформиране на част от леглата за активно лечение в такива за продължително лечение и палиативни грижи.

Гарантиране на достъпно лекарствено лечение на възможно най-ниска цена. Въвеждане на централизирана държавна платформа за електронен търг на лекарства за нуждите на болниците. Въвеждане на механизъм за заплащане за резултат за скъпоструващите иновативни лекарства, финансирани с публични средства. Обвързване на заплащането от НЗОК на нови медикаменти с гаранция за запазване на съществуващите вече на пазара ефективни медикаменти на същия производител.

4. Спиране на убийствените за най-бедните слоеве от населението проинфлационни политики

Средства:

Задържане на общите бюджетни разходи в частта за социалните плащания, пенсиите и заплатите на служителите в публичния сектор. Преформатиране на социалните програми с акцент върху подпомагане само на хора в нужда, с използване на обективно измерими критерии за бедност, включващи всеобхватен доход и имотно състояние. Определяне на разумни времеви рамки за достъп до програмите за подпомагане. Промяна на обхвата на социалните програми с фокус върху помощи за прехрана, домакинска енергия, базови транспортни услуги и детски грижи и образование. Спазване на златното швейцарско правило при увеличаване на пенсиите. Намаляване на бройката заети в публичния сектор и ограничаване на растежа на заплатите там в рамките на инфлацията в средносрочен план.

Прекратяване на ценовото субсидиране и заместването му от социални програми за подпомагане само на истински бедни хора в нужда.

Постигане на условно балансиран бюджет в рамките на един мандат.

5. Бързо подобряване на социалната и техническата инфраструктура на изоставените региони

Средства:

Държавен ангажимент за инвестиции в най-бедните и обезлюдени райони на България чрез пренасочване на средства от строежа и ремонти на големите инфраструктурни проекти, които ще бъдат изпълнявани от частни инвеститори на концесия. 

Децентрализация на бюджетните приходи с отстъпване на до една трета от ДДС на общините (най-бедните общини ще получават най-голям процент от ДДС, а най-богатите най-малък). Това няма да замести държавния ангажимент за инвестиции в социална и техническа инфраструктура в бедните общини

6. Достатъчно, справедливо и навременно социално подпомагане на истински нуждаещите се категории граждани

Средства:

Отделяне на социалните плащания от политиките по доходите и начина на формиране на пенсиите

Ясни критерии за това кои групи граждани трябва да са обект на социално подпомагане с използване на обективно измерими критерии за бедност, включващи всеобхватен доход и имотно състояние

Определяне на разумни времеви рамки за достъп до програмите за подпомагане

Промяна на обхвата на социалните програми с фокус върху помощи за прехрана, домакинска енергия, базови транспортни услуги и детски грижи и образование

Спазване на златното швейцарско правило при увеличаване на пенсиите

Нова система за ТЕЛК

Възстановяване на данък общ доход за деца

7. Гарантиране на среда за конкурентноспособна икономика

Средства:

Пазар на труда – намаляване на бройката заети в публичния сектор (съответно увеличаване на бройката достъпен човешки ресурс за частния сектор), ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор, разкачане на МРЗ от средната заплата

Ниски плоски данъци

Еднакво ДДС

Прекратяване на ценово субсидиране

Приватизация

Въвеждане на еврото

Осигуряване на достъп до инвестиционно финансиране чрез по-голям държавен гаранционен фонд

8. Гарантиране на националната сигурност и капацитета за противодействие на кризи

Средства:

Генериране на фискален резерв за посрещане на кризисни ситуации, като мигрантски вълни, природни бедствия, пандемии, световни рецесии, война.

Инвестиции в отбрана и преформатиране на сегашните бюджетни лимити в тази сфера

Инвестиции в охрана на границата

За разлика от това в предложения бюджет за 2025 г. липсват заложени цели. Вместо това ни се представя сбор от числа, в които са включени всички предизборни обещания. Бюджет, който задълбочава съществуващите проблеми и поражда нови.

Ето какви са според СБ проблемите с предложения от МС бюджет за 2025:

Залага се огромно увеличение на разходите с над 20 милиарда лева, което не се е случвало от Виденово време насам. Това ще доведе директно до увеличаване на дълга и до сериозен инфлационен натиск.

Държавата ще преразпределя над 46% от БВП – абсолютен рекорд в най-новата ни история – във време, когато няма икономическа рецесия, няма война или природни бедствия, няма миграционна криза или пандемия.