Основните формации все по-ясно започват да разбират, че този път правителство трябва да има

С наближаването на изборите основните формации все по-ясно започват да разбират, че този път правителство трябва да има. Затова е важно хората да гласуват, защото ние привикнахме на състоянието на постоянни избори и политическа криза, но това са събития, които както започнаха отведнъж, така отведнъж ще изчезнат. Както шест парламентарни вота преди това не донесоха нищо ново, така е напълно възможно сега да дойде правителство, което да изкара четири години. Това е реалистичен сюжет, който е напълно възможно да се случи. Да, можем и да вървим към нов вот, но с всеки изминал ден това изглежда все по-малко вероятно. Затова е важно сега да гласуваме, защото от нашия глас сега е възможно да зависи бъдещето ни в следващите няколко години. С други думи – недейте да не ходите до урните, защото си мислите, че ще има ново раздаване на картите след няколко месеца. Може и да няма.

Иначе защо вървим към правителство – отговорът е съвсем прост. Основните партии вече нямат накъде. Изкараха твърде дълго време в безвремие, в което властта се търкаля по улиците. Можем да не харесваме партиите у нас, но не можем да отречем, че поне разполагат с някакъв базисен инстинкт за самосъхранение. Кризата продължи твърде дълго и дори, ако щете и техните собствени твърди ядра вече са изтощени. Този цикъл трябва да спре. Искат го партиите, искат го избирателите, искат го клиентелите, моето впечатление е, че и външните фактори го искат. В момента няма нито един субект, който да има интерес от продължаване на тази агония. Каквито и съображения да са имали, те са пред изчерпване и това вече се вижда ясно.

ГЕРБ нямат как да продължат да печелят избори, докато техните хора все си седят извън властта. ГЕРБ има нужда от участие в управлението, защото иначе има риск от вътрешни брожения и от намаляване на боеспособността им до отвъд критичния минимум. Партиите са създадени, за да консумират власт, тоест партия, която няма изгледи да консумира власт става излишна. Бойко Борисов няма да позволи ГЕРБ да стане излишна по такъв елементарен начин. Затова той ще направи всичко възможно да сформира управление около ГЕРБ, което да започне да упражнява власт най-сетне след четиригодишна пауза. Нагласата на хората в ГЕРБ е, че поседяха на резервната скамейка достатъчно, време е да се върнат в управлението. А това е и логична мисъл, на фона на това, че те не спират да печелят избори.

ППДБ имат нужда да влязат в управлението. Коалицията им далеч не е толкова монолитна, колкото се опитват да я представят. А разцепленията винаги са функция на слабост. Кое не е слабост? Да управляваш държавата. Ако ППДБ успеят да се класират в управление по начин, който да зачете интересите им и да бъде разчетен от избирателите им като такъв, ще се запазят. Иначе рискуват да влязат по пътя, който им е добре познат. ОДС управляваше в коалиционен формат, който след края на мандата им се разпадна, самото СДС се разпадна, после се разпадна пак, после се събра пак, за да се разпадне отново, после се събра с други формации и се разпадна пак и пак, и пак.

Градските либерални среди го играят това от над 20 години, така че те добре знаят, че коалицията им не е записана в камък. Няма ли как тя да консумира власт, ще стане излишна, както вече говорихме. Затова ППДБ търсят инструментариум за участие във властта. Търсят формули, поставят условия и прочие, но най-важното е, че те от сега, от кампания още, вече дават знак, че са готови на отстъпки. Досега правеха обратното и не им донесе особени ползи.

Котката в чувал на тези избори е какво ще се случи с формациите, които търсят подкрепата на традиционния избирател на ДПС. Към тази минута изглежда, че партийният субект ДПС, който остана под ръководството на Делян Пеевски, взима надмощие в кампанията, но от друга страна АПС, където се е позиционирал Доган ще се борят със зъби и нокти до последния момент. Това прави битката там непредвидима, но е ясно едно – и двете формации ще имат легитимната претенция да търсят участие в управлението.

БСП също има нужда от участие във властта, даже при тях ще има елемент на паника. Причината е проста – БСП е пред изчезване. Единствено участието в управление ще им даде тласък и достъп до ресурси, което да ги върне в играта. Ако БСП не успее да се пласира за това раздаване на картите, може и да не се докопа до следващо. Малките формации като Величие и МЕЧ е рано да ги включваме в тези сметки, защото не се знае дали ще се доберат до парламента.

Впрочем, една скоба. Единствено Възраждане си дава ясна сметка, че те власт няма да видят скоро. Това е техен стратегически проблем. Те са единствените, около които има ясно конструиран окоп, който никой не желае да премине. В момента Възраждане са всъщност управленски токсични. Никой не желае да си сътрудничи с тях и не иска да управлява с тях. Причините са в очевидното руско командване над тази партия. Тя не се разчита като националистическа в цялост от този сегмент избиратели, защото националистите у нас не са принципни фенове на Русия. Отделно всяка колаборация с тях от страна на другите в парламента би се разчела като коалиция с Митрофанова от партньорите ни, а това ще доведе до разговори, които никой не иска да води. Затова Възраждане, освен ако не намерят как да излязат от образа на руска матрьошка, ще бъдат извън управлението и то за дълго. Ако не излязат скоро от този коловоз, ще рискуват да последват АТАКА.

С други думи – все по-вероятно изглежда да има кабинет. И тук идва големият разговор, който впрочем вече се води – какъв да е този кабинет? ППДБ търсят формула с независим експерт, който да е тайно зависим от тях. Това се вижда ясно от всички и няма да е приемливо. Още повече, че това ще доведе до размиване на отговорността. Помним добре докъде се докара България при управлението на Любен Беров. Тогава той бе издигнат за премиер като равноотдалечен от управляващите тогава БСП, ДПС и останалите в историята като „сини мравки“ отцепници от СДС. В резултат на това управление държавата изпадна в тежко безвремие, в което мутрите и групировките завзеха страната. Общо-взето Беров беше премиер, за да разбере България, че си може и без премиер. Това ни предлагат днес. Мисля, че то не е приемливо и не просто няма да реши кризата, но и ще я засили.

Единственият формат, който може да сработи е ясно управление, с ясни коалиционни партньори, които носят ясна, включително персонална, политическа отговорност. Разпределят се ресори и министерства между участващите, съгласно получения от тях изборен резултат, а въпросните ресори се поверяват на водещите политически лица от всяка партия. Така е ясно, че те лично носят отговорност и трябва да движат ясно задачите си, отчитайки дадения им от избирателя мандат.

Това е единственото, което ще сработи. Дори не просто това, но и при такава формула можем да започнем да мечтаем за пълен мандат и най-после малко успокояване на политическите страсти. Време е политиците да спрат да ни занимават със себе си и да започнат да си вършат работата. А работата им е да търсят как да управляват, не да търсят как да не управляват, както досега.