- Армията получава нови пълномощия по охраната на границата, както и в борбата с тероризма. Какво стои зад тази тенденция, господин Ноев?

- Съвременните заплахи изискват по-рационално използване на ресурсите за сигурност. Падат догмите, а с тях и остарелите рамки и правила за използването на силовите инструменти. Добре е, че и в България тези теми най-после влязоха в политическия дебат. Необходимо е професионалната общност да поеме по-активна лидерска роля в този процес, да подсказва решения на законодателната и изпълнителната власт. Очаквам това и от мнозината генерали, които ще участват в президентската надпревара. Засега чуваме само общи приказки за мир и братство.

- Предлагате нещо доста радикално: на армията да бъде възложена изцяло отговорността за охраната на 5-километровата зона по външната граница на Европейския съюз, на първо време на подстъпите от юг, откъм Турция. Защо?

- Повече от очевидно е, че мегаструктурата МВР все повече се смачква под тежестта на проблемите, с които е натоварена. След 2013 г. мигрантската криза в нейната цялост стоварва допълнително непосилно напрежение върху органите за вътрешна сигурност и обществен ред. Вярно е, че ръководството на МВР, политическо и професионално, прави свръхусилия за справяне с различните кризи, но и по 25 часа в денонощието да работят, няма как да овладеят напълно ситуацията. Фактите говорят сами за себе си - 13 хиляди са само заловените и регистрирани мигранти от началото на годината до днес. Много още са преминали свободно, хиляди били „отблъснати“... Това е една своеобразна война и неслучайно правителството говори, че България е „фронтова държава“. Добавете към това всички видове престъпност, с които полицаите се борят на своята фронтова линия всеки ден - и битова, и автомобилна, и икономическа, и различните трафици, и противодействието на тероризма, и какво ли не още. Румяна Бъчварова несправедливо е обвинявана за проблемите в МВР. Никой министър не може да овладее тази ситуация. Това, че неотдавна оттеглиха даже и орязаните предложения за реформи, също доказва, че системата на МВР е близко до неуправляема.

- Какво не достига, за да се спре нашествието на преселниците?

- Противоречието между мащабите и характера на проблема, от една страна, и от друга - институционалната неадекватност на противодействието. Засега то се решава по екстензивен път. С „лепене“ на половинчати мерки, надграждане и раздуване на съществуващата организация и структури. Един пример е „придаването“ на военни към силите на Гранична полиция. Досегашният опит с „дай ми там едни бройки хора“ отнема на армията основното й преимущество като организирана, структурирана и целенасочена сила. Военните се превръщат в своеобразни „общи работници“ в полето на сигурността. Това заедно с охранителната специализация в мисиите в чужбина за последните десетина години води до атрофия на други, присъщи военни способности. Но това е отделна тема.

- Значи МВР трябва да предаде границата в голяма степен на армията?

- Да, МВР не може и не трябва повече да поема всички проблеми на националната сигурност... В същото време се създава впечатлението, че армията стои отстрани в очакване на традиционните заплахи и се готви за хибридни и други войни далеч от нашата територия. Представа, която не е справедлива за мъжете и жените в униформа, защото не те вземат тези решения. Да оставим настрана и пренебрежителното отношение през последните десетина години на политическата класа към войската и нейните нужди. Добре е, че това започва постепенно да се преодолява.

- Как си представяте възлагането на армията на тази нова отговорност за границата?

- Много е просто. Политическа воля, облечена в необходимата законово-нормативна форма. Подразделения на сухопътни войски на ниво рота се разполагат в днешните пет зони на отговорност на Гранична полиция по границата ни с Турция. Подсилени с елементи на силите за специални операции, разузнаване и всичко както си му е редът. Бързо се изграждат специални лагери, на тактическо разстояние от браздата, оборудвани с цивилизовани условия за живот и отдих, както на мисиите в чужбина. Край на найлоните и огньовете под открито небе. Край на хотелите и на фалшивите фактури. Тези сглобени подразделения излизат от своите батальони и бригади и като такива се ротират за определени периоди, примерно 2-3 месеца. Те носят отговорността за 5-километровата зона по българо-турската граница. Това са около 1000 души.

- А Гранична полиция?

- Гранична полиция, специално за тази операция, поема функциите си непосредствено зад армията много по-разтоварена. Освободеният полицейски ресурс при нужда подсилва останалите сектори от границата и си гледа и другите полицейски задачи из страната. Всичко е въпрос на елементарна координация и целесъобразност. Трябва да се отърсим от всякакви догми защо нещо “не можело”. Всичко може, ако има воля.

- Да преминем към по-важния проблем: парите. Армията и днес съществува в недоимък, запушва дупки всякакви, включително и по границата...

- Това е много интересно. Ето ви едни приблизителни разчети. Ако участник в операцията получава месечно примерно по 2000 лева командировъчни над заплатата, това са 24 милиона годишно. Сложете още 4 милиона за храна. Оборудването на лагерите с най-съвременни удобства - сложете още 10 милиона. Дотук - 38 милиона. За да е просто, умножете ги по две за покриването на всякакви други текущи разходи и съпътстваща техника. Да ги закръглим на 80 милиона лева. За тези пари ще постигнете няколко важни ефекта. Първо, ще запечатате границата. Второ, ще възстановите стимулите за военна служба, защото само за 1 година през тази операция ще преминават 5-6 хиляди души. Освен материалното стимулиране ще се възстанови и професионалната мотивация за изпълнение на истинската задача - опазването на страната от най-голямата заплаха за националната сигурност. Нали така е дефинирана от държавното ръководство и политическите сили. Аз съм убеден, че това ще обърне тенденцията на напускане на армията, ще стимулира повече желаещи да служат, а оттам - ще се повиши и качеството на личния състав.

- Навремето имахме Гранични войски, защо тогава просто не ги възстановим?

- Граничните войски имаха друго място и роля в системата за отбрана по времето на студената война, при една тотална милитаризация на нашето общество. Днес само отделни дейности вероятно биха били актуални. Граница обаче има, ще я има и трябва все повече да се пази. Може да се помисли за обособяването на гранични сили като род в Сухопътните войски. Може и друга гъвкава формула. Въпросът е как да се ангажират повече подразделения заради мотивационния фактор, за който говорихме. Но всичко е въпрос на разчети и организация. Отново, важно е да не робуваме на шаблони.

- Чисто технически как може да се случи това? В чии правомощия да задейства механизма?

- И това е много просто. Министър-председателят Борисов трябва да извика началника на отбраната ген. Попов и командира на Сухопътните войски ген. Боцев и да им разпореди военна операция „Граница“. Оттам нататък всичко ще тръгне много бързо. И няма да има „ама не може, ама да помислим“.

- Някой би казал, че 80 милиона лева са много пари...

- Нека бъдат и 100. Това е една спортна зала. Досега само за саниране на сгради сме дали 1.5 млрд. и за догодина са отделени още милиард. Кое е по-важно? Колко струва националната сигурност, при това не абстрактната, а тази, която обществото усеща вече ежедневно, и не само в Харманли и по софийските улици. Тази, която е на път да промени електоралната карта на Европа и на България. Това са несравними величини.

- В сегашния бюджет на армията няма перо, което да бъде пренасочено за покриване на разходите на такава операция.

- Абсолютно вярно. Аз затова апелирам за преразглеждане на структурата на тези 2,5 млрд лева, които парламентът гласува за два пъти повече самолети и за нови кораби, при положение че именно сухопътните сили поемат отново тежестта на актуалните задачи. На първо време с 1 млрд. авиацията и флотът могат да решат непосредствените задачи по модернизацията. Останалите 1,5 млрд за 5 години могат да решат не само други неотложни нужди на войската, но и приоритетите по границата. Другото е просто прахосничество.

- ЕС обеща 160 млн. евро. Доколко това ще ни реши проблемите?

- Не сумата е важна. В дебата за бъдещето на ЕС и дали неговите граници ще обхващат само днешния Шенген, България е особено уязвима. Най-голямата заплаха за България е нашата граница с Турция да остане аморфна, пропусклива, а истинската граница на ЕС да мине, примерно, по Дунав. В Братислава прозвуча признание, че границата ни с Турция е българската граница на ЕС. Това трябва да бъде защитено с всички възможни средства - политически, икономически и физически.

- В ЕС отново се заговори за обща европейска отбрана. Как идеите за по-активна роля на армията по границите биха се вписали в този разговор? Имаме ли ние място в него?

- Да, и този разговор идва точно навреме. Просто трябва да се издигнем над нивото на джипки, автобуси, акумулатори, гуми и друго подобно ежедневие. България трябва да поиска от своите съюзници в ЕС да дойдат с готови способности, със свои подразделения. Особено необходими в момента са средствата за наблюдение в дълбочина, особено безпилотни, които рязко биха подобрили ситуацията. Ето това би било едно добро начало на практически съвместни отбранителни дейности, а не празни приказки за светлото бъдеще. И нещо повече. След около година България ще поеме председателството на ЕС. Ние трябва да поставим като приоритет въпросите на общата отбрана, опазването на границите и миграцията, големите структурни въпроси около бъдещето на ЕС, а не да се задоволяваме с правата на потребителите и размера на краставиците.

Нашият гост

Бойко Ноев е роден на 13 юли 1954 г. Завършва английската гимназия в София и международни отношения в МГИМО в Москва. Заема различни дипломатически длъжности в Министерството на външните работи. В правителството на Любен Беров е заместник-министър, а в служебния кабинет на Ренета Инджова - министър на отбраната. Посланик на България в Белгия и Люксембург до края на 1999 г. Министър на отбраната в реформирания кабинет на Иван Костов - от 21 декември 1999 до 24 юли 2001 г.