„Много обичам да се състезавам - атмосферата, тръпката, която я има на пистата, страшно много ме зареждат - казва Габриела Петрова, най-добрата ни състезателка в тройния скок за сезона. - Затова с нетърпение очаквам всяко първенство. При мен предстартова треска няма.”

С този хъс и борбеност 23-годишната атлетка тръгва на състезание, а през тази година постигна най-силните си резултати. В Прага печели сребро на европейското в зала, четвърта е на световното в Пекин с личен рекорд - 14,66 метра, а с първото място на турнир в Атина преди това покрива и норматив за олимпийските игри Рио 2016.

„Имах много силни емоции в Пекин - признава Габриела. - Тръгнах за медал, бях готова, но останах на крачка от него. След финала имах смесени чувства. Бях разочарована. Но разочарованието върви ръка за ръка с успехите. А за да ги имаш, трябва да си извлечеш поуки. И като мина време, реших, че това, което съм постигнала, не е никак малко.”

„Четвъртото място най-много боли, особено когато годината е много добра - добавя треньорът на атлетката Атанас Атанасов. - Доста си поплака. Самият аз бях убеден, че ще вземе отличие. Но медалистките този ден надскочиха себе си. Макар че и Габриела надскочи себе си. Радвам се, че е амбицирана да направи нещо голямо.”
Двамата са тандем вече 9 години. Под негово ръководство Петрова печели европейската титла за жени до 21 г. през 2013-а. Наставникът забелязва качествата й на един лагер в зала „Фестивална” и я кани в своя клуб „Локомотив” (Пд).
„Хареса ми силата на нейния характер - споделя Атанасов. - Изключително амбициозна, борбена. Иска да побеждава!”
А тази борбеност Габриела формира от бойните изкуства. Преди леката атлетика тренира 4 години карате.
„Изключително много съм благодарна на каратето - казва Петрова. - То изгради в мен характер, дисциплина, постоянство, търпение. А за да си добър в нещо, тези качества са абсолютно задължителни.”
С атлетика се захваща случайно. В училището в родния й град Харманли правят подбор на деца за щафетно бягане. Тогава треньорът Иван Еджиев като най-бърза за възрастта си я взема да я подготвя. Родителите посрещат радушно новината, защото искали детето да спортува.
„Мечти всеки има - казва Габи. - Но аз не обичам да споделям моите. Дори се шегувам, че когато се сбъднат, ще ги разкрия.”
И така лека-полека върви нагоре по стълбичката за награждаване на големите лекоатлетически първенства.

„Тя е много нетърпелива нещата да се случат - разкрива Атанасов. - И аз като всеки треньор я надъхвам преди старт. Страшно много вярва, че наистина може. Тръгва и го прави. На тренировка е постигала 14,85 метра А границата от 15 метра при нея не е невъзможна” (б.р. - на световното в Пекин колумбийката Катерина Ибаргуен печели титлата с 14,90 м).
И в този случай обаче тежките условия на подготовка не подминават един от големите ни таланти. Но вероятно и те каляват волята й. Често се случва Габи да тренира в клубната зала на ст. „Лаута”, която е неотоплена, при дъжд покривът тече, съблекални няма.
”Габи израсна в тази зала, където освен лошите атмосферни условия настилката не е подменяна 40 години - казва треньорът й. - Но както казва една от моите състезателки Христина Калчева, световна шампионка в зала от Маебаши 99 в скока на височина - много е лесно, когато има условия. Тук се калява характер. Аз обаче не съм съгласен, защото това води до много травми на спортистите. Когато са малки, не го усещат, проблемите започват да се обаждат по-късно.”
Именно заради контузиите миналия сезон Петрова участва само на едно състезание - европейското в Цюрих. Но успява да събере сили и да завърши пета във финала с личен рекорд към онзи момент.

Сега Габи вече гледа към следващата си голяма цел - олимпийските игри. „За мен ще е успех да направя така, че цяла България да се гордее с мен.”
Иначе в оскъдното си време между тренировките лекоатлетката обича да разпуска с хубави филми и четене. Признава, че заради голямата си цел е прекъснала следването - социална педагогика в Пловдивския университет, но след игрите в Рио 2016 ще поднови обучението си.

Като всеки млад човек и Габи обожава да пътува и да открива нови дестинации. Но обича и да се връща в България, където се чувства най-добре.
„Приятелите са моето богатство - казва шампионката. - През годините останаха на пръстите на едната ми ръка, но са много качествени.”