Откриха колата на изчезналия българин на Санторини

500 лв. глоба за запален контейнер за смет

Повдигнаха обвинение на 19-годишния Алекс Иванов за убийството в Кюстендил

Започна монтажът на парковата мебел в градината „Кристал“

Инспектори на ИАРА спипаха бракониери, извадили от водите на Дунав 200-килограмова моруна (СНИМКИ и ВИДЕО)

Любо Киров и JEREMY? влизат „В час по интелектуална собственост“

„Хонда“ затваря завода си във Великобритания до 2021 г. 3500 души остават без работа

Автомобили тровят Пирин

„Галъп“: 60% от българите одобряват международната политика на Европейския съюз

Шефовете нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина

С цветя и песни Монтана се поклони пред Апостола на Свободата

До 1500 лв. помощ от фонд „Ин витро“ в Шумен

Младеж ще се труди в полза на обществото 400 часа заради притежание на антични монети

ОЛАФ залови стотици тонове шампоани менте, достатъчни да се напълнят няколко басейна Китайската пратка е на стойност 5 млн. евро

26-годишен асеновградчанин се изгуби в преспите около обсерваторията „Рожен“, откриха го невредим

Адвокат Александър Кашъмов пред „Труд“: Записани инструкции за журналистиката в закон навява на други времена

Размахват пръст и към скритите камери

Българският вариант на еврорегламента за защита на личните данни GDPR вече е факт. Но не просто факт, а уникален! В характерното си стремление да настигнат европейците и да ги надминат даже, българските депутати не само промениха националния закон в синхрон с GDPR, но го и дописаха – с 10 критерия. По 10 точки ще се проверява дали едно слово е журналистическо и заслужава ли статут, при който обработката на лични данни е допустима. От адвокат Александър Кашъмов, който ръководи правния екип на авторитетната „Програма достъп до информация“, научаваме, че няма друга държава в ЕС, която да синхронизира своя регламент с европейския по този начин.

– Г-н Кашъмов, с промените в Закона за защита на личните данни депутатите узакониха едни проверки на медиите, които са непредвидими, меко казано. Комисия ще проверява планово и по сигнали дали „е налице законосъобразно обработване на личните данни за журналистически цели“. Това поражда силно съмнение за цензура. То е обяснимо , но основателно ли е, според вас, или не е?
– Нека да кажем на първо място, че промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) с цел привеждане в съответствие с GDPR бяха необходими и повечето от тях са положителни. „Програма достъп до информация“ внесе критични бележки към проектозакона за тия промени още миналата година и част от тях бяха отразени. Остана обаче като проблем внасянето на 10 критерия, по които медиите ще се проверяват. Не ни е известно друго законодателство на държава член на ЕС, където това е направено. На второ четене във водещата парламентарна комисия този текст за критериите беше подобрен по наше предложение, като се добави „доколкото са относими“, т.е. да е ясно, че не всички критерии едновременно трябва да са налице, за да превалира свободата на словото. Въпреки това обаче смятам, че проблемите не са отпаднали. И в момента Комисията за защита на личните данни има правомощие да разглежда жалби срещу медии. И нека да кажем, че нейната практика, особено в последната година, е положителна – отчита адекватно баланса между публикуването на лични данни и защитата на обществен интерес . В миналото обаче имаше неприятни прецеденти на налагане на глоби по 11 000 лв. на малки медии – нещо, което е убийствено, особено за местните вестници.

– Спомням си случая със смолянския вестник „ Отзвук“, който беше публикувал разследване за местен бизнесмен. Той заведе дело за клевета, загуби го , но след това подаде жалба в Комисията за защита на личните данни – че бил публикуван негов нотариален акт – и вестникът беше глобен с 11 000 лв. Той щеше да фалира и да бъде затворен, но съдът обяви глобата за незаконна. И комисарите си носят тая присъда като обеца на ухото.
– Стои обаче въпросът как ще прилагат 10-те критерии едни членове на бъдещ състав на комисията, които нямат практически опит , а то у нас не е изключено, знаете. Няма ли да се вдъхновят да играят ролята на цензор, като виждат, че самият закон им е дал правото да преценяват кое слово е журналистическо и кое не.

– При проверката на всеки отделен случай, както разбираме, от нас журналистите ще се изисисква да документираме и да доказваме, че сме спазили 10- те критерия при обработката за личните данни. Това дълбоко ни смущава. Аз например съм отдавна в занаята, но за мен , както и за други колеги, с които разговарях, повечето от тези критерии са неразбираеми и неясни.
– Наистина „вкарването“ на професионални стандарти в тромави и тежко звучащи текстове е сериозен проблем. Вносителите изразяваха надежда, че така за журналистите щяло да бъде по-добре, тъй като щели да знаят и разбират какви са изискванията към тях. Това не е точно така, тъй като текстовете са по-скоро юридически, написани в опит да се възпроизведе в сбит вид обширната практика на Европейския съд по правата на човека. Тя обаче е разбираема главно за запознати юристи и е далеч от професионалния език на журналистиката. Интересно нашите народни представители не се ли замислят защо в Европейската конвенция за правата на човека не са записани 10 критерия, по които да се преценява дали словото заслужава да бъде публикувано! Когато става въпрос за една свобода, ти казваш най-общо в какви случаи подлежи на ограничаване и оставяш конкретното прилагане на съдилищата. Да се записват подробни инструкции в закон – как да се упражнява журналистическата професия – това навява на едни други времена. Такива инструкции не са записани дори в Закона за радиото и телевизията, който регламентира дейността на електронните медии. Впрочем, България е от държавите, в които няма закон за печата и това винаги се е определяло като достижение. Свободата на словото предполага и свобода на журналистите и медиите, които по силата на своя дълг са критици на всяка власт, да правят разследвания в обществен интерес и да избират темите си. Съдът в Страсбург неслучайно ги е нарекъл „обществен страж“ със съществено значение за демократичното общество. Разбира се, свободата на словото не е безгранична. Тя подлежи на определени ограничения и изисквания, за да се защитят други човешки права.

– „Определени“ ограничения ли казахте? А какво „определено“ има примерно в тая точка 10 от закона, която гласи: „ други обстоятелства, относими към конкретния случай“? Може ли тези обстоятелства да са по усмотрение на комисията и зависими от това дали медията е удобна за властта? – Целта в точка 10 е била да не се затваря възможността да се прецени, че дадена публикация отговаря на критериите, което е от полза за свободата на словото. Има обаче други критерии, които са неясни. Какво означава например „влиянието, което разкриването на личните данни би оказало на доброто име на някого“ – точка 1? И в момента се водят в съдилищата много дела за клевета, главно от политици и бизнесмени, които са се почувствали с накърнено добро име вследствие на невярна информация. Сега излиза, че е под въпрос и изнасянето на вярна информация, която поставя някого в неблагоприятна светлина! Ами какво означава това да преценяват „обстоятелствата, при които личните данни са станали известни – точка 3. Това очевидно е размахване на пръст към скритите камери, които могат да се ползват само по изключение и съгласно правилата на журналистическата етика, но означава ли, че ще се изследва как е получена информацията, макар да е призната и защитата на източниците в алинея 4?

– В проекта за промяна на закона се казваше, че медиите, които са проверявани от комисията, са длъжни да разкриват източниците си на информация. Този текст беше в очевадно противоречие с практиката на евросъда, според която журналистите имат не само право, а и задължение да пазят информаторите си в тайна. Затова той отпадна и ето какво пише в алинея 4 сега:“ Упражняването на правомощията на комисията не може да води до разкриване на тайната на източниците на информацията.“ През точка 3 обаче, алинея 4 може да се заобиколи!
– Затова не става ясно как ще се прилагат тези текстове от една бъдеща комисия, която може да не е склонна да следи добросъвестно баланса между правата.

– Както разбирам, вие имате доверие в сега действащата Комисия за защита на личните данни. Нейният шеф Венцислав Караджов заявява, че 10-те критерия ( или десетте точки от чл. 25з, които коментираме) имат за цел да помагат на журналистите да преценят баланса между свободата на изразяване и правото на информация, и личната неприкосновеност на личността, била тя публична или непопулярна. Тази цел ще се постигне ли на практика?
– Не се съмнявам, че замисълът е добронамерен. Но, за съжаление, това няма да има значение, когато законовите текстове заживеят собствен живот. Те могат да създадат впечатление у незапознати със спецификата на журналистическата дейност, че основна работа на комисията е да наблюдава журналистиката и медиите. А това не е така. Основната цел на GDPR е да спре злоупотребите на едрия бизнес с данни на потребители, да се ограничи свободното обработване и прехвърляне на данни чрез интернет, социалните мрежи и др. Много малка част от жалбите през изминалите 16 години от прилагането на Закона за защита на личните данни се отнасят до медийни публикации. Сега обаче се създава представа, че едва ли не те са основният предмет на защитата на личните данни.

– Нещо повече. Покрай промяната в закона в частта му за медиите ние се сещаме за Златанов, бившия шеф на една друга комисия – за конфликт на интереси, който под диктовката на големци с инициали си водеше в тефтера записки: „тоя да се удари…оня да се оправи“. Но може би прекаляваме с черногледството?
– За съжаление не е прецедент у нас държавната власт да се използва за „затваряне на устата“ на критиците, вместо по предназначение. През изминалите години имахме случаи на санкции, налагани спрямо медии от Комисията за финансов надзор, от Комисията за защита на конкуренцията и др. Споменахме и случаи по Закона за личните данни. Виждаме как се използва европейското законодателство и в някои други държави в Източна Европа, където властимащите се самозабравиха и ограничават свободите, и особено различното мнение.

– Както споменахте, доста преди да бъдат приети окончателно, промените в Закона за личните данни събраха маса критики – от Програмата достъп до информация, която вие представлявате, от бизнеса, от адвокатурата.  Кои от препоръките ви бяха приети и кои пренебрегнати?
– Трябва да се признае, че бяха приети доста критики: относно използването на ЕГН за търсене в публичните регистри, за подобряване на баланса със защитата на адвокатска и друга професионална тайна, за премахване на високите минимуми на глобите, които в сега действащия закон са 10 000 лева. Като че ли балансът със свободата на словото остана най-щекотливият момент. И там има напредък, доколкото се подобри разпоредбата на чл.25з, но оставането на конкретно разписаните критерии продължава да буди притеснения.

– Ами глобите, които налага Комисията за защита на личните данни? Те са страховити – до 20 000 000 евро или 4% от оборота на нарушителя. Г-н Караджов обяснява, че тия глоби се пренасят директно от европейския регламент в нашия, защото GDPR е с превес над българското право. Но едно е 20 000 000 евро глоба в Германия, а друго е в България, където свободните медии едва оцеляват.
– Действително Общия регламент за защита на данните не позволява държавите членки на ЕС да намаляват глобите по собствено усмотрение. Мисля, че можеше обаче да се предвидят степени, при които се налагат тези санкции, така че семейният и дребният бизнес, както и медиите и журналистите, да се чувстват спокойни. Високите санкции са предпоставка за постоянно притеснение и автоцензура. През последната година комисията даде ясен сигнал, че в практиката си ще се придържа на първо място към превенцията и даването на указания по правилното прилагане на закона, без да започва с налагане на санкции. Тази практика е важно да продължи и след законовите изменения.

– В Закона за личните данни на германците пишело изрично: ограниченията на еврорегламента не важат за медиите и журналистите, защото те служат на обществения интерес да информират. А у нас, казва г-н Караджов, комисията ще прави „разлика между използването на лични данни за журналистически разследвания и самоцелното им публикуване в папарашки и жълти издания“. Как така? Има ли някъде в правния мир определение коя новина е жълта и папарашка?
– Самият регламент казва, че държавите членки трябва да предвидят дерогации, т.е. изключения от приложението на изискванията за защита на личните данни, когато става въпрос за тяхното използване за журналистически цели. Затова и най-естественият законодателен подход е да се напише ясно в закона, че той не се прилага в тези случаи, както са направили в други държави членки на ЕС. Такава е уредбата в момента – чл.4, ал.2 от ЗЗЛД предвижда данните да се обработват за целите на журналистическото и художественото изразяване. Не стана ясно какво налага промяната й. От друга страна, самата заявка, че чрез GDPR и ЗЗЛД ще се атакуват „самоцелни публикации“ и „жълти“ медии, вече е опасна. Произволното преценяване на дадена публикация като „жълта“ или „самоцелна“ може да доведе до цензура, до задушаване на критиката на управлението, на другите гледни точки.

– Депутати от мнозинството изтъкват, че всичко е според европейския регламент, а той пък е според решенията на Европейския съд по правата на човека. Чела съм доста решения на този съд относно журналистиката. В тях винаги пише, че медиите са обществен страж, че не бива да се цензурират или „смразяват“ от властта, че хората с публични длъжности, като министри, депутати, кметове са с по-занижена защита на личната си неприкосновеност. Помогнете ми да видя тия постулати в променения закон за личните данни?
– Тези постулати ги няма в промените в Закона за защита на личните данни. А те действително са най-съществената част от практиката на Съда в Страсбург. Точно това се вижда тук, че опитът да се извлече според субективно виждане някакво съдържание от тези решения и да се облече в законов текст, води до формализъм, до пропускане на същественото и акцентиране върху второстепенното. Неслучайно когато става въпрос за основни права, за свободи, гарантирани с Конституцията, в демократичните държави има въздържание от по-детайлна уредба. Всяко предвиждане на условности в нормативни текстове може да доведе до ограничаване на обхвата на тези свободи.

Нашият гост

Александър Кашъмов е рoдeн пpeз 1971 г. в Coфия. Зaвъpшил пpaвo и филocoфия в CУ “Cв. Kлимeнт Oxpидcки”(1997). Cпeциaлизиpaл пpeз 1997 г. в Биpмингaмcкия yнивepcитeт – Beликoбpитaния, във Baшингтoн, Hю Йopк и Бpaтeлбopo в CAЩ. Ceгa e шeф нa пpaвния eкип нa нeпpaвитeлcтвeнaтa opгaнизaция “Пpoгpaмa Дocтъп дo Инфopмaция” ( ПДИ). Члeн e нa Coфийcкaтa aдвoкaтcкa кoлeгия oт 1999 г. пoд нeгoвo pъкoвoдcтвo ПДИ e вoдилa нaд 250 дeлa пo Зaкoнa зa дocтъп дo oбщecтвeнa инфopмaция. Зaнимaвa ce и c пpaвa нa чoвeкa, c aдминиcтpaтивни, гpaждaнcки, нaкaзaтeлни и тъpгoвcки дeлa. Cпopeд дoклaд нa Xoxeгep (2008 г). aдвoкaт Kaшъмoв e cpeд 20-тe нaй-влиятeлни oбщecтвeници в Бългapия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.