Инициативата “Стародумци” възкресява старите думи в българския език

Апаш задигна чанта с 1300 лева от жилище в Търново Крадецът влязъл да тършува в жилището през терасата

Митничари откриха 3 килограма кокаин, зашити в дрехите на пътник на „Калотина“

Росгвардия формира морска бригада за охрана на Кримския мост

Красимир Първанов подаде оставка като заместник-министър на енергетиката

Трима министри напуснаха кабинета на Тереза Мей

Адвокат от Карлово подаде сигнал, че синът му е бил пребит от полицаи

Цвета Караянчева: В момента няма решение Цветан Цветанов да напусне парламента

40-годишен мъж е убит с нож в циганската махала на Белица Опитал се да потуши семеен скандал

Основният свидетел по делото „КТБ“ с бележки с числа и дати в спецсъда

Луноход на водород изследва чужди планети Подвижна космическа станция във вид на кемпер

Земетресение от 2.8 по Рихтер в района на Благоевград

Пентагонът отпуска 1 милиард долара за стената на Тръмп

Красимир Янков: Цветанов трябваше да прати сигнала за „Артекс” в КПКОНПИ

Искрен Пецов: Иво Карамански искаше да купи китарата ми Писаха, че съм бил с над 2000 жени, под 1000 са, смее се изпълнителят на "Кайман"

Адвокат Михаил Екимджиев пред „Труд“: Не бива да се руши безотговорно репутацията на фирмите! Нелепа е тезата, че юридическите лица нямат душа и не изпитват страдания

Млекопроизводител, събрал опит във Франция и отворил с мерак предприятие и в родния си край, сподели пред “Труд” безсилния си гняв: търговската му репутация пострадала от репортаж, в който показали негово кисело мляко с удавена вътре муха! Той смята, че мухата е пусната от шеф на конкурентна фирма, който ненавижда неговата и я клевети. Обърнал се към съда, но бил отпратен – фирмата му не била човек с душа и нямало как да претърпи от клеветата страдания. Нима юридическите лица не могат да защитят от клеветници репутацията? Какво мисли адв. Екимджиев за това? Той е блестящ юрист, доказал с работата си, че правото може и трябва да се упражнява успешно в обществен интерес и за защита на правата на човека.

– Какво излиза, адв. Екимджиев? Ако аз съм наклеветена лично и е окаляно името ми, мога да потърся в съда справедливост. Но ако някой злепоставя фирмата, от която си вадя хляба, може да го прави безнаказано!
– Действително практиката на българските съдилища по казуси, свързани с моралните вреди на юридическите лица, е доста консервативна, да не кажа ретроградна. Това е остатък от социалистическото право в оня период, в който честта, достойнството и самочувствието на гражданина не бе на особена почит – трябваше да сме еднакви, дисциплинирани, скромни. Тогава, за да ни присъдят обезщетение за неимуществени, морални вреди трябваше да сме бити, осакатени, изнасилени. Немислимо беше държавните предприятия (тогава нямаше еднолични търговци, акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност), в условията на дирижирана от държавата икономика да претендират обезщетения за репутационни щети или неизпълнение на договорни задължения. Защото всичко вървеше по план, а част от нещата се решаваха извън съда по телефонното право. Тези времена отминаха преди 30 години. Но правото е консервативна система,в практиката на върховните съдилища има инертност. И по съществуващото сега право много рядко се присъждат обезщетения на юридически лица за морални вреди.

– Много рядко? Кога?
– Когато успеем, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) или на съда на ЕС в Люксембург, да убедим българския съд, че това трябва да стане по изключение. Иначе у нас системно не се присъждат обезщетения и за неизпълнение на договорни задължения. Понякога умишлено се сключват договори, като едната от страните действа измамливо без намерение да ги изпълнява. Това създава проблеми не само на прекия контрагент, който е измамен. То вреди на репутацията на контрагента, който е зависим от доставката. Вие действате измамливо спрямо мен, аз съм обещал след вашето изпълнение на договора да доставя стока или услуга на трето лице – така не само съм измамен от вас, но и се оказвам в основата на цяла верига на неизпълнение на задължения по търговски сделки. Това удря върху моята репутация. Но съгласно доминиращата концепция юридическите лица не могат да търсят обезщетения за морални вреди нито при непозволено увреждане ( какъвто е случаят с мухата в киселото мляко), нито ако сключат договор и техният контрагент умишлено (а не при обективна невъзможност) не изпълни задълженията си.

– Каква е тая концепция – „доминираща“? Кой закон й пречи да е „справедлива“ ?
– Никой. Нито Конституцията, нито Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) пречат на присъждането на обезщетения за морални вреди на юридическите лица. Странна е логиката, че те, за разлика от физическите лица, нямат душа и не могат да изпитват болки и страдания. Това формално и юридически е така. Но даже и когато претенциите се предявяват от физически лица, които представляват юридическите, съдиите казват: да, но вие не сте страна към правоотношенията – клеветата и обидата не е срещу вас, а е срещу фирмата. Въпреки, че е очевидно, че морални вреди претърпяват точно физическите лица, чиито бизнес и живот е бил разбит от клевети срещу техните фирми. Този ирационален, лишен от логика, морал и право подход е в драстично противоречие с общия принцип за преодоляване на последиците от непозволено увреждане. Още от римското право има принцип – че по възможност, на принципа на справедливостта, трябва да бъдат репарирани всички вреди, причинени на лицата.

– Обяснете как е при физическите лица -по какъв ред те защитават своята репутация?
– Ако вие като физическо лице бъдете обидена или наклеветена, имате 2 процедурни възможности за защита. Едната е да подадете граждански иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е отговорността за непозволено увреждане. Вие търсите само обезщетение за причинените ви морални вреди, изразяващи се в негативно влияние върху доброто ви име, човешкото ви достойнство и самочувствие. Втората, по-интензивна форма на защита е свързана с това, че обидата и клеветата са престъпления по Наказателния кодекс. Вие можете с частна тъжба в 6-месечен срок от узнаването за клеветническото действие да сезирате съответния районен съд и да искате наказателна отговорност от лицето, което ви е наклеветило. В рамките на този наказателен процес или в отделен граждански процес можете да заведете и иск за обезщетение. Така се кумулират двете отговорности – наказателна и гражданска. Вие избирате. Дали с частната тъжба да подадете и граждански иск, при което извършителят може да бъде осъден на лишаване от свобода условно, или на поправителен труд, пробация и т.н. Дали ще търсите и парично обезщетение на причинените ви вреди. Има и трета форма на защита – ако обидата и клеветата е нанесена от длъжностно лице от изпълнителната власт или администрацията при и по повод изпълнение на служебната му функция. В този случай можете да заведете иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) И да търсите обезщетения за неправомерно действие по облекчен ред – не се внасят такси, подсъдността е по местоживеене на увреденото лице и т.н. Но тук опираме до друг недостатък на нашата правна система.

– Какъв?
– Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда. Понятието „справедливост“ е твърде субективно. Няма стандарти и критерии. Има случаи, съпоставими от гледна точка на тежестта на причиненото увреждане – при катастрофи, медицински грешки и др. А в единия са присъдени 5000 лв. обезщетения, пък в другия – 100 000. Да, казусите са различни, преценяват се всички детайли- степента на близост между починалия и неговите наследници, какви болки са претърпени… Но все пак в правовата държава трябва да има стандарти, които да дават предвидимост – да знае човек, като тръгне да търси правата си, какво да очаква. Тук опираме до още един дефект на процедурите по обезщетяване на моралните вреди. Още доминира практиката, че при доказване на болките и страданията – при починало дете, родител и т.н.– трябва да доказваш как и колко интензивно си страдал.

– Боже, господи.
– Този формалистичен подход – да се доказват очевидни неща е критикуван в няколко решения на ЕСПЧ.  В тях се казва, че на базата на самото доказване на непозволеното увреждане (при катастрофа или лекарска грешка е починал ваш близък човек, да речем), фактът, че се установява нарушение на шофьора или на лекаря, е достатъчен за съда да определи по справедливост размера на обезщетението. И само ако вие, като наследник на починалия претендирате за по-големи вреди, има нужда да доказвате, че той ви е издържал примерно или че сте имали специална близост…Също така ако лекарят или шофьорът, като ответник, иска да намали своята имуществена отговорност и заявява, че вие не сте поддържали връзки с починалия и т.н., трябва да го доказва.

– Да се върнем към юридическите лица, към тяхната репутация и нейната практическа беззащитност срещу измамници. Чувам, че има пробиви в съдебната практика.
– Преди години излезе едно хубаво решение на Върховния съд по потребителски иск срещу някой от доставчиците на обществени услуги – ток, парно, вода. Че може да се търси обезщетение за морални вреди при спряна доставка на ток или топла вода. Защото, като мръзнем и не можем да поддържаме хигиената си, ние очевидно търпим повече морални вреди, отколкото имуществени. В контекста на този казус бяха изложени принципно важни насоки: че нашето право не изключва търсене на морални вреди при неизпълнение на договорни задължения. Има пробив. Инерцията е трудно преодолима, но вече има за какво да се хванат колеги и хора, претърпели вреди от неизпълнени договорни задължения. Що се отнася до репутационните вреди, те са много особени при търговците. Понякога минават в сферата на имуществените. Ако успеете да докажете, че в резултат на мухата в млякото печалбите ви са спаднали с 30%, ще можете да претендирате имуществена вреда. Но понякога това е трудно доказуемо – печалбата ви може да намалее в момент на криза и от пазарната конюнктура например – така че, репутационните вреди тангират до моралните – нарушаване на доброто търговско име и т.н. Както при всички хора, така и при търговците, доброто име се гради с години, а се срива с един жест на конкуренцията или на институция. С данъчна проверка или показна акция се влиза например за няколко часа в офисите на фирми, тъпчат се в чували документи, държат се с години в прокуратурата. Така се блокира дейността им, те не могат да докажат данъчната си изрядност, да си намерят длъжниците, да печелят дела срещу тях. Преди години това се случваше в акциите с нелепи имена – “Октоподи“, „Медузи“… сега влизат в хотелите на Арабаджиеви и др. Ако моралните репутационни вреди са причинени от частно лице – от конкуренция или от медии, отговорност се търси по реда на ЗЗД. Ако са причинени от публична институция – полиция, данъчни служби и др. вървят по линия на ЗОДОВ. А в някои случаи основанията за отговорност са свързани с Конвенцията за защита на правата на човека и правото на ЕС. Така е в казуса „Голд Лизинг“, където в акция на МВР и прокуратурата има нарушение и на правото на собственост, защитена от Конвенцията за защита на правата на човека, и на свободата на движение на стоки и капитали по договора за функциониране на ЕС. Тук водещите разследването през 2010 г. изземват всички компютри и десетки чували с цялата документация на дружеството, някои от които не са върнати още, изгубени са. Знаете ли как те описват иззетите документи?

– Как?
– Не лист по лист: „Това е фактура“ или „договор“, а така:“Това е чувал № 5 с документи“. В хода на делото, което водехме, прокуратурата така и не успя да обясни какво е станало с най-важните книжа. Мипсата им блокира работата на фирмата. И Софийският апелативен съд реши прокуратурата да й плати над 800 000 лв. за имуществени и 3000 лв. за неимуществени вреди.

– Четох и за делото „Лидл-България“ срещу „ПИК“. То също показва, че в практиката на съдилищата вече има начало на защита на търговската репутация…
– Тази практика е още изключение обаче.

– А честа практика ли е поместването на журналистически материали, с които се внушават без доказателства гадости за фирми, банки?
– Аз по хигиенни съображения не чета вестници, които лековато разпространяват невярна информация. Знам обаче, че това се случва, следователно срещу този проблем правоохранителната система не действа ефективно. А това, което знам категорично, защото съм в течение на редица дела в Страсбург, е, че прокурори, полицаи, вътрешни министри – високопоставени лица от публични институции системно нарушават презумпцията за невиновност. При задържането и обвиняването на дадено лице те не използват задължителните по-меки условни формулировки – „той е заподозрян“ или „срещу него е повдигнато обвинение“, а казват: „Той е извършил това, чака го еди какво си наказание“. Помня такива категорични изказвания на Цветан Цветанов, за които, по мои жалби България няколко пъти е осъдена в Страсбург. В същите решения има осъдителен диспозитив и срещу прокурорски постановления и определения на български съдилища! В тях се обсъжда примерно въпроса дали един обвиняем трябва или не да бъде задържан и съдията в прав текст пише: няма да бъде пуснат, тъй като явно има касателство към престъпленията, за които е обвинен. А по всички тия „акции“ обвиняемите и наклеветени от институциите лица бяха оправдани или делата срещу тях прекратени…

– Сложен въпрос….
– То е въпрос и на езикова култура. Да се използва по-умело условното наклонение. Вижте как е в старите демокрации. В един град в Германия възникна напрежение срещу мигранти, за които се твърдеше, че са убили германец, защитил момиче. Там огромен скандал предизвика фактът, че от полицията е изтекла информация с имената и етническия произход на заподозрените. Хора от тамошната полиция бяха незабавно уволнени за това. А у нас? – първата работа е да се съобщи името, да се каже, че е циганин, примерно, без задължителните изрази, пазещи конституционното право на лицето да бъде третирано като невиновно до доказване на вината му с влязла в сила присъда.

– По делата за репутация, казват съдии, ние следваме примера на евросъда. А той доста пъти приема, че границата на търпимост на публичните лица е много висока по принцип. И те би трябвало да търпят, дори журналистите да грешат, като се позовават на собствени разследвания, на МВР или на магистрати.
– Дяволът е в детайла. Когато става въпрос за клеветнически твърдения, които са неверни и позорящи, и журналистът е знаел това, той носи отговорност, независимо дали те се отнасят за публична фигура или за обикновен човек. Друг е казусът, когато се навлиза повече в правото на личен живот. Ако вие не сте разпознаваема като журналист, никой не би имал право да ви снима в ресторанта, в двора на вилата ви, да наднича в спалното ви бельо… Вие можете да го осъдите за това, дори и ако изнесеното от него е вярно, защото е навлязъл в личното ви пространство. Но ако сте разпознаваема, той може да прояви повече любопитство и една здравословна за обществения интерес папаращина – да види в какви коли се возите, кои са приятелите ви, партньорите… Личното пространство при публичните фигури е доста стеснено. Приема се по силата на едно култово дело отпреди 30 г. срещу Австрия, в което бе решено, че публичните фигури доброволно се поставят под светлината на прожектора, на фокуса на общественото внимание и са поели риска, произтичащ от правото на гражданите, които са ги избрали да се интересуват повече от техния живот и морал.

– По делото „Стийл и Морис срещу Великобритания“, отнасящо се до клевета на еколози по обвинение на „Макдоналдс“, европейските съдии пак приемат, че големите компании и шефовете им трябва да търпят повече критика от редовите граждани.
– Не познавам това дело. Но това е същият принцип – за стесненото право на личен живот на актьори, спортисти, известни бизнесмени…И най-вече политици. Ние трябва да знаем най-много за тях, защото им се доверяваме и политиката им е определяща за съдбите ни. Една компания за бързи закуски също може да засегне живота ни, като ни храни нездравословно.

– Нужна ли е законодателна промяна, за да се осигури възможност на юридическите лица да се защитят от позорящи ги поръчкови репортажи, арести и дела?
– Ние преди всичко имаме нужда от ерудирани и независими съдии. В действащото ни право има достатъчно основания и сега да бъде реализирана отговорност, включително чрез позоваване на задължителната за нашия съд практика на съда в Страсбург. Но аз съм реалист и си давам сметка колко бавно става манталитетната промяна и колко трудно се променя съдебната система така, че в нея ерудираните и независими юристи да не са като бели лястовици, а да доминират. Затова смятам, че може би е добре на законодателно ниво – в Търговския закон, в ЗЗД или в ЗОДОВ – да се сложат изрични текстове относно защитата на търговската репутация, които биха улеснили съдиите. Ако съм резервиран към този вариант, то е защото знам, че един добър съдия може да очовечи и най-лошият закон. И обратно – един некадърен и зависим съдия може да профанизира и най-добрия закон. Или просто да не го спазва, макар и в него да пише ясно, че черното е черно и бялото е бяло. Не бива репутацията на фирмите безотговорно да се руши! Затова бих препоръчал преди всичко да се инвестира в подобряване на персоналния състав на съдебната система. И паралелно с това да се въведат някои текстове, които да ускорят тази иначе неизбежна еволюционна промяна.

Нашият гост
Михаил Екимджиев е роден през юни 1964 г. в Тетевен. Завършил е право в СУ (1989) Работил е в прокуратурата в Пловдив до 1991 година. Оттогава е адвокат. Над 1000 жалби за нарушени човешки права са минали през кантората, ръцете и ума му. Спечелени са над 200 от делата по тях.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.