Тръмп подкрепя идеята да се поиска от Конгреса сумата от 750 млрд. долара за отбрана

Жандармерия и полиция нахлуха в старозагорското село Хан Аспарухово

Адвокатът на Баневи: Арестът на семейството във Франция е бил като тризвезден хотел

Румен Петков: Нова АЕЦ би дала съществен принос за енергийната сигурност на България

Половин Хасково остана без вода

Последните думи на Джамал Хашоги: Не мога да дишам

Защо за мъжете животът е зебра, а за жените – зоопарк?

Каракачанов: В Скопие се самозабравят и не е лошо от време на време да ги вкарваме в пътя

Шефът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов: Предстои операция на 10-годишното дете, пострадало в катастрофата край Саранци

Ивайло Калфин: Не знам дали ще има предсрочни избори, не виждам опозиция, която да свали управлението

Окръжният прокурор на Пловдив Румен Попов: Изключваме сексуален мотив в убийството на Десислава Стоянова

Русия е на второ място сред най-големите производители на оръжие в света

Снежната буря в САЩ остави над 300 хил. без ток и отмени 1300 полета

Еманюел Макрон прави обръщение към французите в опит да успокои напрежението и протестите

Решават днес за ареста на рейнджъра от Кербала Заподозреният за убийството не бил лекуван в психиатрия

Банковата система продължава да генерира печалба Кредитите за домакинствата достигат 20,2 млрд. лв., което е ръст от 1,3 млрд. лв. за година

Необслужваните заеми остават проблем

Наскоро Българската народна банка оповести надзорните данни за състоянието на банковия сектор през първите три месеца на 2018 г. Това е повод за кратък преглед на тенденциите в системата. Тя продължава да генерира печалба, освен това е добре капитализирана и с висок дял на ликвидните активи.

Общ поглед

1213_1Към края на март 2018 г. активите на банковата система достигат 97,6 млрд. лв. като се повишават с 5% спрямо съответния период на 2017 г. Растежът на активите се дължи най-вече на повишената инвестиционна активност към други кредитни институции. Размерът на кредитите и авансите към тях се повишава с над 4,1 млрд. лв. на годишна база. Брутният кредитен портфейл, в когото не се включват кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции, нараства до 57 млрд. лв. при 54,8 млрд. лв. година по-рано.

Основен принос за това имат кредитите за домакинствата, които достигат 20,2 млрд. лв., като се увеличават с 1,3 млрд. лв. (7,2%) на годишна база. От друга страна кредитите за нефинансовите предприятия се запазват почти непроменени, тъй като достигат 33,6 млрд. лв. през първото тримесечие на 2018 г. при 33,3 млрд. лв. през съответния период на 2017 г. По този начин темпът на растеж на корпоративните кредити е едва 0,9% на годишна база.

Кредитната активност се ускори през 2017 г. и тази тенденция продължава в началото на 2018 г. Портфейлът от жилищни кредити за домакинствата бележи най-висок растеж след 2008 г. Причината за това обаче може да бъде и грешка при попълването на надзорните отчети от една от банките, тъй като от началото на годината се използват нови форми. Така през първото тримесечие на 2018 г. новоотпуснатите жилищни кредити значително надвишават размера за съответното тримесечие на предходната година, дори при изключване на данните от въпросната банка.

Пасивите на банковата система достигат 85,5 млрд. лв., което представлява темп на растеж от 5,9% на годишна база (4,8 млрд. лв.). Това се дължи изцяло на прираста на депозитите, които също нарастват с 4,8 млрд. лв. Такова развитие показва високото доверие в банковата система на страната въпреки исторически ниските лихви по депозитите, които не стимулират спестяванията. По тази причина алтернативите на банковите влогове стават по-привлекателни за инвеститорите, но те като цяло са свързани с поемането на по-висок риск или с по-високи трансакционни разходи.

Тази среда е неблагоприятна и за самите банки и допринася за спад на приходите им от лихви от 774 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г. до 720,8 млн. лв. през 2018 г. Така понижаването на разходите за лихви с 28 млн. лв. не успява да компенсира по-ниските приходи. Това допринася за спад на нетната печалба на банковата система с 20,4 млн. лв. до 267,2 млн. лв. през 2018 г. В резултат от това възвръщаемостта на активите на годишна база се понижава до 1,1%, докато възвръщаемостта на собствения капитал е 8,88%.

Нетният оперативен доход достига 852,2 млн. лв., което означава спад от 2,6% спрямо съответния период на 2017 г. Средно за банковата система показателят административни разходи на 1 лв. приходи достига 48,7%. Това означава, че той се влошава спрямо аналогичния период на предходната година, когато стойността му е 44,2%. Освен спада на приходите принос за това имат и административни разходи, които се повишават със 7,4% на годишна база.

Сливането на Обединена българска банка и Кей Би Си създаде третата най-голяма банка в страната според размера на активите. По този начин вече и трите най-големи банки са с балансово число, което надвишава 10 млрд. лв. Така относителният дял на петте най-големи депозитни институции спрямо активите на банковата система достига 59,1%. Освен споменатото сливане в регистрите вече не присъства и една от най-малките банки според размера на активите, Ишбанк, която преустанови дейността си. Така банките в системата вече са с 2 по-малко и броят им спада на 25.

Необслужвани кредити

Един от най-съществените проблеми на банковата система са необслужваните кредити. Въпреки че следват трайна тенденция да се понижават, както в абсолютно, така и в относително изражение, техният дял все още превишава средните нива в Европейския съюз. Общият им размер към края на март 2018 г. достига 7,7 млрд. лв. при почти 10 млрд. лв. година по-рано, тоест понижението е 22,6%. Относителният дял на лошите кредити се понижава до 9,3% спрямо всички кредити и аванси при 12,6% година по-рано.

Подобряване на портфейлите се наблюдава във всички сектори. Най-голям спад на лошите кредити се регистрира при кредитите за нефинансови предприятия – с почти 1,6 млрд. лв. Това допринася за понижаването на относителния им дял с 5 процентни пункта. Качеството на портфейлите от ипотечни кредити за домакинства също се подобрява чувствително. Лошите кредити се понижават с 344 млн. лв., а относителния им дял спада с 5,1 процентни пункта.

Обяснение за тези развития може да се търси в процесите по преструктуриране, които се случиха през 2017 г. Част от портфейлите от кредити към нефинансови предприятия, които са с най-ниско качество, бяха продадени, а друга част бяха отписани за сметка на начислени провизии. Това засегна в най-голяма степен УниКредит Булбанк и Обединена българска банка.

Как се представят най-големите банки?

1213_1Според размера на активите най-голямата банка е УниКредит Булбанк АД с активи от 18,8 млрд. лв., следвана от Банка ДСК ЕАД (12,4 млрд. лв.), Обединена българска банка АД (10,6 млрд. лв.), Първа инвестиционна банка АД 8,4 млрд. лв. и Юробанк България АД (7,5 млрд. лв.). Подобно е подреждането и според собствения капитал, където първите три банки съвпадат с тези според размера на активите.

При показателя приходи от лихви спрямо отпуснатите кредити и аванси към края на март 2018 г. лидер е ПИБ с 4,58% на годишна база, следвана от Юробанк (4,07%) и ДСК (3,78%). От друга страна най-ниска цена на привлечените депозити реализират ДСК с 0,08% на годишна база, ОББ – 0,1% и УниКредит – 0,14%, които успяват да използват добре факта, че са с най-голяма депозитна база.

Най-висок нетен оперативен доход реализира ДСК – 142,3 млн. лв., следвана от УниКредит – 130,3 млн. лв. Юробанк, въпреки по-малкия размер на активите си, се нарежда на трето място по този показател с 92 млн., докато ОББ и ПИБ генерират съответно 87,2 млн. лв. и 82,6 млн. лв. през първите три месеца на 2018 г.

Най-висока е нетната печалба на ДСК – 58,5 млн. лв., следвана от ОББ с 42,6 млн. лв. и Юробанк 37,3 млн. лв., която изпреварва УниКредит – 30,4 млн. лв. и ПИБ – 22,1 млн. лв. Според възвръщаемостта на активите на годишна база лидер е Юробанк с 1,99%, следвана от ДСК с 1,89%, ОББ с 1,61% и ПИБ с 1,05%. Най-висока възвръщаемост на собствения капитал успява да реализира ДСК – 17,39%, ОББ е втора по този показател с 13,49%, трета е Юробанк с 12,55%, а четвърта е ПИБ с 10,46%.

Най-нисък е показателят административни разходи на 1 лв. приходи при ДСК – 34,4%, следвана от Юробанк – 35,7% и УниКредит – 42,9%. При всички по-големи банки се регистрира влошаване на този показател. Факторите за това са както по-ниският нетен оперативен доход, така и повишаването на разходите за работни заплати поради развитието на пазара на труда. Така най-слабо е влошаването на показателя при ПИБ – с 1,9 процентни пункта, Сосиете Женерал Експресбанк (2,1 п. п.) и Юробанк (2,2 п. п.), докато при ОББ той се повишава с 11,2 п. п., а при Райфайзенбанк – с 13,7 п. п.

Изводи

Въпреки продължаващата тенденция за подобряване на качеството на активите, делът на необслужваните кредити все още е висок. За изчистването на балансите допринасят както политиката на банките за продажба на част от необслужваните кредити, така и ускореният темп на нарастване на кредитите. По-бързата кредитна експанзия обаче носи опасност от временно понижаване на дела на необслужваните кредити поради по-високата база, без това да е резултат от дългосрочно подобряване на качеството на портфейлите.

От друга страна повишаването на кредитирането би могло да се разглежда като признак, че в икономиката има повече кредитоспособни лица и проекти. Растежът на кредитите за нефинансовите предприятия обаче е минимален. Така спадът на чуждестранните инвестиции не може да се компенсира чрез местни ресурси. Това означава, че ускоряването на темпа на растеж на реалния брутен вътрешен продукт е малко вероятно.

Повишаването на административните разходи при запазване или дори понижаване на нетния оперативен доход създава натиск върху печалбите на банковата система да спадат. В среда на ниски лихви банките се опитват да компенсират това чрез повишаване на приходите от такси и комисиони, които са за сметка на техните клиенти. Този процес се улеснява и от продължаващата консолидация в сектора, която намалява броя на банките и повишава концентрацията на пазара.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.