На 28 май 2018 да почерпят

Оливия, Рафаел, Ния и Виктория отиват на финал в “Гласът на България” Победителят ще бъде избран на 3 юни

Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

ГЕРБ печели изборите в Галиче

Шествия на привърженици и противници на крайната десница в Германия

Участници от MasterChef демонстрираха умения пред над 120 гости

Китай предупреди САЩ да не нарушават териториалния му суверенитет

Зрителите решават кой отива на финала на „Гласът на България“

Колите на водород идват и у нас Още през 2019 година возилата на бъдещето ще бъдат достъпни

Израел строи морска бариера, за да попречи на проникване на палестински екстремисти от Ивицата Газа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 28 май 2018

Черешите поевтиняха с почти 20%

Киев почете спасителя на българските евреи (обзор) Откриха мемориална плоча на Димитър Пешев в Украйна

Руският посланик в Берлин: Дипломатите ни, прогонени заради скандала със Скрипал, може да се върнат само след извинение от страна на Лондон

Риана, Васил Найденов и Джон Ленън на една сцена Грандиозен финал на „Като две капки вода” в понеделник

Български експерти са проучили 44 корабокрушения от миналото във водите на Черно море

Снимка: Архив

44 корабокрушения във водите на Черно море са проучени от експертите от Центъра по подводна археология в Созопол през тази година. Данните от тях бяха представени на кръгла маса “Културното наследство на Черноморска Странджа през погледа на изследователите“, която се провежда три дни в Ахтопол, информира БНР.

Проучванията на потъналите плавателни съдове са направени със специален изследователски кораб, разполагащ с най-модерна техника по международен проект, който цели цялостно изследване на българското крайбрежие.

Сензацията е кораб от XIII – XIV век, съобщи  директорът на Центъра по подводна археология Калин Димитров:

“Това са от ранните кораби на италианските републики, които са плавали в Средиземноморието и в Черно море. Такъв кораб до сега не е откриван никъде по света. Този, който ние открихме, е в изключително добро състояние”.

По време на форума бяха представени и данни за археологически проучвания на Ропотамо, Ахтопол, Китен, Синеморец.

Сред целите ни е изработването на дългосрочна стратегия за изследване на археологическото богатство в региона, каза Атанас Орачев от Сдружение “Черноморска Странджа”: Защото в последните години всичко е кампанийно, а Странджа е уникална планина. Тя не прилича на нито една от другите български планини и е най-слабо изследваната археологически планина, въпреки многото експедиции, които се правеха още 70-те години.

По предложение на Министерството на културата, което беше съобщено от заместник-министър Бони Петрунова,  Центърът по подводна археология в Созопол ще получи национален статут и ще носи името на дългогодишният си ръководител Христина Ангелова, на която беше посветена и провелата се “кръгла маса” в Ахтопол.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.