Сотир Цацаров: Нито един от вносителите и производители на гориво не изнесе данни за ликвидиране и манипулиране на записи от БАЦИС

Задържаха апаш, обрал кафе-автомат в болницата в Търново

Депутати от БСП искат проверка на обществените поръчки, спечелени от убития бизнесмен Петър Христов Весела Лечева: След покушението се разбра, че за 2 години фирмите му са усвоили над 50 млн.лева

„Варненско лято“ става на 92 години Класика, джаз, фолклор и музикален театър са в афиша на новото издание

15% от престъпленията в Търговищко са извършени от тийнейджъри

Иззеха близо половин тон контрабанден тютюн в Пловдив

Бизнесът сезира КЗК за картел с цената на тока

Камион се преобърна на пътя Бяла Слатина – Кнежа

Андрей Бабиш: Не разбирам защо Гърция е в Шенген, а България – не

Бомба избухна в златарско ателие в Бургас Версията е сплашване, не е откраднат и грам злато

Борисов и Тимерманс обсъдиха приоритетите на българското председателство

Общинският съвет на Варна реши: Без референдум за Морската градина

За първи път жена спечели карибското приключение на Poker Stars

Вятърът събори дървета, повреди покрив на кметство

Удължиха забраната за движение на автомобили над 12 т. през Котленския проход

Български експерти са проучили 44 корабокрушения от миналото във водите на Черно море

Снимка: Архив

44 корабокрушения във водите на Черно море са проучени от експертите от Центъра по подводна археология в Созопол през тази година. Данните от тях бяха представени на кръгла маса „Културното наследство на Черноморска Странджа през погледа на изследователите“, която се провежда три дни в Ахтопол, информира БНР.

Проучванията на потъналите плавателни съдове са направени със специален изследователски кораб, разполагащ с най-модерна техника по международен проект, който цели цялостно изследване на българското крайбрежие.

Сензацията е кораб от XIII – XIV век, съобщи  директорът на Центъра по подводна археология Калин Димитров:

„Това са от ранните кораби на италианските републики, които са плавали в Средиземноморието и в Черно море. Такъв кораб до сега не е откриван никъде по света. Този, който ние открихме, е в изключително добро състояние“.

По време на форума бяха представени и данни за археологически проучвания на Ропотамо, Ахтопол, Китен, Синеморец.

Сред целите ни е изработването на дългосрочна стратегия за изследване на археологическото богатство в региона, каза Атанас Орачев от Сдружение „Черноморска Странджа“: Защото в последните години всичко е кампанийно, а Странджа е уникална планина. Тя не прилича на нито една от другите български планини и е най-слабо изследваната археологически планина, въпреки многото експедиции, които се правеха още 70-те години.

По предложение на Министерството на културата, което беше съобщено от заместник-министър Бони Петрунова,  Центърът по подводна археология в Созопол ще получи национален статут и ще носи името на дългогодишният си ръководител Христина Ангелова, на която беше посветена и провелата се „кръгла маса“ в Ахтопол.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.