Астрономи предполагат: Млечният път се намира в гигантска космическа пустиня

Астрономи предполагат, че наскоро откритите несъответствия в скоростта на разширяване на Вселената в съвременната епоха и в първите епохи след Големия взрив биха могли да възникнат в резултат на това, че нашата галактика Млечен път се намира в необичайно празна област от пространството с диаметър от милиард светлинни години. Това съобщи пресслужбата на Британското кралско астрономическо дружество (РАН).

"Потенциално решение на "космологичната криза" би могло да бъде, че нашата галактика се намира насред космическа "пустиня". Ако е така, материята ще се стреми да се движи към краищата на тази празнота, което постепенно ще я направи още по-свободна от материя. В резултат на това ще ни се струва, че близките до нас обекти ще се отдалечават един от друг по-бързо от по-далечните галактики", обясни Индранил Баник, научен сътрудник в Университета в Портсмут (Великобритания), чиито думи цитира пресслужбата на РАН.

Така наречената космологична криза започна преди около осем години, когато почти едновременно бяха публикувани измервания на скоростта на разширяване на Вселената, получени от наблюдения на микровълновото ехо на Големия взрив от телескопа Планк и на променливи звезди цефеиди в Млечния път и експлозии на свръхнови в съседни галактики от обсерваторията Хъбъл. Получените стойности се различаваха значително.

Вторият тип наблюдения показаха, че двете галактики, разделени от разстояние от около три милиона светлинни години, би трябвало да се раздалечават със скорост от около 73 км/с. Тази стойност е с 9% по-висока от наблюденията на "ехото" на Големия взрив: 67,9 км/с. Съществуването на тези несъответствия впоследствие беше потвърдено с други методи и инструменти. Тези несъответствия породиха много дебати за това дали съвременните космологични модели са правилни и дали свойствата на Вселената са се променяли през историята на Вселената.

Изчисленията показват, че това несъответствие може да се обясни с факта, че Млечният път и съседните му галактики се намират във вътрешността на "празнота" с диаметър около милиард светлинни години, плътността на материята вътре в която е с около 20% по-ниска, отколкото в други региони на Вселената. В полза на това, както отбелязват учените, говорят някои резултати от измервания на плътността на галактиките в близки региони на Вселената.

Това се подкрепя и от наблюдения на така наречените барионни акустични трептения. Така астрономите наричат ​​специални трептения, възникнали в първите моменти след Големия взрив и изиграли важна роля в разпределението на материята в цялата Вселена по време на първоначалното ѝ свръхбързо разширяване. Според Баник тези трептения се възпроизвеждат много по-точно от онези теоретични модели на Вселената, в които Млечният път се намира вътре в гигантска празнота. Наблюденията на най-древните звезди в далечни галактики, както се надяват изследователите, ще им помогнат да потвърдят тази хипотеза.