Учените са възстановили древни молекули РНК от млад мамут на име Юка, който е умрял преди 40 000 години в днешна Сибир. Тези биологични останки дават представа за последните мигове от живота на изчезналото ледниково същество, пише CNN.
РНК е извлечена от мумифицирана тъкан от крака, която е била изключително добре запазена в продължение на хилядолетия в вечната замръзналост. Това е най-старата РНК, секвенирана от учени. Сега изследователите я използват, за да разкрият кои от гените на мамута са били активни в момента на смъртта му.
„Всички клетки в един организъм имат една и съща ДНК, независимо дали става дума за мозъчна клетка, чернодробна клетка или мускулна клетка. Така че това, което прави тези клетки различни една от друга, е по същество РНК“, каза Лов Дален, професор по еволюционна геномика в Центъра за палеогенетика в Стокхолмския университет и Шведския музей по естествена история и старши автор на проучването, публикувано в петък в научното списание Cell. „Става въпрос за това кои гени са активирани и кои са деактивирани в различните видове клетки.“
ДНК и РНК се срещат във всички живи организми. ДНК е твърдият код на живота, докато РНК чете тези генетични инструкции и действа като пратеник, който помага на клетката да изгражда протеини.
🦣 Ancient RNA expression profiles from the extinct woolly mammoth 🤯🤯🤯 #PaleoGenomics #WoollyMammothhttps://t.co/yq7R3GwItp pic.twitter.com/gZhCmTC6Do
— Ferran Fece de la Cruz (@FerranFeceCruz) November 14, 2025
Древната ДНК може да се съхрани за повече от един милион години
и е революционизирала разбиранията на учените за миналото.
РНК обаче доскоро се смяташе за ефимерна и все още не е ясно дали новите техники на изследователите ще проработят при образци, които не са толкова добре запазени.
Кожата и ухото от част от черепа на вълнен мамут, който беше един от 10-те образци, включени в проучването. Кожата беше открита през 2018 г. в Белая Гора, близо до река Индигирка в Сибир.
По време на изследването екипът проучи 10 проби от замразена мамутова тъкан, включително мускули и кожа, като три от тях дадоха фрагменти от РНК.
От тях само една даде подробни данни за секвенирането, които биха могли да разкрият как са функционирали гените на животното, когато е умряло, каза екипът. Тази проба принадлежеше на Юка, чието тяло беше намерено през 2010 г. в Ойогос Яр в североизточна Сибир.
В рамките на данните изследователите успяха да открият молекули месинджър РНК, които кодират протеини, както и микроРНК, която регулира активността на гените. Заедно те разкриха част от „биологията, която се е случвала в клетките на този мамут точно преди да умре“, каза Емилио Мармол Санчес, водещ автор на проучването и постдокторант в Globe Institute в Копенхагенския университет в Дания.
Данните сочат „преобладаване на мускулни влакна с бавно съкращение в тъканта на мамута“, се отбелязва в проучването, като се добавя, че този белег може да е бил „последният импулс“ на тъканта. Например, един от активните протеини е титин, свързан с еластичността на мускулите, а друг е небулин, участващ в съкращението на скелетните мускули.