Труд
Автор:
Румен Михайлов
И консервативната опозиция, и собствената му лейбъристка партия, зоват за оставка
В края на миналата седмица в Обединеното кралство се случи нещо на пръв поглед невъзможно - както опозицията в лицето на Консервативната партия, така също и управляващата Лейбъристка партия, поискаха оставката на премиера и формален лидер на ляво-центристката формация - Киър Стармър.
“Беше известно, че Киър Стармър няма да бъде вдъхновяващ лидер, но съществуваше надежда той да осигури стабилност и зряло управление, нещо, което на неговите консервативни предшественици отчаяно им липсваше” - посочи в събота английската стапанска библия в. “Файненшъл Таймс”. “Допреди седем дни - обясни бастионът на британския естаблишмънт, - преобладаващото мнение в Парламента бе, че депутатите от Лейбъристката партия ще чакат до местните избори през май следващата година, за да гласуват недоверие на министър-председателя, но сега перспективата за бунт в кратки срокове нараства!”
Прочитайки до края редакционната статия на мощния всекидневник, човек остава с впечатлението, че тя е чиста проба осъдителна присъда на сегашната изпълнителна власт на Острова, потвърдена недвусмислено от заключителните изречения.
“Чрез собствените си грешки - подчерта вестникът за финал, - лейбъристкото правителство изгори политическия капитал, който спечели с изборната си победа преди шестнадесет месеца, а настоящата турбуленция увеличава рисковете за неуспешна работа на премиера и за тежки проблеми пред страната.”
“Файненшъл Таймс” имаше предвид завихрилите се в началото на седмицата спорове около способностите на премиера да управлява и данъчните шикалкавения на кабинета - дебат, направил на пух и прах претенциите му, че е по-компетентен от всички. Добре балансираните и мотивирани оценки на стопанско-финансовия всекидневник бяха прегърнати от останалите влиятелни вестници на Острова, които обаче ги “облякоха” в пищни и доста злонамерени метафори.
Така например умереният “Таймс” нарече Стармър “зомби министър-председател” и “ходещ мъртвец”, докато симпатизиращият на лейбъристите “Гардиън” написа с едри букви смазващото управляващите заглавие: “Даунинг стрийт не е на ниво!”
Ако се вярва на пишещото братство из Острова, мрачната седмица на “Зомбито Стармър” била започнала с пускането в ход на инициативата той да изчисти името си от критиките, които го преследвали на практика откакто бил взел властта преди шестнадесет месеца. Но вместо да бъде постигнат някакъв положителен ефект, нещата стават още по-лоши за министър-председателя - ами слуховете, изтекли очевидно от негов доверен съветник с цел да бъдат дискредитирани опонентите му в Лейбъристката партия, обвинени в опит за свалянето му от власт, имат обратен на очаквания резултат. Защото предполагаемите заговорници, включително Уес Стрийтинг - министърът на здравеопазването на някогашния премиер Тони Блеър, и Ед Милибанд - министър на околната среда и бивш лидер на лейбъристите, публично отричат слуховете, осъждайки хода на Стармър като изключително вреден за здравето на правителството.
Политическата игра съвсем загрубява, когато министърката на финансите Рейчъл Рийвс променя в средата на седмицата на 180 градуса позицията си по данъчната политика на кабинета. Ами след като била обявила на всеослушание увеличение на данъците, Рийвс го отменя в навечерието на представянето в Парламента на бюджета за следващата година, явно уплашена от очерталите се обвинения в нарушаване на предизборните обещания на лейбъристите да не пипат преките данъци. Следват неприятен срив на британската лира на международните валутни пазари, големи затруднения пред износа на страната, спиране на работата на цели предприятия.
Въобще изоставайки в социологическите анкети от “Реформа” - новата популистка партия на инициатора на “Брекзит” - Найджъл Фараж, премиерът според близките му съмишленици все повече изглежда като капитан на кораб, пуснат на произвола на съдбата по течението на Темза, тъй като този, който е на рула, не знае как да го управлява. “Какъв е тогава смисълът да чакаме още шест месеца, за да го зарежем?” - запита завчера член на кабинета на Стърмър в изявление за националната тв-компания “Би Би Си”. Но ето причините, които за британските медии са в основата на очертаващото се безславно пропадане на Киър Стармър:
Лош характер
Още по време на възхода му в лоното на Лейбъристката партия, за всички е ясно, че на Стармър му липсват както харизмата на Блеър, така и театралният подход на Борис Джонсън. Но комуникативните му неумения стават още по-очевидни под светлината на прожекторите на “Даунинг стрийт”, той изглежда неадекватен на срещи на върха и в международни разговори, а в общуването си с обикновените англичани министър-председателят е вдървен и лишен от живителен искрец.
Екипът
Стармър има проблеми с подбора на хората за екипа си, като често се доверява на компрометирани, нелоялни или в конфликт на интереси личности за началници на личния му кабинет, за съветници и дори за министри.
Скандалите
Макар и незначителни в сравнение с тези, които съпътстваха предишни консервативни правителства, особено с Борис Джонсън като министър-председател, скандалите, които измъчват правителството на Стармър от самото му съставяне, също допринасят за опетняването на неговия имидж. Репортери разкриват, че той и съпругата му са се радвали на безплатни билети за концерти и футболни мачове, на гратис дизайнерски дрехи и на други привилегии. А лидер, обещал абсолютна честност след години на корупция и на конфликти на интереси, е трябвало да бъде от чист, по-чист.
Недоволство от ляво
Стармър печели последните избори, получавайки подкрепа от “центъра” благодарение на реформистка или по-умерена политика от тази на радикалните социалисти на неговия предшественик Джереми Корбин, който през 2019 г. е в основата на най-тежкото изборно поражение на лейбъристите от деветдесет години. Но въпреки това преди 16 месеца се зараждат надежди, че той ще стори “нещо ляво”, но уви, това не се случва, а става точно обратното.
Разделения в партията
Решен да демонстрира непоколебимостта си, според критиците му Стармър е безмилостен в справянето с вътрешното несъгласие в Лейбъристката партия. Той изключва Корбин, позовавайки се на обвинения в антисемитизъм, също така временно отстранява или изключва половин дузина депутати, които гласуват срещу политиката му за намаляване на социалните помощи.
Анемична икономика
Най-осезаемата слабост на Стармър е неговият неуспех да съживи британската икономика. Инфлацията остава висока, безработицата нараства, БВП е анемичен, а статистиката дори разкрива, че средният доход на един поляк е надминал този на жител на Обединеното кралство. Икономическият спад сега е смятан в Лондон за изключително тревожен сигнал, налагащ бързи и ефикасни стопански решения.
Нелегалната имиграция
Другият болен момент е този, че нелегалната имиграция през Ламанша въобще не е намаляла при управлението на Стармер - въпрос, който консервативната опозиция и популистката партия “Реформа” яростно задават все по-често.
Връзката с Тръмп
Както чуждите, така и мнозина от неговите хора, смятат за унизително поведението на Стармър пред американския президент Доналд Тръмп. Като освен че се показвал прекалено почтителен и сервилен към държавния глава на САЩ, премиерът не смеел да му постави ребром дори най-безобиден въпрос.
