Укрепен „град в града“ откриха на Перперикон

Проф. Николай Овчаров с успех в началото на археологическия сезон

Бранел през VI в. Резиденцията на епископите на Родопите

Още в първите две седмици на новия археологически сезон на Перперикон екипът под ръководството на проф. Николай Овчаров отчитат голям научен успех. В проучвания от десет години насам Южен квартал е разкрита непозната преди мощна крепостна стена, предназначена да отбранява изградената в края на V в. Голяма базилика - катедрален храм на обширната епископия „Родопи“, обхващала тогава цялата планина. Наред с църквата във вътрешността на този „град в града“ е имало различни сгради, свързани с бита на живеещите там видни архиереи – резиденция, административни и жилищни постройки, занаятчийски работилници. Този монументален комплекс показва огромното значение, което Свещеният град Перперикон запазва и в християнската епоха, разказва проф. Овчаров.

Той обяснява, че през VI в. големият град вече се е състоял от две крепости. Едната е била на Акропола, изградена още по времето на римския император Диоклециан в края на III в.  Тогава тя била предназначена да опази важния град от първите варварски нашествия на готите. След приемането на християнството по тези места в края на IV – началото на V в. в западната част на Акропола била построена първата християнска църква, станала вероятно седалище на епископа-кръстител на Родопите св. Никита Ремесиански. В края на V в. населението на Перперикон се разраства, както и неговото значение. Затова в свободната зона в по-слабо населения в античния период Южен квартал е издигната грандиозната, дълга 40 метра Голяма базилика, станала ново седалище на архиереите на голямата епископия „Родопи“.

Разкриваният в момента сектор от северната крепостна стена на „града в града“,  сниман от югозапад.

Спокойният период в историята на Източната Римска империя (Византия) обаче приключва в началото на VI в. Започват интензивни нашествия на славяни, (пра)българи и авари, които често минават Стара планина и навлизат в Тракия и Беломорието. Документално е известно, че там са превземани и опустошавани градове като крепостта Топир, само на стотина километра от Перперикон в околностите на днешния гръцки град Ксанти, а малко по-късно е обсаден и Солун.

Именно тогава се налага укрепяването на базиликата и епископската резиденция на Перперикон. Стената е доста здрава и дебела 2.2 м, но очевидно е градена набързо заради идващата опасност. Най-близката аналогия на това укрепление е любимият град на император Юстиниан I Велики (527-565), построен близо до рожденото му място и наречен на негово име – Юстиниана Прима. Днес той е успешно идентифициран с монументалните руини в местността „Царичин град“, недалеч от сръбския град Лесковац.

Археологическото проучване на Перперикон през сезон 2025 ще продължи поне до края на септември, като ще се работи на широк фронт с 60 души. Финансирането се извършва целево чрез централния държавен бюджет като част от програмата за приоритетните обекти на Република България с оглед развитието на културния туризъм у нас.