Константинополският патриарх има почти всички белези на еретик и разколник

Враговете на Русия отлично съзнават, че православието я крепи дори в най-тежки времена

Гръцкият епископ Клавритски и Егалийски от Еладската православна църква упрекна Константинополския патриарх Вартоломей, че е престанал да бъде гарант за църковно единство и греши като смята да даде автокефалия (самовъзглавяемост) на Украинската църква. „На вратите ни тропа нов църковен разкол..., положението в църквата става извънредно трагично“, казва той. А в западните области на Украйна фашизоиди вече разбиват храмове на каноничната Украинска православна църква, бият вярващите, прогонват свещениците.Десетки са подобните случаи.

През 1989 г. американският политолог и държавен служител Збигнев Бжежински написа: „След падането на комунизма на Изток единственият наш враг остана Православието“. Хитлер е искал във всяко руско село да има свое вярване. Войната срещу Руската православна църква (РПЦ), водена от векове от католическа и протестантска Европа, пламна с нова сила. Този път операцията е под предводителството на САЩ и както често е било преди, отново на съпределната украинска територия и с прякото съдействие на уж православния Вартоломей.

Константинополският патриарх има малко общо както с православните народи, така и с традиционното православие. Турски гражданин, офицер от турската армия е той. Обучаван в католически центрове на икуменизъм, т. е. на прикрито подчинение на православието на Ватикана, което според него е бъдещето на цялото християнство. Този Бартоломео за католиците проповядва глобалистките си възгледи, изповядва главните либерални евроатлантически ценности. Почти всички белези на еретик и разколник, предвид сегашното му поведение.

Либерализмът е лют враг въобще на християнството, исторически факт. В наши дни либерализацията на католицизма го направи безпомощен пред ислямската напаст в Европа. В Турция Вартоломей има много малко паство,мнозинството енориаши са в Канада и САЩ. Затова е празно от реално съдържание названието му „Вселенски“, отживелица е. Няма я Византия, няма го Вторият Рим, византийското духовно наследство е поето от Третия Рим - Русия. Патриархът в Истанбул е „пръв между равни“, право да дава самовъзглавяемост има Всеправославен събор.

Вартоломей няма това право, но си го присвоява, едновременно притискан и окуражаван от Вашингтон. Англо-американският център води световна война за запазване на хегемонията си - хибридна, студена, икономическа, идеологическа, информационна - който както иска да си я нарича. Срещу другата част на света, а главен прицел на настъплението отново е Русия поради огромния й потенциал за съпротива. През 1448 г. по заповед на княз Василий II митрополитът на Русия е избран от събор на руските архиреи, а не е посочен от Констаниполския патриарх.

Оттогава е независимостта на РПЦ, наследница на православната църква на Киевска Рус. Която пък е създадена от български свещеници в края на IX в. Патриарх Кирил през март т. г. призна, че без БПЦ нямаше да я има и Руската. Иначе нямаше да служат и говорят на нашия език, а на гръцки. Отдавна е време РПЦ да вади документи за българския си произход, има ги много в руски държавни и манастирски хранилища. натам и към други православни страни са изнесени огромни масиви с архиви след завладяването на България от османците, много са запазени.

През април т. г. президентът на Украйна Петро Порошенко отправя официално Обръщение към Константинополския патриарх да предостави томос (отрязък, част, том, в случая тържествен църковен указ) за автокефалия на Украинската православна църква. Обръщението е подкрепено от Върховната Рада – парламента, както и от йерарсите на две от трите тамошни православни църкви. Синодът в Истанбул започва процедура в тази посока, изглежда иде реч за създаването на нова Украинска църква, на алтернативно православие.

Вартоломей побърза да назначи „в рамките на процедурата“ за свои екзарси в Киев двама архиепископи, съответно от САЩ и Канада. Представителят на Държавния департамент на САЩ Сам Браунбек даде знак, че подкрепя „усилията на украинското правителство и духовенство по защитата и прокарването на религиозните свободи“. Дъщерната на Московската патриаршия украинска църква обаче има в страната много по-голямо паство и то върху повече територия. Неизбежно ще започнат сблъсъци на верска основа, там и без тях пламти гражданска война.

Това е тактическата цел на тази операция. В услуга на стратегическата– да се провокира Москва към пряка военна агресия в Украйна, която задача четири години марионетките в Киев не успяват да изпълнят. За Вашингтон и Лондон в хибридната война срещу Русия такова развитие е извънредно нужно. Идват освен това президентски избори, рейтингът на Порошенко е драматично нисък, доста рисковано е тази власт да се окаже заменена от откровени фашисти. Според първия президент на Украйна Кравчук, страната е в системна и всестранна криза.

Враговете на Русия отлично съзнават, че православието я крепи дори в най-тежки времена. Александър III завещава на сина си Николай II да „пази РПЦ, тя неведнъж е спасявала Русия“. Дори при червения терор на Троцки и Ленин, организирали бясно изтребване на свещеници и дивашко повсеместно рушене на храмове и манастири. Сталин обаче, имайки семинаристко образование, отлично е разбирал вредата от такава политика за държавата. Още през 1923 г. разпорежда да се спре тази практика, тъй като сред народа „преследването само укрепва религиозните убеждения“.

На 3 юли 1941 г. в обръщението си към народа след нападението на Германия той използва приетото в православието обръщение „братя и сестри“. През зимата над обкръжената Москва самолет прави обиколка с чудотворната Тихвинска икона на Божата майка. Още в първите дни на контранастъплението Тихвин е освободен. През 1942 г. с иконата на Казанската Богородица така е обиколен Сталинград, по-късно и обсадения Ленинград. В периода 1944-1948 г. са отворени стотици храмове, почти всички свещеници са освободени от лагерите.

Било е време Синодът в Истанбул да е под съветско влияние. През март 1945 г. хилядолетната БПЦ получава томос с подписа на патриарх Вениамин I за отмяна на схизмата от 1872 г. Днес Вартоломей се кланя другаде, напира да го признаят за православен папа, а не да е „пръв между равни“, както е досега. Тук очевидно не скланят, затова през 2015 г. в София се държа безобразно, накърни самовъзглавяемостта на БПЦ, като нарече патриарха ни епископ. Сърдит, очевидно, че първата официална визита на Неофит през 2013 г.не беше в Истанбул, а в Москва.

Посещението на Вартоломей не беше по покана на нашия Свети синод, без такава той въобще не трябваше да идва. Докараха го група активисти на чуждо влияние и производителят на архонти скандалният архимандрит Дионисий. За да го награждава с орден епичният безхаберник Плевнелиев и да си шушне с него „на четири очи“.Подобни хорица през 1992 г. предизвикаха разкол в БПЦ, биха свещеници, превземаха храмове, десет синода искаха да има. БПЦ се справи с опасността, вярваме, че в този критичен за православието период ще намери точното поведение.

Добре поне, че премиерът Борисов преди три години прояви здрав разум и не прие обидилия църквата ни Истанбулски "папа". Изтрил от съзнанието си думите на Свети Йоан Златоуст, че „Най-гибелно от всичко е да разделиш Църквата, дори мъченическа кръв не може да измие този грях“. И подтикващите го към гибелния грях не са отчели думите на президента си Тръмп в ООН, че „Отхвърляме идеологията на глобализма... САЩ няма да казват на другите страни как да работят, да живеят и на кого да се покланят“. Война е. Крайно опасна за православието и за България.