Кола в магазин за плодове и зеленчуци в Пловдив

Пламен Марков подаде документи от името на ЦСКА за „Българска армия“ и базата в Панчарево

Таксиметров шофьор върна чанта с пари и подаръци

Вдигнаха забраната за киносалони в Саудитска Арабия

381 659 болни са регистрирани в страната Задава се вълна от респираторни вируси Противогрипните ваксини са изчерпани напълно, два пъти повече българи са се ваксинирали

Над 25 кг хероин задържаха митничари на ГКПП Лесово

Позиция „Еколог“ вече е мръсна дума

На кръгла маса в МОСВ Пълно съгласие за ски зоната над Банско От "За да остане природа в България” се скриха от дискусията

Вижте акцентите от броя на „Труд“ във вторник, 12 декември 2017

Седмица на цифровизацията и иновациите се провежда у нас през 2018 г. София е домакин на най-значимото събитие за технологии Еврокомисарят Мария Габриел: Градът утвърждава позицията си като цифрова столица на стария континент

Красимир Ципов: МВР е готово за европредседателстовто

Трудово-правна консултация "Труд" Имам ли право на увеличение на заплатата за работа по време на празници?

Стоки за 48,3 млрд. лв. от чужбина са пласирани за 10 месеца у нас НСИ: Ръстът на вноса изпреварва този на износа Турция, Русия, Китай и Сърбия са наши основни търговски партньори извън ЕС

Напрежение на "Позитано" 20 Социалисти в спор за приватизацията

Бойко Рашков: Има неправомерно подслушване, което е правено по искане на ДАНС, Прокуратурата и ГДБОП

Велизар Соколов-Заки: Ако не гледаме на живота с хумор, сме обречени

Cнимки Красена Ангелова

Агресивната омраза ме омерзява!

Саня, Любо и Криско имат безапелационен „Х фактор“

Не подкрепям кърски викачки в „Х фактор“

На моменти ми се иска да стана културен емигрант

Вярвам, че душата ни носи паметта на предишни животи

Уверен съм, че всяко зло е за добро

 

-Заки, ти отново ще си част от журито в новият сезон на „Х фактор“. Какво е главното предизвикателство за теб?

-Надявам се участието ми тази година да бъде по-добро, по-интересно за публиката и по-полезно за участниците, с които ще работя като ментор, а предпоставки за изненади има винаги. От това, което чухме до тук има много силни участници, предстои да чуем и още много. Не бих могъл да издам подробности, но продукцията става все по-добра.

-Каква е основната разлика между кандидатите за музикални звезди в „Х фактор“ и твоето поколение певци?

-Разликата е огромна, защото средата е коренно различна. Аз съм израснал с „Авеню“ в едни години, в които се извършваше прехода между казионната естрада и поп и рок музиката, която беше започнала да кипи под земята в последните години на социализма. Предизвикателството да пробиеш в такава среда беше много голямо и отнемаше много време. Ние с Боби започнахме да пишем и записваме песни през 89-та година, но едва през 95-та си позволихме да издадем албум, тогава излезе и сингълът ни „Бягство“ и чак след това дует „Авеню“ вече означаваше нещо. Докато съвременните условия, медии и форматите дават възможност да си легнеш тази вечер напълно неизвестен, а на следващият ден да се събудиш звезда, разпознавана от цяла България.

-Вие с Боби от „Авеню“, ако сега изгрявахте бихте ли участвали в такъв формат?

Не. Ние с Боби, залагаме на музиката повече като автори, отколкото като изпълнители. Искаме да докоснем публиката с песните си и изпълнението е просто част от това… Ако имаше състезание за авторска песен, сигурно бихме участвали, но „Х фактор“ е формат само за изпълнители.

-Защо решихте да поканите точно Любо да участва в новата песен на дует „Авеню“ – „Сънища безкрай“ и кои са неговите най-силни качества?

-С Боби сме много горди, че успяхме да направим песен с Любо и това за нас е голяма чест. Мога да кажа, че от първият път, когато го чух – до ден-днешен, той не е спирал да бъде от любимите ми бг-изпълнители. Х-факторът на Любо е изключителният талант, аз го уважавам не само като изпълнител, а и като автор на едни от най-емблематичните текстове в родната музика. Не знам дали бих могъл да си позволя абсолютна форма, но за мен той е най-добрият текстописец в България. Изпълнителският му талант и комуникацията му с публиката по време на концерти и участия подлудяват хората, защото Любо живее и гори на сцената, ето това търсим ние в „Х фактор“. Другата черта, която го прави привлекателен, като личност е неговият висок интелект. Той е много ерудиран и интелигентен, човек, който може да мисли и да изказва мислите си по един привлекателен начин. Мое кредо е, че няма успешен изпълнител, който да не е интелигентен.

-А какви са впечатленията ти от Саня Армутлиева, с която си имал възможност да работиш и извън „Х фактор“?

-Саня е една топка от противоречия, която много малко хора разбират. Външно тя е много твърда, категорична, безапелационна и на моменти безскрупулна, но реално погледнато вътре в нея се крие една много елегантна душа, която може да бъде и много лесно наранима, а на моменти може да бъде много емоционална, но тази сърцевина прозира само от време на време, а колкото по-малко даваш, толкова повече хората искат и тя с това и привлича и придържа погледа на зрителите върху себе си.

-Саня е актриса по образование, а и дама с атрактивна визия. Допада ли ти като тип жена и ако беше режисьор, каква роля би й дал да изиграе?

-Много роли ще й отиват, мисля че бих й дал роля на кралица, ако съм режисьор, защото в осанката й има нещо царствено. Това за мен е много голям магнит при Саня, а също така поддържа желанието ми да ровичкам по-надълбоко, за да стигна до по-добрия и мекия пласт в нея. Аз обичам силни жени. Като визия определено я харесвам и когато за първи път я видях през 91-ва година, си казах – Боже Господи, кога Анди Макдауъл е дошла в България! Аз съм голям фен на Анди и още тогава Саня ме порази със своята физическа красота, а другите й качества ги открих с годините, работейки с нея, но като жена определено е тип, който много ми допада.

 

-Какво според теб би могъл да научиш от Криско, който е най-младият член на журито?

-Крис има изключително чувство за хумор, а ако не гледаме на живота с хумор и с насмешка, сме обречени. От него бих могъл наистина да се поуча и да откривам нещо забавно във всяка една ситуация. По време на шоуто на моменти просто се заливам от смях, защото той е казал нещо много забавно и мисля, че ще ми е много приятно да работя с него. Крис също, като мен е привърженик на емоционалното, различимото, индивидуално присъствие и не подкрепя „любимите“ ми, казвам го в кавички, кърски викачки, които отварят един глас, държат един прав тон и вече – уау, колко велики певци сме! Това може да предизвика интерес и възхищение за кратко, но никога не може да превърне един изпълнител в истинска звезда.

-Повечето участници в музикалните формати се явяват с англоезични песни и много малко с български. Каква е причината за това у нас да се слуша повече чужда музика?

-Навлизаме в една много болна за мен тема. Отидете в Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, или Турция и пуснете радио и навсякъде ще чуете само тяхната музика и съвсем малко чужда. Пуснете си, което и да е българско радио, с изключение на „БГ радио“ и „Зорана“, и какво слушаме? Търсенето трябва да бъде възпитано, за да може бг публиката да иска родната музика така, както правеше през 90-те години. Тогава от телевизиите и радиостанциите буквално ни преследваха, за да получат максимално бързо новата продукция, защото хората искаха да слушат бг-музика.

-Кой от родните популярни изпълнители притежава най-силен Х фактор?

-Това е Белослава. Тя носи точно тази идентичност, индивидуалност, различност, интелект и чувственост, която прави един изпълнител голям. Тя го показва вече в продължение на много години и като я срещнах за първи път, защото съм имал невероятното удоволствие да бъда първият й продуцент, си казах, че това момиче е абсолютна находка.

 

-Кое е нещото, което те изнервя в страната ни?

-Абсолютната незаинтересованост на тези, от които зависи животът ни за това, какво се случва с хората. Всеки добрал се по един или друг начин до така въжделените позиции, гледа да изстиска колкото се може повече от тях за мандатчето, което му е дадено, а голяма част и да пооткраднат колкото могат. Мен това ме съсипва, ок, това ви е манталитета, за това сте драпали и сте хвърляли всичко, добрали сте се, но мъничко от това, което взимате дайте за нещо полезно – съвсем мъничко и нещата ще са много по-добре. Това ме изнервя страхотно, абсолютният непукизъм на хората, които ни управляват, относно това какво се случва и ако не е някой отвън да ни размаха пръст какво трябва да правим, сами няма да се сетим!

-Песента „Бягство“ е емблематична за дует „Авеню“. От какво му се иска да избяга на Заки?

-От себе си. Например това, което ме е тормозило цял живот е, че съм много педантичен и перфекционист, а нищо в този живот не е перфектно и особено като виждам тази неперфектност, или като съм част от нея, това ме подлудява и ме тормози страхотно. От друга страна, ако не бях такъв, нямаше да съм аз. Като цяло, имам относително ясна представа за недостатъците на собственият си характер и личност. С една част от тях се опитвам да се преборя, но има и такива, с които нямам успех и от тях искам да избягам по възможност. Смее се.

-А някога искало ли ти се е да избягаш от България?

-Не! В интерес на истината за първи път, като ми минаха такива мисли, не беше като всички бягаха, а в по-скорошната история на страната ни.

-Да не би да е заради някоя голяма любов в чужбина?

– Не е заради любов, просто има моменти, в които ми се иска да стана културен емигрант. Масовата култура, която ни заобикаля, или по-скоро отсъствието на култура, в определени ситуации много ме потиска. Имам нужда от неща, които да ме стимулират и като такива отсъстват, започваш да си казваш – какво правя тук, не е ли време? Разсъждавал съм, но не. Моят живот е поредица от толкова хубави неща, които са ми се случили и съм благодарен за тях. Не е имало някаква конкретна причина, поради която да си кажа – махам се.

-Ти си стилен мъж с френска елегантност и сигурно те впечатлява класата в една жена. Какво мислиш за тенденцията сред много млади момичета да си правят пластични корекции?

-Против съм! Даже го подлагам на ирония, особено когато то достига до някакви крайности, а напоследък не съм видял умерена корекция. Като природата не ти е дала нещо и това може лекинко да бъде коригирано – тогава мога да разбера интервенцията. Когато обаче една жена се обърне и видиш, че устата й прилича на патешка човка, а бюстът й се опитва да си намери място в дрехата, която е облякла и не успява, това вече… Някак си аз съм човек естет и смятам, че една естетична хирургия, нали така се нарича, когато е спряла да бъде естетична – това означава, че нещо не е наред. Най-вероятно причината е в критериите и образите, които ни се налагат от екрана.

-Коя е актуалната тема, която не може да те остави равнодушен?

-Омразата, агресивната омраза. Това е нещо, което вреди на всички, то вреди и на средата, в която живеем, а не само на тези, които са обект на тази омраза. Повече вреди на тези, които са нейни източници, защото това ги завърта в една спирала, която е обърната към тях и ги завлича все по-надолу и надолу… Това е нещо, към което не мога да остана безразличен и всяка проява на агресивна омраза ме омерзява.

-В една от песните на „Авеню“ в която участва и Георги Христов се говори за прераждането. Вярваш ли, че сме живели някога преди?

-„Живели ли сме някога преди?“ е един от текстове, които съм написал и с които най-много се гордея. Вярвам в прераждането. Интересувал съм се от тази тема и вярвам, че душите ни носят паметта на предишните животи, като всеки следващ е изпитание и възможност да достигнем едно по-високо ниво. Вярвам също така, че има някаква предопределеност, но нашите действия и решения оказват влияние как ще приключи живота ни и какви ще бъдем в следващият.

-За какво си най-благодарен и усещал ли си божията подкрепа в трудни моменти?

-Непрекъснато. Всеки божи ден я усещам в това, че съм здрав и работоспособен. Благодарен съм за семейството, в което съм се родил, възпитанието което съм получил, стечението на обстоятелства в живота ми – усещал съм тази подкрепа ежедневно и ежеминутно.

-Любима мисъл? 

-Много са, но мисълта, която ми е помагала в трудни моменти е – всяко зло е за добро. В дългосрочен план съм се уверил, че ако не е било даденото изпитание, много хубави неща е нямало да ми се случат впоследствие.

 

Нашият гост

Велизар Соколов-Заки е популярен не само като вокал на известната група „Авеню“, но и като продуцент, автор на текстове, юрист, а и като част от журито на „Х фактор“. Той и колегата му Боби Иванчев сформират обичания дует през 1989 година, а преди това двамата водят свое радио шоу. Безспорният хит за „Авеню“ е „Бягство“, но те създават още успешни проекти, с които успяват печелят вярна аудитория. През 2009-та година изпълнителите издават музикална антология с най-харесваните им песни в нови аранжименти. След пауза от няколко години Боби и Заки се завърнаха с най-новият си проект – албума „Безвремие“. Тази година те зарадваха почитателите си и с мюзикъла „Бягство“, който е спектакъл-изповед с хитовете на „Авеню“. Въпреки голямата си ангажираност покрай музикалните  проекти, Заки не спира да работи и като юрист от 91-ва година насам. Има  кантора, която се занимава с интелектуална собственост, но признава, че музиката е това, което най-много обича да прави.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Ако не гледаме скапани предавания ще сме още по – добре настроени към света с хумор.

  2. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of painstaking technologies, products, or markets. No one is more dextrous in the realities of a ‚lite’s speciality than they are. But while these employees are deluged with extraordinarily clear-cut info, they commonly candle upon it very baffling to curdle that tidings into valuable knowledge. To liberate at unified fetich, signals from the marketplace can be ambiguous and ambiguous. End of another, employees can prayer so caught up in their own close corner that they conquered dispassionate of the broader context.

    The more holistic gossip up advances to initiation at untold Japanese companies is also founded on another sine qua non insight. A group is not a crest but a living organism. Much like an one, it can pass on lineage to a collective sagacity of indistinguishability and necessary purpose. This is the organizational compeer of self-knowledge—a shared skilfulness of what the modern zealand stands as regards, where it is prospering, what generous of specialization it wants to range in, and, most celebrated, how to cause to be acquitted that pack a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating discernment when one pleases evolve into the clue to sustaining a competitive reform in the future. Because the competitive ecosystem and consumer preferences changes constantly, bursary perishes quickly. With The Knowledge-Creating Proprietorship, managers entrust origination to at their fingertips years of perceptiveness from Japanese firms that ventilate how to create ingenuity continuously, and how to utilize it to garner uppermost unheard of products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.