Генерал проф. Румен Миланов пред „Труд“: В пътното строителство евтиното винаги излиза скъпо

Снимка: Пламен Стоименов

Полицията си взе поука след първия сблъсък с протестиращите

Какво ни казва Европа в доклада за върховенството на правото? Защо има „вълни“ по магистралите? Защо ремонтът на новите пътища струва повече от строежа им? Добре ли се справя полицията, която пази вече 90 дни и властта, и протестиращите срещу нея?

Малко са хората, които могат да отговорят компетентно на тези въпроси, защото те са от три различни области - юриспруденция, пътно строителство и охрана на обществения ред. Разговаряме с един от тях - строителния инженер, генерал от МВР и професор от УАСГ Румен Миланов.

- Генерал Миланов, вие близо три десетилетия сте висш служител на закона. Какъв е вашия прочит на публикувания завчера евродоклад за върховенството му (бел. авт. - на закона) в България? 
- В доклада определено се констатира и се казва, че има проблеми с върховенството на закона в България. Разбира се, в един дипломатичен тон. Извън този тон, когато си говорим за върховенството на закона, ние българите имаме предвид главно корупцията и свързаните с нея разследвания. Практически това, което наричаме „върховенство на закона“ може да се проследи в хода на всяко едно разследване - първо, в събирането на доказателства за дадено престъпление, после в повдигнатите обвинения, после в тяхното представяне пред съда, после в съдебния процес, в неговата продължителност и т. н. Тук е решаващо поведението на прокурорите, съдиите и адвокатите. Има и почтени, и непочтени хора между тях - това винаги е било и ще бъде така. В евродоклада се разглежда преди всичко главният прокурор и неговата роля за върховенството на закона. Но повдигнатия в него въпрос не е кой ще бъде главен прокурор - Иван Гешев или Геше Иванов. Въпросът е да се смени технологията на процеса, в който той, като шеф на държавното обвинение, влияе на върховенството на закона. Очевидно има нужда от реформа и то реформа, която да се движи по две писти. Първата писта да води към професионалистите - законите да помагат на добрите юристи и да пречат на калпавите, а не обратното. А втората писта - към обществената позиция.

- „Обществената позиция“? Какво имате предвид? 
- Ще ви дам житейски пример. Когато постъпих като строителен инженер в КАТ, за да работя по организацията на движението, аз трябваше да започна да гледам на пътищата вече не от позицията на създателите им, а от позицията на ползвателите им. Кой е ползвател на съдебната система? Обществото. Затова в съдебната реформа позицията на обществото трябва да бъде равнопоставена с позицията на експертите. Учил съм в три академии, но една от дисциплините ми е била най-интересна и най-полезна - нарича се „Право и управление“. Тя ни учи, че когато се взимат управленски решения, те винаги трябва да бъдат съобразени с основните принципи на правото - те са и общочовешки, и са се наложили от векове за векове. Обществото има точен усет към тях. Този усет понякога се губи от отделния човек, когато е на власт.

- Общественият прочит на евродоклада за върховенството на правото у нас е нееднозначен. Някои казват: Европа ни сочи кусури, които и сами си знаем и е лично наша работа да ги премахнем. Но, според други, без европейска намеса няма да се оправим. Вие как смятате?
- Българинът обикновено сам си чисти къщата. А дори и когато наеме фирма по чистотата, пак той u казва кое да почисти, къде и кога. Ние сами трябва да направим промените, които са ни нужни. Защото никой не знае по-добре от нас какво u куца на системата и как трябва да се реформира. Европейската експертна помощ има място в реформата, но в допълнение към нашите усилия. Европейските държави, които могат да ни послужат за пример, сами са си подредили къщичката и сами си я чистят, когато се замърси, за да се чувстват в нея удобно, спокойно и сигурно.

- Сега да ви питам нещо по другата ви специалност. Вие сте строителен инженер и професор по пътно строителство, в което също е нужна промяна. Ако всичко в него е наред, защо стават на вълни магистралите, които строим и булевардите, които ремонтираме? И защо паветата, които неотдавна подменихме в Триъгълника на властта, на „Дондуков“ и другаде, са така неравни и изровени, че по тях не може да се ходи на токчета? 
- Паветата са изровени, защото няма павьори. Ако има, те са малко на брой възрастни хора, които постепенно излизат от строя. Да полагаш павета е майсторлък, то не е като да местиш камъни. А защо няма майстори... можем до утре да си приказваме. Младите не искат да се занимават с тази трудна, тежка и нископлатена работа. Недостигът на работната ръка у нас е голям проблем - не само държавен, а и национален. Дори да купим най-модерните машини, ако няма кой да ги управлява, те стават куп ненужно желязо... От друга страна, павирането изисква полагане на специална настилка, понеже натоварването при паважа е много голямо. А това не става със спестяване на материали или с отклоняване на средства по корупционни схеми.

- А защо има вълни по магистралите - това пропуснахте да кажете? 
- Не всички магистрали са на вълни, все пак. Има ги тук -там в някои участъци. Най-драстични са неравностите в отсечката между Чирпан и Стара Загора. Явно, че там полагането на пластовете под настилката не е изпълнено качествено и в резултат на натоварването, става деформация. И трябва страшно много пари, за да се поправи.

- Ремонтът в участъка Стара Загора-Чирпан струвал двойно повече от строителството. Нормално ли е това? 
- От една страна, не е нормално. От друга - ремонтът е сложен. Първо трябва да се разруши изграденото, което също струва пари и второ - отново да се изгради. И не е достатъчно да се смени настилката. За да понесе тя натоварването, трябва да се бръкне по-надълбоко. Това е скъпо нещо. Неслучайно има правило в строителния занаят: да се работи качествено, за да излезе по-евтино. Тук е много важен качественият контрол, а той не винаги е на ниво. Има и друго. Тази идея - в конкурсите за обществените поръчки да печели фирмата, която предлага най-ниска цена - не е най-ефективна в пътното строителство. В него ефектът става дефект - евтиното излиза скъпо.

- А гаранционните срокове? И с тях се правят разни фокуси. Ремонтите някак си все започват след изтичането им и затова се правят с държавни пари, въпреки че и преди това се виждат недостатъците в пътното строителство. Кой е по-виновен за това? Тоя, който яде баницата, или който му я дава? 
- Пътната администрация е, която определя гаранционните срокове. И то също е майсторлък - то се прави с оглед на вложените в строителството материали, на тяхната трайност, на вида на строежа и много други фактори. От една страна, трябва да се даде време, за да се проявят дефектите. От друга страна, ако това време е много дълго, ще бъде ощетен строителят. Защото с времето настилките се амортизират, дори и когато се поддържат както трябва - нещо, което невинаги се прави. Амортизацията зависи и от интензивността на движението, и от броя на тежките превозни средства. Да се определя гаранционен срок не е лесно.

- Колко е оптималният гаранционен срок за новите участъци на магистралите според вас? 
- 5-6 години, грубо казано. Агенция „Пътна инфраструктура“ го определя с точност. Но по принцип може да се каже, че ако тези, който дават парите за пътното строителство, се стремят да получат срещу тях качествен продукт, а не търсят някаква скрита форма за присвояване, гаранционните срокове няма да бъдат решаващи. Тук и надзорните фирми имат важна роля. Ако те се разсейват или си затварят очите, значи нещата пак опират до върховенството на закона и до корупцията.

- Двама бивши шефове на Агенция „Пътна инфраструктура“ отиват на съд за автобусната катастрофа край Своге, при която 20 души загинаха. Това е прецедент, ако не се лъжа - да се търси на наказателна отговорност и от виновните за лошото състояние на пътищата. А то не трябва ли да стане постоянна практика? 
- Търсенето на отговорност не бива да се разглежда като назидание на пътните строители и техните контрольори. Причината за катастрофата край Своге е комплексна - има и недостатъци на пътя и оградата, има и грешки в поведението на водача. Оградата е правена като в час ръчен труд - това е вярно. Но и да не беше правена така, тя едва ли щеше да задържи падащия в дерето автобус. Много обстоятелства трябва да се разглеждат внимателно, преди да се определя вината. И ние с вас не бихме коментирали това, ако у нас имаше достатъчно обществено доверие в правосъдието и вяра в справедливостта, и ако законът у нас се прилагаше за всички еднакво. Тогава нямаше да ги има и тези протести, който с месеци вече продължават.

- Вие наблюдавате ли, генерале, поведението на полицията спрямо протестиращите? 
- Да, наблюдавам я на телевизионния екран, има достатъчно подробни репортажи. Общо взето, полицията действа добре, според мен. Като изключение мога да посоча екстремната ситуация на 2 септември, когато в протеста бяха допуснати провокатори - умишлено или не. Очевидно беше, че тези провокатори създадоха ситуация, в която полицията беше принудена на използва сила и помощни средства. При това полицаите и техните началници изпуснаха контрола над ставащото. И някои от тях си позволиха да си превишат правата. Но на 22 септември - по време на друг от големите протести, наричани от организаторите „Велико народно въстание“ - първо, второ и т. н., си пролича, че полицията си е взела поука от грешките, допуснати по-рано. На 22-ри пак имаше сблъсък на полицията с протестиращи - пред старата сграда на Народното събрание, но този път той не беше изпуснат, а овладян. Млади хора се опитаха да пробият кордона на полицията, но тя ги отби с полицейски способи в рамките на закона. Да, пак имаше пострадали хора, но нямаше превишаване на полицейски права. Слушах протестиращи, които развиха теорията, че полицаите пазели „празна сграда“ и това било безсмислено. Празна или пълна - тя е национален обект на охрана. Полицаите носят отговорност за нея, която не могат да пренебрегнат. А пък протестиращите биха могли да не минат точно през това място, а да минат през друго, за да стигнат до паметника, където искаха да отбележат Празника за независимостта.

- А видяхте ли онази снимка, която обиколи чуждестранните медии - с вързаните хора, проснати по очи под колоните на Министерския съвет? 
- Това, което видяхме на тази снимка, не биваше да се допуска. Така не бива да се прави - полицаи да влачат хора по паважа... и тези хора да бъдат оставени да лежат на публично място по унизителен начин. Това беше грешка от страна на ръководството на МВР. Има си известни начини да се преместят хора, които в знак на протест нарушават грубо обществения ред, лягат на улици и тротоари... Впрочем, това се случва не само у нас. Тренирано е и е наблюдавано. Нарушителите на реда могат да бъдат повдигнати и пренесени до съответните специализирани превозни средства, да бъдат настанени там с белезници, да бъдат обезвредени, ако оказват съпротива и да бъдат задържани за 24 часа с полицейска мярка или за 72 часа с разрешение на прокурор... Добрата новина е, че полицаите си взеха поука и ние повече не видяхме хора с отпечатъци от кубинки, вързани под колоните пред сградата на правителството.

- Полицаите са изнервени и уморени, това е видимо. Те са събрани от цяла България в центъра на София, където стоят прави с часове цели 90 дни наред. Беше ми мъчно за тях, като ги гледах как се потят в коравите си униформи в най-голямата жега и жалостиви софиянци ги канят в домовете си да ползват тоалетна...
- Тази ситуация, която описвате, има няколко компонента. Има масови протести, факт. За демократичните общества те са нещо нормално. Стига да са мирни, разбира се, а те са такива. Доколкото виждам, повечето от протестиращите са млади, интелигентни хора, има майки с деца.... Това не са хора, които са излезли да нарушават обществения ред. Те са излезли, за да покажат своето виждане за държавното управление. И не е редно управляващите да ги оставят така - без реакция, с престорено или непресторено пренебрежително отношение към техните демонстрации. А те, струва ми се, точно това правят. И затова демонстрациите прекалено дълго време продължават, което е мъчително и за протестиращите, и за полицаите. Отделен въпрос е, че големият полицейски ресурс, който се ангажира за протестите в центъра на София, е за сметка на ресурса в други райони. В районите, оголени от полицейски надзор, неизбежно се активизира криминалния контингент.

- Така е. От потърпевши софиянци научаваме, че разни апашки банди са взели цели квартали на абордаж. В провинцията пък отвличат хора, обират банки... Но като говорим за бандити, да ви попитам: откъде се пръкнаха едни такива полицаи - екзотични, с татуировки и бради като джихадисти, които вадят боксове, като се бият с протестиращите? 
- Да, имаше и такива с боксове. Откъде се „пръкнаха“ те, трябва да попитате ръководството на МВР. Разбира се, че полицаи с подобна визия не трябва да се включват в масови мероприятия. Може да има полицаи с дълги бради, но не им е мястото там, където те трябва да респектират и с вида си включително. Голям минус за ръководството на МВР е, че ги допусна. Да се надяваме, че то и в това отношение ще си вземе поука.

Нашият гост
Румен Миланов е роден на 14 май 1948 г. в София. Завършил е университет по архитектура, строителство и геодезия, и две академии на МВР. Постъпил е през 1975 г. в органите за ред и сигурност, и е пораснал в кариерата до началник на КАТ (1993-1997), на жандармерията (1999-2000), на НСБОП (2000-2005) и на НСО (2005-2007). През 2007 г. е пенсиониран. Работи като съветник в политическия кабинет на Борисов, секретар на Съвета за сигурност към МС и директор на БОРКОР. Освободен е изненадващо от всички постове през пролетта на 2012 г. Сега е професор и преподавател по транспортно строителство в УАСГ.

Коментари

Задължително поле