Движението по Подбалканския път е възстановено след тежката катастрофа

Столична община: Всички линии на градския транспорт изпълняват редовните си маршрути, опесъчени са пътищата във Витоша

Дипломати срещу фалшивите новини

В последната секунда Тереза Мей звъни по телефона на Доналд Туск заради гласуването на нейната сделка за Брекзит

Блокът на Пашинян води с над 70% на изборите в Армения

112 души се приютиха в Кризисния център за бездомни на Столична община

Първенството на неправдите

На 10 декември 2018 да почерпят

Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Гръцките банки – лидер по лоши кредити в ЕС Необслужваните заеми достигат своя пик през 2016 г. – 107,2 млрд. лв.

Депозитите на гърците, извън парично-финансовите институции, достигат 159,9 млрд. евро.

Безработица стига 18,9% през август

След като миналата седмица представих актуалното състояние на банковия сектор в България, настоящата статия е посветена на този в Гърция. Това дава възможност за някои сравнения между тях.

Гръцката банкова система се състои от 39 кредитни институции и клонове на чуждестранни банки. От тях 17 са собственост на местни лица, а 9 са кооперативни. Към края на 2017 г. броят на заетите лица е 41,7 хил., а броят на клоновете е 2168. За сравнение, в края на 2008 г. тези стойности са съответно 66,2 хил. заети и 4097 клона. В България банковата система е съставена от 26 институции, клоновете са 3060, а заетите лица са 30,1 хил.

Концентрацията в банковия сектор в Гърция е много висока, тъй като петте най-големи банки управляват 97% от общите активи (56,5% в България). Към края на юни 2018 г. те достигат 291,2 млрд. евро (51,2 млрд. евро в България). Общите пасиви на банковата система са 222,9 млрд. евро, а собственият капитал е 68,3 млрд. евро. Депозитите на лица, извън парично-финансовите институции, са 159,9 млрд. евро.

Гръцката икономика

1415_1_212519Европейската комисия прогнозира икономически растеж от 2% в Гърция и 3,5% в България през 2018 г. докато в Гърция двигателят ще бъде външният сектор и най-вече износът на услуги, в България водещи са инвестициите и потреблението.

Гърция наскоро приключи успешно третата си последователна икономическа програма с Европейския стабилизационен механизъм. В резултат от това тя получи през август последното плащане в размер 15 млрд. евро, с което общият им размер достигна 61,9 млрд. евро. През 2018 г. и трите най-големи агенции за кредитен рейтинг повишиха рейтинга на държавата, като очакванията са той да продължи да се подобрява. С приключването на това споразумение обаче Гърция не поиска продължаване на финансовата подкрепа от европейските кредитори, която би могла да се окаже изключително важна предвид огромната задлъжнялост на държавата и състоянието на банковата система.

Същевременно нормата на безработица се понижава до 18,9% през август (897 хил. човека), но все още остава най-високата в Европейския съюз, където средно е 6,7%. За сравнение, през същия месец процентът на безработица в България е бил 5,3% (174 хил. човека). Въпреки кризата номиналният доход на човек от населението в Гърция (16 700 евро) все още е значително по-висок от този в България (7300 евро), докато покупателната способност е с около 1/3 по-голяма.

Лоши кредити

Към края на полугодието отпуснатите от гръцките банки кредити са в размер на 185,9 млрд. евро (43,3 млрд. евро в България), от които необслужваните кредити са 88,9 млрд. евро (3,9 млрд. евро в България). Развитието през последното десетилетие е динамично. В края на 2008 г. необслужваните кредити са 14,6 млрд. евро, т.е. 5,7% от общите. В края на юни 2010 г. кредитите достигат най-големия си размер от 275,1 млрд. евро, докато необслужваните кредити нарастват над два пъти до 31,9 млрд. евро. Кризата обаче се отразява тежко на банковата система. Икономиката изпада в дълбока и продължителна рецесия, а кредитополучателите масово спират да изплащат задълженията си. Правителството на практика фалира, което налага банките да отписват вземанията по държавните облигации, които държат.

Министър-председателят Алексис Ципрас идва на власт с обещанието, че ще прекрати политиката на затягане на коланите, но предизвиква отлив на депозити и изправя страната пред перспективата да излезе от еврозоната. Наложен е контрол върху движението на капитали, а икономиката отново изпада в рецесия след краткотрайното възстановяване през 2014 г. Самите банки също допринасят за влошаване на ситуацията чрез отпускане на кредити, които е ясно, че няма да бъдат изплатени, финансиране на политически партии и медии.

След това общият размер на кредитите намалява, като към края на юни 2018 г. вече е 185,9 млрд. евро в резултат от свиването на кредитирането, както и от продажбата на част от съществуващите с цел подобряване на качеството на портфейлите. От своя страна, необслужваните кредити неизменно нарастват до март 2016 г., когато достигат своя връх – 107,2 млрд. лв. След това те се понижават и в абсолютно, и в относително изражение, но въпреки това гръцката банкова система се представя най-лошо сред страните от ЕС по този показател. Важна мярка, която допринася за стабилизирането, са сериозните промени в мениджмънта на банките.

Финансови показатели

Проведените през 2018 г. стрес тестове направиха оценка на системните банки относно уязвимостта им към финансови сътресения до 2020 г. В резултат от тях при неблагоприятния сценарий капиталът от първи ред е понижен с 9 процентни пункта, което означава фактическото му намаляване за цялата банкова система с общо 15,5 млрд. евро. Въпреки това тестът не установява капиталов недостиг за никоя от банките.

Данните за първата половина на 2018 г. показват подобряване на качеството на активите на гръцката банкова система, тъй като намаляват необслужваните експозиции. От друга страна се разширяват източниците на финансиране и се повишава ликвидността поради нарастването на депозитите с 4,4% спрямо декември 2017 г. Това намалява необходимостта от използване на финансиране от Европейската централна банка от 33,7 млрд. евро в края на 2017 г. до 16,3 млрд. евро в средата на 2018 г. наполовина. Понижава се съотношението кредити към депозити, като достига 101% при 111% в края на 2017 г. Това се съчетава с мерки за смекчаване на контрола върху движението на капитали.

Същевременно банките поддържат съотношения на провизиите спрямо необслужваните кредити от над 40%, което кореспондира със средните нива в ЕС, но са значително по-ниски отколкото в България. От началото на 2018 г. тези съотношения леко се повишават, като през юни достигат 44,5% при 41,5% в края на 2017 г., вероятно повлияни и от посочените стрес тестове.

Мерки за подобряване състоянието на банковата система

Най-големите банки са рекапитализирани трикратно след началото на дълговата криза, като последният път е през 2015 г. Подкрепата от държавата е в размер от около 50 млрд. евро. Също така тенденцията за спад на икономиката вече е пречупена. Така регулаторният капитал от първи ред вече е 15,8% при 14,5% средно за Европейския съюз. Освен това вече се прилагат процедури за по-бързо решаване на проблема с лошите кредити като електронни платформи за извънсъдебни споразумения и за търгове на недвижими имоти, лицензирани са множество дружества за изкупуване на такива кредити, процедурите за това са ускорени. Въпреки това делът на тези кредити все още остава твърде висок, като към средата на 2018 г. е 47,8% от общите при 3,6% средно за ЕС.

Същевременно голяма част от капитала на гръцките кредитни институции се формира от отсрочени данъчни активи. Те възникват в резултат от пренасяне на реализираните загуби през периода на кризата и могат да се използват за намаляване на данъчните задължения при наличие на печалба в бъдеще. Стойността им зависи и от данъчните ставки в момента на упражняване на това право – по-високите ставки ги прави по-ценни.

Показателен за състоянието на банките обаче е фактът, че, например, от втората по големина от тях Пиреос е изискано да увеличи капитала си до края на годината. Тази задача се усложнява от ниския кредитен рейтинг на институцията и от неблагоприятната конюнктура на гръцките фондови пазари.

Централната банка на Гърция подготвя план за подпомагане на банковата система. Една от целите на този план е необслужваните кредити да се понижат почти наполовина. Предвижда се кредитните институции да прехвърлят около половината от своите отсрочен данъчни активи в дружество със специална инвестиционна цел, което да изпълнява ролята на “лошата” банка. То ще емитира облигации и ще използва получените средства за изкупуване на кредити на стойност 42 млрд. евро, което означава почти половината от настоящия размер на необслужваните кредити. В случая обаче не е ясно дали инвеститорите ще имат интерес към облигациите, гарантирани чрез тези активи.

Друг проект, който се разглежда в момента, е на Гръцкия фонд за финансова стабилност. Той предвижда създаването на дружество, финансирано частично и от правителството. Средствата в него обаче се очаква да намалят лошите кредити с около 15 млрд. евро. Това обаче не е достатъчно предвид изискването на европейските надзорни органи за понижаване на необслужваните експозиции до 64,6 млрд. евро в края на 2019 г. (при 88,9 млрд. евро в средата на 2018 г.).

Вероятно ще бъде направен опит и двата проекта да бъдат реализирани едновременно, тъй като очакваните ефекти от самостоятелното им прилагане не изглеждат достатъчно значими. Въпреки че гръцката държава твърдо подкрепя кредитните институции в страната, това изисква сериозни ресурси. Например, скорошното спасяване на една от кипърските банки струва около 13% от съвкупния доход на страната. Държавният дълг на Гърция е твърде висок, 323,4 млрд. евро (180% от БВП). Това ограничава възможността за отделяне на средства за банковата система, а освен това правилата за държавна помощ на ЕС не позволяват подобни мерки. Предвид очаквания скромен растеж състоянието на гръцката икономика също не може да се очаква да ускори процеса на подобряване на кредитните портфейли.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. те и немските и френските щяха да бъдат, ако ецб не бе отпечатала и пуснала 1000 милиарда еврос през тях….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.