Данъчен консулт на "Труд": Облагане на доходи от сдружение с нестопанска цел

Често управители на сдружения с нестопанска цел получават и доходи за извършваната от тях работа. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи.

Сдружението с нестопанска цел (СНЦ) “X” е регистрирано като организация за осъществяване на общественополезна дейност. Занимава се с приложни изкуства, обучение на деца по балет, пеене и др. Сдружението извършва стопанска и нестопанска дейност. Председателят на сдружението осъществява организационната дейност и обучението на децата по балет. Според Устава на сдружението, управителят може да бъде наеман на трудов договор за дейности, свързани с дейността на сдружението. За дейността си по управление на сдружението председателят не получава възнаграждение.

Поставен е въпросът: Какъв е правилният начин да се осигурява председателят на сдружението - по договор за управление и контрол, по трудов договор или като самоосигуряващо се лице?

I Облагане на председател на СНЦ

Съгласно чл.23, ал. 1 и 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) върховен орган на сдружението е общото събрание и управителен орган на сдружението е управителният съвет.

На основание чл.30, ал. 1, 2 и 3 от ЗЮЛНСЦ управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години. Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание или друг орган на сдружението. По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице - управител.

На основание чл.4, ал.1, т. 1 и 8 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: 

- работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал.10 и по чл.4а, ал.1;

- лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

Съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) се определят:

1. максималният месечен осигурителен доход през календарната година;

2. минималният месечен осигурителен доход през годината за самоосигуряващите се;

3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен осигурителния доход по дейности и групи професии, както и минималният осигурителен доход за тях.

Осигуровките за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т. 7 и 8 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния и не повече от максималния месечен осигурителен доход.

На основание чл.127, ал.1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл.69”, на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б от кодекса.

Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравната вноска за лицата по чл.4, ал. 1 и 10 от КСО се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за ДОО.

Следователно, лицата, които упражняват трудова дейност на изборни длъжности по договори за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на юридически лица, които не са търговски дружества (фондации, партии, сдружения с нестопанска цел и др.), се осигуряват по горе описания ред в зависимост от това дали в резултата на избора е възникнало или не трудово правоотношение. При възникнало трудово правоотношение осигуряването е по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, а когато от избора не е произлязло трудово правоотношение - по реда на чл.4, ал.1, т.8 от КСО.

II Доходи от извършена работа

В конкретния случай, по договора за възлагане на управлението, сключен с председателя на сдружението, не възниква задължение за внасяне на осигуровки, след като работата по управлението ще се извършва безвъзмездно. Ако впоследствие в договора за дейността по управление се предвиди клауза за изплащане на възнаграждение на председателя, ще възникне задължение за внасяне на задължителни осигуровки върху определеното възнаграждение, но върху не по-малко от минималния и не повече от максималния месечен осигурителен доход, определени по реда на чл.6, ал.2 от КСО. Председателят на сдружението ще подлежи на осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, и ако за някоя дейност пряко свързана с дейността на сдружението (например обучението на деца по балет) с него бъде сключен трудов договор.

Поставен е и въпросът дали председателят може да се осигурява като самоосигуряващо се лице. Следва да имате предвид, че самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 във връзка с чл.6, ал.8 от КСО са лицата, които са длъжни да внасят осигуровки за своя сметка, посочени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Това са: 

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Председателят на СНЦ не попада сред изброените лица, поради което не се счита за самоосигуряващо се лице.

Когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО (например дейност на изборна длъжност по управление на сдружението и дейност по трудово правоотношение, свързана с дейността му), осигуровки се внасят върху сбора от осигурителните им доходи по реда, определен в чл.6, ал.11 от кодекса, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4, ал. 1 и 10 (вкл. за доходи от дейност по трудово правоотношение и за дейност на изборна длъжност);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт