В Конституцията няма забрана избирателите да изключват свой избраник от парламента

Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи

Народният представител представлява целия народ, не само своите избиратели

В отприщената (анти)конституционна „вакханалия“, медиите като че изпускат кардинални въпроси:

- Доколко действията на т. нар. депутати са съвместими с длъжността им на народни представители?

- Правото на Върховния суверен - Народът, непосредствено да отзовава своите депутати, когато прецени, че абдикират от задължението си по Конституцията на Република България (КРБ) да се ръководят само и единствено от интересите на народа!

- Конституциите и законите не се пишат, а се извеждат от обективното право, от обективната действителност. Но за това е нужен изключителен професионализъм и възвисена морална почтеност!

- При сегашният въпиющ упадък на националното ни правосъзнание, за което несъмнено свидетелстват користната самодейност на т. нар. народни избраници, „проектът“ за нова конституция, многобройните неадекватни протестни и медийни изяви, и т. н., всякакви „дискусии“ са като „сметки без кръчмаря“, доколкото изключват участието на Върховния суверен - Народът; а т. нар. „проект“ не е нищо повече от едно „упражнение върху хартия“, според бившия гл. прокурор проф. д-р Никола Филчев, казано по друг повод.

- Дали Върховният суверен - Народът вече се събужда, както твърдят „лидерите“ на т. нар. протести, е въпрос твърде спорен, след като в редиците на протестиращите не се откроява нито една конструктивна идея как се сменя системата чрез „институциите“ на самата система и каква полза ще има Отечеството от това?
Ето защо, позволявам си да припомня публикувания на 28 април 2002 г. под горното заглавие в „Монитор“ текст, актуализиран с оглед конкретната ситуация. И нека читателите на „Труд“ сами си направят изводите...

В обръщението си към нацията на 6 април 2001 г., Симеон II постави условието: „Всеки, който се посвети на целите на движението и на неговите високи изисквания за политически морал, трябва също да е готов да се оттегли, когато доверието не е било оправдано“. Веднага се намериха засегнати критици, които скочиха с репликата: „Как така ще се отзовават депутати? Та Конституцията не го позволява!“ „Как така ще ни махат от парламента? Та ние сме тук с 4-годишен мандат!“

Малцина обаче си направиха труда да поразчоплят Конституцията по този въпрос. Защото никъде във върховния ни закон няма забрана избирателите да изключват свой избраник от парламента. Ако Върховният законодател - Седмото Велико народно събрание - бе поискал това, щеше да го запише изрично в КРБ, така както в чл. 129, ал. 3 е разписал несменяемостта на представителите на съдебната власт. Правото да отзовава, избирателят черпи от основополагащия чл. 1, ал. 2: „Цялата власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция.“

Очевидно народният представител не е абониран за 4-годишен мандат. Срокът му е делегиран, за да работи единствено в интерес на гражданите и обществото. Действията му не могат да бъдат в разрез с КРБ и законите на страната. И независимо, че тези действия пречупва субективно през своята съвест и убеждения, той е длъжен да се ръководи само и единствено от интересите на народа, което декларира и в клетвата си по чл. 76.

Интересите на народа, следователно, трябва да бъдат ръководещи за депутата всеки път, когато предприема каквото и да било. Той се е заклел за това и ако не постъпва така, се оказва клетвопрестъпник, извършва дейност, която по смисъла на КРБ е несъвместима с длъжността му на народен представител (чл. 68). Възражения, че срокът му бил 4-годишен, са ирелевантни. След като цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено, след като всички разпоредби на КРБ също имат непосредствено действие (чл. 5, ал. 2), Народът е в правото си да поиска незабавното отзоваване на свой представител също така непосредствено, веднага щом прецени, че последният е престанал да му служи. Също като правото на упълномощителя да оттегля пълномощията си от упълномощения.

Ирелевантни са и възражения, че след като е избран с листата на дадена партия или организация, депутатът е длъжен да следва програмата на тази партия или организация. Съгласно чл. 67 на КРБ, народният представител представлява целия народ, не само своите избиратели. Обвързването му със задължителен партиен или какъвто и да е друг мандат е недействително (чл. 67, ал.1). Всяко следване на партийна повеля, когато това е в разрез с интересите на народа, следователно е недействително. И ако е предпочел да загърби дълга си в името на партийни интереси, ако е решил да абдикира от задължението си по КРБ да се ръководи само и единствено от интересите на народа, настъпва ситуация при която е несъвместимо депутатът да продължава да пребивава в парламента като народен избраник. При установяване на депутатска несъвместимост, чл. 72, ал.1 предвижда предсрочно прекратяване на пълномощията, на 4-годишния мандат.

Конституцията не дефинира конкретно какви точно депутатски действия могат да бъдат считани за несъвместими. Върховният законодател- Седмото Велико народно събрание, е предоставил по такъв начин на Върховния суверен, на Народа, възможност за широко тълкуване. Несъвместими със статута на народен представител могат да бъдат всички действия, които не са мотивирани от интересите на народа (чл. 76). Действия, които са в разрез с КРБ и законите на страната (чл. 67), като например, гласуването на „закони“, утежняващи положението на българските граждани; приемането на актове, които представляват тесногрупов или индивидуален интерес, но не и обективната потребност; гласуване на „закони“, които не отразяват общата воля, не съдържат обективното право; както и приемането на откровено репресивни актове, като „данъчни закони“, които престъпват неотменимата разпоредба на чл.60, ал.1: „Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“ Или пък, когато депутатът системно не участва в работата на Народното събрание...

Каква част от народа може да оспорва действията на народните избраници? Един, двама, десет, хиляда? И този въпрос КРБ не дефинира конкретно. Очевидно и тук Върховният законодател ни е оставил възможност за широко тълкуване. Може да се приеме следователно, че всеки дееспособен български гражданин е в правото си да поиска предизвикване на подобна процедура. Това свое право той черпи от неотменимите разпоредби на чл. 39, ал. 1 и чл. 45 на КРБ: „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.“ Изразът е изчерпателен. Всеки гражданин има право да сезира всички държавни органи - вкл. Народното събрание със законодателни предложения; както и Конституционния съд (КС)с предложения, с които се оспорва доколко действията на даден депутат са съвместими с длъжността му на народен представител. А КС е длъжен мотивирано да се произнесе дали от представените факти и обстоятелства може да се направи извод за депутатска несъвместимост или не.

Описаната процедура видимо е твърде тромава и поражда съмнение относно нейната ефективност. Сериозен дефект и същевременно основание за противоречивост поражда и обстоятелството, че на гражданите се отказва правото директно да се обръщат към Конституционния съд, въпреки че то изрично е гарантирано в чл. 45! А доколкото това право е неотменимо, във вътрешната йерархия на КРБ то стои над останалите разпоредби, вкл. над разпоредбата на чл. 150!

На 02.01.2002 г. Гражданско сдружение „Асоциацията на данъкоплатците в България“ лично сезира председателя на НС проф. Герджиков с предложение по чл. 45 от КРБ, 39-то Народно събрание още с първата си стъпка императивно да се произнесе по това привидно конституционно недоразумение. На 28.04.2002 г. Сдружението отново напомни с писмо до НС да се произнесе с Решение, което да е напълно в духа на моралните изисквания на новото време. Да се отстранят всякакви съмнения, че народните избраници действително са се посветили на служба на народа. Ако искаме да вървим към гражданско общество.

До днес Народното събрание не е предприело подобна стъпка. Дали народните представители разбират смисъла на подобно искане? Или нямат лична изгода? Или са решили да провокират поредния смелчага, който на осн. чл. 45 на КРБ директно да сезира Конституционния съд и ако получи отказ, да отправи поредната жалба в Страсбург? От което да последва поредната присъда срещу България? Не срещу българския народ. Присъда срещу бездействието и безплодието на т. нар. български институции. Срещу действията на оказалите се несъвместими с длъжността си народни представители.