Сред просторните полета и малките горички
Основен вид дивеч в България
През ноември най-популярен си остава заешкият лов. Обикновено и графиците са настроени на тази вълна. Ако огледаме биологическите справки, ще разберем, че дивият заек има твърде обширен ареал - цяла Европа и Мала Азия, азиатската част на Русия. У нас е повсеместно явление, ако може така да се каже. Най-често го срещаме сред просторните полета и малките горички в равнините и предпланините.
Според всички по-стари и по-нови твърдения на науката и практиката заекът е един от основните характерни видове дивеч в България. Той е ценен природен дар. За неговото съществуване са налице благоприятни естествени условия. А и трябва да бъдем справедливи - увеличаването на запасите от зайци е предпоставка за интензификация на ловното ни стопанство. За много райони на страната това животно е основен ловен обект. По принцип нормалните заешки запаси създават условия и за увеличаване на всички видове дивеч.
По своя начин на съществуване зайците са животни, несъздаващи за себе си постоянни надеждни убежища. Ползват само укритията, предоставени им от самата природа. По правило през светлото време на денонощието зайците са неактивни. Денем животното търси място за отдих, обезпечава безопасността си. По принцип заека, обитаващ откритите местности, изравя леговища в земята. Те съответстват на размерите на животното. То лежи с главата отгоре, а тялото му е скрито навътре. Това обезпечава обзор на околната територия, където евентуално се намират и следите му.
Тръгне ли да тича, в началото животното върви по посока на вятъра, а после - срещу него. Заекът умело заплита следите си. Тази особеност на поведението му позволява отдалече да усеща своя враг и да вземе охранителни мерки. Преследваният заек е принуден да положи всички усилия, за да отклони от следата си хищника. За тази цел дългоушковецът често използва различните видове пътища. Понякога даже заекът бяга в населени пунктове, за да се отскубне от неприятеля. Спасявайки се от врага, преплува и реки. Понякога при преследване се крие в лисичи дупки. Не са редки случаите да се спотайва сред полуповалени дървета, високи мравуняци, пънове, купи сено или слама. Зайците познават отлично особеностите на територията, която обитават. Всяко животно свободно се ориентира в огромни пространства.
Много дъждосвирци, чайките и турлиците снасят пъстрите си яйца, подобни на кръгли речни камъчета, направо върху крайбрежния пясък. Горският бекас прави гнездото си върху миналогодишна шума и цветът на перата му дотолкова се слива с фона на околната среда, че човек може да мине на 2 крачки от мътеща птица и да не я забележи.
И най-лакомите хищници не причиняват никаква вреда на рибите - санитари и никога не ги изяждат. За да могат „клиентите” отдалече да ги откриват, те са ярко оцветени - най-често в жълто. От тази ситуация пък се възползват други риби, които нямат никакво отношение към хигиената, но избягват враговете си.
В топлите води на Тихия и Индийския океан се срещат няколко вида малки рибки, които са в доста приятелски отношения с актиниите. Рибките безстрашно сноват между страшните им пипала и събират остатъците от храна по тях.
При мечките бащата изобщо не обръща внимание на мечетата. Затова пък майката в продължение на една или даже две години ги възпитава и предпазва от опасности.
Светът на интересното
На Аляска е възобновен отстрелът на вълците, които сега са някъде между 6000 и 10 000. Според мнението на специалистите това ще намали нападенията над елените и лосовете.
Към тази мярка учените се отнасят различно. Едни смятат, че тя е биологично неоснована. Предполагат, че числеността на лосовете и елените се намалява не заради вълците, а по вина на бракониерите и мечките, а и поради суровите зими напоследък.
Други пък считат, че вълците са препятствие за възстановяването на стадата от лосове, съкращаващи се по време на суровите зими. И затова е необходима намесата на човека. Предполага се, че в резултат на унищожаването на вълците броят на американските лосове ще се увеличи два пъти.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш