Има ли накъде да се развива въпросът с Република Северна Македония и нейното еврочлество, тълкува анализаторът Димитър Гърдев за „Труд“, като изтъква, че ако РСМ не подпише двустранния протокол, който е част от пакета документи, се отказва преговорите за присъединяване по собствена воля. Ще се разшили ли още ЕС и какво място има Украйна също е част от разговора ни с дипломата, който бе и председател на комисията по външна политика в 46-ото Народно събрание.

- Какво е продължението на темата за РС Македония, господин Гърдев? Тя е вече обект на разговори само в Брюксел, или София и Скопие ще продължават да спорят по различията си?
- Искам в началото да отбележа, че въпросът за бъдещите отношения на България с Република Северна Македония (РСМ) се оказа ключов за това правителство. Дебатите в Народното събрание ясно показаха, че тази тема съдържа огромен потенциал и той се явява обединяващ и същевременно разединяващ за партии в коалицията и такива извън нея. Отрицателното становище за решението на парламента на нашата партия, ИТН, забележките на президента, отрицателното гласуване на партия „Възраждане“ и въздържането на БСП очертаха границите на партиите, които защитават преобладаващото обществено мнение, че България не трябва да прави отстъпки по този въпрос без необходимите гаранции за защита на националните си интереси. В същото време показаха и несъстоятелността на тезата, че напускането на коалицията от ИТН заради темата Северна Македония е било някакъв измислен претекст. Въпросът е от изключителна важност за обществото ни и то трябва да е наясно какво следва от това решение. Ще се постарая да отговоря професионално и извън вътрешнополитическите ни дебати - много е важно да се разбира, че решението за започване на преговори за членство с РСМ е свързано с три документа, които вървят „в пакет“. Преговорна рамка, Двустранен протокол и Заключение на Съвета. По първия и третия документи РСМ няма никакво отношение, нито може да ги отхвърля, нито да прави предложения. Това са документи на страните членки на ЕС, включително България, по които ЕК води бъдещите преговори. На практика така се задават основните граници и мандат на ЕК, рамката от която не може да се излезе. С приемането на тези документи от 27-те страни членки те стават вече обща позиция на ЕС, а не само на България. Вторият документ, двустранният протокол, е между България и РСМ. Там се прави преглед на това, което досега е постигнато и какво следва нашите партньори от Скопие да се задължат да направят в бъдеще. По него се водят консултации и от двете страни. Искам да отбележа, че след одобрението от страна на България на Преговорната рамка и Заключенията на Съвета, ако РСМ не подпише този двустранен протокол на практика държавата се отказва да започне преговори за присъединяване по собствена воля.

- Ако този документ бъде подписан?
- Това също не означава автоматично стартиране на процеса. Следват още няколко „контроли“. Следват две междуправителствени конференции. Също така РСМ трябва да внесе изготвен от нея План за действие, където да дефинира ангажиментите, които страната поема в хода на преговорите и времето, за което ще ги изпълни. Този план също трябва да се одобри от страните членки. Тогава България може също да си впише своите забележки и да върне процеса в изходна точка. В хода на преговорите е предвиден механизма на „вето“ по шестте групи „clusters“ от преговорните глави, както и последното одобрение за окончателно приемане на РСМ, което се взема с пълно единодушие от страните и се ратифицира от националните парламенти. Забележките на нашата партия, а и не само на нашата са, че още преди стартирането на този процес България трябва да получи ясни гаранции за вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на РСМ и те да получат равни права, същите каквито сега имат албанците, сърбите и турците преди реалното начало на преговорния процес. Към това ние ще се стремим неотклонно и ще следим и в хода на преговорите за изпълнението на заложените в Договора от 2017 г. ангажименти, включително ако констатираме нарушения ще настояваме българското правителство да активира механизма на „вето“.

- Защо се случи това бързане с т. нар. френско предложение, което изведнъж, като с магическа пръчица пък се хареса на мнозинството в Народното събрание?
- Цялостната политика по този много важен въпрос се водеше необичайно, извън правилата, заради което стана наложително да напуснем коалицията. На няколко пъти ИТН предупреждаваше, че се случват неща извън полезрението на коалицията и на обществото. В парламента министърката на външните работи на два пъти изнесе данни за водени паралелни разговори и поемани предварителни обещания извън МВнР. В последствие видяхме и действия, които нямаха логично обяснение. Показателен беше фактът, че министър-председателят издаде разпореждане всички нови предложения по темата да не се внасят в Министерството на външните работи, дори и в Министерски съвет, а да се пренасочват директно в Комисията по външна политика на парламента. Озадачаващо решение. Аз съм предишният председател на комисията за външна политика на 46-тия парламент. Отлично познавам функциите и правомощията на комисията, както и нейния правилник, правил съм изменения и допълнения по него. Това е съвещателен орган, който не може да взема решения по такива въпроси. Как е възможно по тази тема, да се заобикаля Министерски съвет, българската дипломация, която има най-висшата компетентност по външната политика, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи?! България прави политика за Македония с натрупан опит от над 100 години! Минали сме през какво ли не. Идват едни хора с четири годишен мандат... даже и с няколко месечен... и сякаш никой друг няма компетентност и познания и нищо преди това не е съществувало, все едно е „Необетованата земя“?! След внасянето от постоянното ни представителство в ЕС в Брюксел директно в комисията на НС на „френското предложение“ за Преговорната рамката сюрреализмът продължи. Предложението беше внесено в петък в 17 ч. и комисията... затвори! Сякаш е магазин с фиксирано работно време. Не пожела да разгледа документа, да вземе под внимание изготвения от МВнР аналитичен доклад по него. Това продължи 4 дни. Заседание за разглеждане на ключовото за България предложение беше насрочено едва в сряда, когато същото беше отложено и реално се проведе в четвъртък, седем дни след получаването на предложението на председателстващата страна на ЕС. Нямам обяснение. Решението за заобикаляне на МС и МВнР е взето от премиера, председателката на комисията е от „Продължаваме промяната“. Реално не се получи бързане, а недопустимо забавяне за разглеждане на предложението за новата Преговорна рамка.

- Извън емоциите, кои са плюсовете в сегашната ситуация, кои са ползите за България и съответно - къде да търсим минусите, неизгодните ситуации?
- Положителният момент е, че България вече не е страна по казуса, а ангажиментите на РСМ се включват за наблюдение и контрол на изпълнението им като елемент от процеса на присъединяване и се наблюдават от Брюксел. Това предложение е на 50% добро за България и обратното също е валидно. Никой от поддръжниците му в парламента не може да даде гаранции дали то ще постигне целите ни. Затова е важно и ние като партия ще продължим да следим и да оказваме натиск и към бъдещите правителства за стриктното прилагане на декларацията на 44-тия парламент, рамковата позиция на Министерски съвет, становището на БАН, решението на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Ще следим за изпълнението на тези взети решения от най-висшите органи на държавата и за използването на правото на „вето“ при нарушения и заплаха за националните ни интереси. Освен всичко друго притесненията ни идват от процеси в ЕС, които са насочени към ограничаване на правото на „вето“ и замяната му по въпросите за външната политика и разширяването на ЕС с т. нар. квалифицирано мнозинство.

- Какво означава това?
- Съвсем накратко там се изчислява тежестта на гласа на всяка една държава, съобразно населението u. С такова заключение и предложение за реформа излезе и Конференцията за Европа, която приключи преди няколко месеца. Заявления в тази посока имаше и президентът Макрон. Преди две седмици такова мнение изказа и канцлерът Шолц. Миналата седмица Урсула фон дер Лайен отново потвърди желанието си това да се случи. На този етап предложението среща съпротива от малките държави членки, но ЕС се намира в процес на трансформация. Изброените от мен примери ни дават основание да смятаме, че това не са изолирани мнения, а координирани и последователни действия на големите държави в ЕС, представени от отговорни фактори и целенасочено обработване на общественото мнение за евентуална промяна на този защитен механизъм. Настояването на ИТН за неотменими гаранции за защита на интересите ни от РСМ, преди началото на преговорния процес не са базирани на самоцелни постулати, а на анализ на процесите и търсене на адекватни решения съобразно реформите, които предстоят.

- Повече икономически, или повече военен е конфликтът в Украйна? Реални ли са предупрежденията на анализатори, които прогнозират излизането му и извън границите на бившата съветска република?
- Нито едното, нито другото. Конфликтът е геополитически. Изпълнява се с военни средства и икономическата компонента е впрегната за достигане на набелязаните цели. Ще припомня, че военната фаза започна след отправени от страна на Русия през декември 2021 г. на два документа към НАТО и към САЩ, в които руската страна директно изрази настоявания за промяна на геополитическата обстановка в Европа и нова архитектура на глобалната сигурност. Там се поставяха искания за изтегляне на военната инфраструктура на НАТО до периода от 1997 г., премахване на ядреното оръжие на САЩ, разположено на континента ни, поемане на задължения за неразполагане на елементите на противоракетната отбрана на САЩ в Европа и отказ от дислоциране на ракети с малък и среден обсег (500 - 5000 км.), разположени на наземни носители. Също така и отказ от по-нататъшно разширяване на съюза. Всички видяхме, че тези искания бяха отхвърлени и това провокира Русия да извърши агресията си в Украйна с цел (и те не го и крият) завладяване на територия, която да бъде нещо като „буфер“. Разширяването на конфликта пряко зависи от това до колко ще бъдат ефективни сдържащите механизми на НАТО за ограничаване на инвазията до източна Украйна и последващи преговори за замразяване на военната фаза на противопоставянето. В дългосрочен план следва да е ясно, че ние няма да се върнем до нивото на отношения с Русия, които имахме до февруари 2022 г. Разривът ще се задълбочава.

- Защо санкциите спрямо Русия не дават резултата, който се очакваше в началото от ЕС и САЩ?
- Първо, защото такива всеобхватни санкции никой досега не е налагал. Никой просто не го е правил, за да имаме информационна база за анализ Цена - Полза. Дори и по време на Студената война не бяха спирани доставките на нефт, газ и суровини за Европа от СССР. Бяха налагани санкции по COCOM, но те засягаха само военните и новите дигитални технологии. В момента ключово за въздействието на санкциите се оказва поведението на Европа. Стокообменът между САЩ и РФ е около 35 млрд. щ. д. годишно, докато Европа прави бизнес с Русия с обем над 330 млрд. годишно. И защото никога няма само въздействие, а се стига до взаимодействие това рефлектира най-много върху европейската икономика, не толкова върху САЩ. Реално ще можем да получим първите данни за анализ на въздействието след един производствен цикъл. За различните основополагащи процеси това варира между 9 и 18 месеца, условно, разбира се.

Нашият гост
Димитър Гърдев е роден на 17 ноември 1968 г. в Сливен, но израства в София. По професия е дипломат. Има магистратури по Международни икономически отношения, Национална сигурност и Информационна сигурност. Работил е в Министерство на външните работи, бил е дипломат в посолството на Република България в Никозия, Кипър. Той е международен анализатор с над 100 статии във в. “Труд”, “Стандарт”, “24 часа”. Работил е в Европейска Асоциация за международни отношения като регионален представител и в Европейски парламент като съветник в комисиите по външна политика, сигурност и отбрана. Бил е депутат от ИТН, председател на комисията по външна политика в 46-ото Народно събрание. Международен секретар на ИТН. Владее английски, немски, руски и гръцки.