Половината от населението в страната живее с по-малко от 390 лв. на месец

4400 лв. в семейството, за да влезеш в групата на успелите

Безработни и шефове взимат еднакъв обем заеми

Хората с ниски доходи дават 44% от парите си за храна

Само 11,3% от населението в страната има доходи над 740 лв. на месец, показват данните на НСИ. Оказва се, че малко под 800 хил. българи могат да се похвалят с месечни доходи, които стигат за покупката на един хубав и голям хладилник без да избират от луксозните модели. Средният годишен доход на човек 5586 лв., което прави по 465 лв. на месец, показват последните данни на НСИ. Сумата е доста малка като се има предвид, че средната заплата за страната вече надмина 1100 лв. Но парите в едно домакинство се разделят между всичките му членове. Затова дори един от родителите да получава висока заплата, ако в семейството има пенсионер, безработен или дете, средният доход на човек пада значително.

За да има по-ясна картина за доходите в страната от НСИ са разделели домакинствата на 10 групи като в първата попадат хората с годишни доходи до 2160 лв., което прави до 180 лв. на месец. А в последната са гражданите с месечни доходи над 740 лв. Оказва се, че с под 180 лв. на месец живеят 7,7% от българите, или 5,1% от домакинствата. Населението на България е малко над 7 млн. души и се оказва, че над 542 хил. души преживяват с под 180 лв. на месец. Най-голям дял от българите - 30%, имат месечни доходи между 250 лв. и 390 лв. А 48,3% от населението живеят с под 390 лв. на месец като в тези доходи влизат освен заплатите и всички получавани от домакинството пенсии и социални плащания.

В България дори 11-те процента най-заможни граждани имат доста ниски доходи на фона на стандартите в ЕС. Средният годишен доход на тези 11,3% от населението, които влизат в групата на хората с най-големи финансови възможности, всъщност е 13 172 лв., което прави по близо 1100 лв. на месец. Така, ако в семейството има две деца, заплатите на двамата родителите трябва да са общо над 4390 лв. и те да живеят отделно от бабите и дядовците за да влязат в групата на най-преуспелите 11% от населението.

Любопитното е, че най-бедните домакинства, в които има безработни, и тези в групата с най-високи доходи, където попадат шефовете, взимат почти един и същи обем заеми. Но най-много кредити теглят домакинствата с месечен доход около 1400 лв. Най-много пари в банките естествено трупат хората с най-високи доходи. Домакинствата от най-заможната група спестяват на влог в банка средно по 2850 лв. за година, докато бедните не могат да спестят почти нищо.

Заможните ядат 42% повече калории

Повечето пушачи взимат високи заплати

11-те процента най-богати българи дават за храна 24,2% от разходите си, докато най-бедните 7,7% харчат за прехрана 44% от парите си. Заможните харчат за свободното си време, за отдих и образование 5,9% от разходите си, а бедните дават за развлечения само 2,1% от парите си.

Хората с високи доходи на ден ядат средно по 2567 калории, което е с 42% повече от енергийното съдържание на храната на най-бедните ни сънародници. Бедните се изхранват предимно с хляб и брашно, а заможните ядат доста по-разнообразна храна. Най-бедните нямат дори пари за цигари като на година пушат средно по 305 цигари, което прави по по-малко от цигара на ден. Докато хората с високи доходи на година пушат средно по 1346 цигари, което прави по близо 4 цигари на ден. Като с всяка изминала година бедните пушат все по-малко, а хората с високи доходи повече.

Родителите с по-малко наследници плащат повече данъци

Раждаемостта при бедните е по-висока

Големите домакинства разчитат на социални помощи

Семействата с две или повече деца живеят доста по-бедно от домакинствата, в които още няма наследници, или пък децата вече са пораснали и сами се оправят в живота. Разбира се, това се дължи на факта, че доходите на родителите се ползват и за прехрана, обличане и образование на децата. Но интересно е какво показват данните на НСИ за доходите на семействата със и без деца.

Средният годишен доход на семействата с две деца е 18 890 лв. Това прави по 1574 лв. на месец за цялото домакинство. Средният годишен доход на човек в семействата с две деца е 4339 лв., или 362 лв. на месец. В домакинствата с едно дете живеят с близо 450 лв. на човек на месец, а при три и повече деца средният доход на човек пада на 203 лв. На този фон семействата без деца живеят над два пъти по-охолно с 508 лв. на човек на месец. В тези суми влизат получаваните от семейството заплати, пенсии, помощи за деца, обезщетения за безработица и всички други доходи.

Оказва се, че в семействата с по едно и две деца заплатите осигуряват 66-72% от доходите. Докато в семействата с три и повече деца заплатите дават само 49% от всички доходи. При многодетните семейства много голяма роля за бюджета им имат социалните плащания. Тези данни потвърждават, че три и повече деца имат предимно по-бедните семейства. А хората с по-високи доходи предпочитат да имат само едно или две деца за да могат да им осигурят образование и по-добър старт в живота.

По отношение на разходите между семействата с едно и три деца най-голяма разлика има в прехраната. При домакинствата с едно дете за храна отиват 27,6% от всички разходи, а при многодетните семейства за прехрана се дават 34,4% от разходите. В същото време родителите с едно дете дават доста по-голям дял от разходите си за данъци и осигуровки (15,8%), спрямо хората с три и повече деца, които дават за налози само 9,5% от парите си. Оказва се, че по-заможните гледат по едно-две деца, но плащат повече данъци, с които се плащат помощите за многодетните семейства. А по-бедните имат повече деца и разчитат на социалните помощи.

Приходи

Пенсиите осигуряват 26% от бюджета

Пенсиите осигуряват 26,5% от парите в семейния бюджет на българите, сочат данните на Националния статистически институт. Но прави впечатление, че в семействата на заможните граждани пенсиите формират само 9,8% от доходите. Това показва, че в тази групата влизат предимно активни на пазара на труда хора. Заплатите формират 64,5% от доходите на най-заможните домакинства, и само 34,2% от доходите на най-бедните семейства. Хората с най-ниски доходи разчитат много повече от богатите на пенсиите и социалните помощи, които влизат в семейния бюджет. Докато заможните не разчитат на пари от държавата, а 9,7% от доходите им се формират от развитие на собствен бизнес. Семействата на заможните могат да се похвалят и с доходи от наеми или аренда на земя, докато най-бедните нямат никакви приходи от собственост.

Сравнение

Мъжете взимат 25% повече от жените

Заплатите на мъжете са с 25% по-високи от тези на жените. Средното месечно възнаграждение на мъжете е 1054 лв., а на жените - 842 лв., показват последните данни на националната статистика. Почти във всички икономически дейности средната заплата на мъжете е по-висока от тази на жените. Най-голямо е различието в секторите „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Финансови и застрахователни дейности“, където възнаграждението на жените е съответно с 38,4% и 32,1% по-ниско от това на мъжете. В здравеопазването това се обяснява с факта, че повечето медицински сестри са жени, а те взимат по-ниски заплати от лекарите. Във финансите пък по-ниски заплати взимат хората, които директно общуват с клиентите, които също са предимно жени.

Но и в държавната администрация, където не би трябвало да има разлика между мъжете и жените представителите на по-силния пол получават точно 100 лв. повече от дамите.

В две сфери на икономиката - „Административни дейности“ и „Строителство“ средната заплата на жените е по-висока от тази на мъжете - съответно със 17,2% и 10,9%. В строителството това се обяснява с факта, че на по-ниските позиции работят мъже, докато жените в сектора са например проектанти или архитекти.