Ние може и да забравим болестите, но те нас – никога, казва доцент Атанас Мангъров и обяснява, че това старо клише е вярно и днес. С наплива на бежанци, които месеци живеят в крайно лоши условия, крастата се е завърнала.  Спадането на жизнения стандарт на хората, недохранването, лоши битови условия са предпоставка пък за развитието на туберкулозата. Появата на треската Денга у нас доцент Мангъров обяснява с това, че българите започнаха да пътуват и да почиват на екзотични места, където има Денга, като Тайланд, например.

- Доц. Мангъров, в навечерието на европейските избори европейската прокуратура разследва твърдения за престъпни деяния във връзка с преговорите за ваксини между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на Pfizer. Доколко е основателна проверката, според Вас?
- Основание за такова разследване безспорно има, защото за всеки гражданин на Европейския съюз бяха закупени поне по 10 бройки ваксини, от които впоследствие бяха унищожени огромни количества за много големи суми. Всички информации, които излязоха в европейските медии за разговори между председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и шефът на Pfizer навяват мисълта за корупция. Въпреки това тази госпожа е на път да става отново председател на Европейската комисия и най-вероятно нищо няма да излезе от цялата проверка. 

- Защо се появиха толкова съмнения, че някой спечели много от страховете на хората по време на пандемията COVID?
- Защото от това всяване на страх, манипулациите и принуждаването на хората доброволно да се откажат от права и свободи, за които са воювали столетия, някой покрай всичко това направи много пари. Счита се, че някои от фармацевтичните фирми-производители на ваксини, са реализирали стотици милиарди долари. Говори се, че печалбата на една от производителките е над 100 милиарда долара. Направиха се големи пари успоредно с основната цел, която беше да накарат хората да се откажат от основни права и свободи. Не беше само за пари, покрай основната цел за налагане на ограничения в такъв мащаб, някои хора натрупаха огромни печалби. 

-Сега обаче се бърза с приемането на световното пандемично споразумение на СЗО, което вече търпи критики и от европейски политици – основната цел, както казвате, или пък пари са причината за лансирането му?
-Парите при световното пандемично споразумение парите отново са нещо вторично. Ще спечелят тези, които стоят зад него. Но основната цел на това световно пандемично споразумение, предлагано от СЗО е да се накарат държавите да се откажат държавите от своя суверенитет. С неговото подписване държавите се задължават всички указания на СЗО да станат задължителни за тях и да се изпълняват безпрекословно. Не забравяйте, че ние променихме нашия закон за здравето по такъв начин, че в момента министърът на здравеопазването може еднолично да въвежда извънредно епидемично положение – това, което преди 4 години се въведе с решение на парламента, сега може да стане еднолично със заповед на министъра на здравеопазването. Той пък, ако подпишем това световно пандемично споразумение, е задължен да изпълни указанията на Световната здравна организация. Тук става дума за един много сериозен отказ от национален здравен суверенитет и за възможност под най-благовидни обяснения да се диктува политиката на държавите, които са в това споразумение. А кой стои зад СЗО, по време на пандемията мисля, че стана ясно. Тя е една неправителствена организация, чийто бюджет се формира в по-голямата си част, приблизително 80 на сто, от частни донори. И е добре да си припомним известната фраза, че който плаща, той поръчва музиката. 

- Наблюдаваме една тенденция на завръщането на позабравени болести и в Европа, но и в България като коклюш, туберкулоза, дори краста. Каква е причината?
- За всяко от тези заболявания има отделна причина. По отношение на едно друго заболяване, което никога не е затихвало напълно, но през последните години се разгъна на някои места твърде много, включително и близо до нас – Румъния, това е морбили. Там причината за това разпространение и възобновяване на случаите е ниското ваксинално покритие. Например, при коклюша причината за възобновяване и увеличаването на случаите се дължи на това, че ваксиналното покритие падна. Под влиянието на коронавирусната пандемия ваксина стана едва ли не мръсна дума. Много хора престанаха да се ваксинират, освен за COVID, така и за другите заболявания, ваксините за които са известни отдавна и нямат нищо общо с коронавирусните ваксини. Така, когато ваксиналното покритие падне, тези болести започват да се развиват отново, да се появяват и да се разпространяват. При коклюша има и един друг проблем – съвременната ваксина за коклюш е ацелуларна – този вид ваксини имат много малко странични действия. Основният аргумент, за да бъдат въведени беше, че старите, целоклетъчни ваксини срещу коклюш имаха доста странични действия, но те даваха много продължителен и силен имунен отговор. При новите ваксини имунният отговор изчезва след около 4-5 години и са необходими непрекъснати реимунизации. Освен това тези, които са ваксинирани срещу коклюш със съвременните ваксини не се разболяват, но могат да се заразяват и да заразяват. Един феномен, който вече наблюдавахме и при коронавирусните ваксини. Спадането на жизнения стандарт, недохранването, лоши битови условия са предпоставка за развитието на туберкулозата. Но от друга страна туберкулозата върви успоредно с ХИВ – инфекцията. В момента по отношение на туберкулозата светът е на нивото в началото на миналия век – някъде около 1910 година, като човек, който има ХИВ, обикновено е с туберкулоза и обратно. А що се отнася до крастата, това е заболяване, което е свързано с ниска хигиена и с живот при лоши условия и целият този наплив на бежанци, които идват от юг. Това са хора, които са живели месеци наред при крайно лоши условия и всъщност това е нещото, което те го носят със себе си, както и много други паразитни болести. 

- Не е ли необходимо и България, а и ЕС да има по-осъвременени мерки по отношение на здравната помощ към бежанците, за да не бъде застрашено тяхното здраве, а и нашето?
- Проблемът с бежанците е много сериозен, тъй като повечето от тях се ваксинират още в Турция, когато минат на тяхна територия. Но колкото и да се опитват, не могат да обхванат всички. Много от тези хора с без паспорти, без каквито и да е документи и това, което се прави – хора, за които не знаем нищо, да се пускат свободно да живеят сред нас, е един здравен абсурд. Особено, като имаме предвид, че някои от тях идват от места, където има всевъзможни болести. Няма информация за техния ваксинационен и здравен статус, при тях всичко трябва да започва отначало с изследвания и други процедури, което е ужасно скъпо и мисля, че не се прави, за съжаление.  

- Какви например?
- Всевъзможни паразити. Навремето, когато у нас имаше чужди студенти и ги изследваха, за да постъпват в нашите университети, всеки от новопостъпилите беше с поне два различни паразита. 

- Променя ли се инфекциозната картина, в каква посока трябва да насочат внимание си Вашите колеги?
- Има едно клише, че ние може и да забравим болестите, но те нас – никога. То важи в пълна сила и непрекъснато наблюдаваме динамика – едни заболявания изчезват, а други се появяват и обратно. Това е част от живота и трябва да сме готови. 

- Отново регистрираме единични случаи на Лаймска болест, но със затоплянето на времето и появата на кърлежи обичайно Ви търсим какви препоръки отправяте към хората?
- Лаймската болест се причинява от кърлежи, които пренасят един микроб, който се нарича Борелия бургдорфери. Някъде около една трета от кърлежите в нашата страна са заразени с този микроорганизъм. Тоест, ние сме ендемична зона по отношение на Лаймската болест. И това, което трябва да се направи, когато някой намери по себе си кърлеж е, че кърлежът трябва да се махне, да се дезинфекцира мястото на раната. Поради това, че хоботчето на кърлежа е с обратни зъбци като рибарска кукичка, колкото и внимателно да се вади, винаги една част от него остава в кожата вътре, инфектира се и се изхвърля след около две-три седмици. Това, което човек трябва да направи е, да изчака поне един месец след момента, когато е намерен кърлежа и тогава да се направи изследване за антитела срещу причинителя на Лаймската болест – тази Борелия бургдорфери. И ако се окаже, че човек има данни за заразяване, евентуално да се лекува. Абсолютно безпредметно е да се изследват самите кърлежи, защото кърлежът може да е заразен, а човекът да не е заразен. Може да не се установи, че кърлежът е заразен, а човекът да е. Тоест, трябва д се изследват не кърлежите, а хората и това трябва да стане след не по-малко от един месец от момента на намирането на кърлежа. Няма смисъл и да се прилага антибиотична профилактика, защото антибиотици трябва да се дават само, когато се установи заразяване с причинителя на Лаймската болест. Хората трябва да знаят, че тя се лекува, когато се даде правилният антибиотик в достатъчно висока доза и достатъчно продължително време, като между 14 и 21 дни тя се повлиява. Когато се изкара един такъв лечебен курс е неправилно да се изследват веднага отново антителата, защото те ще са такива, каквито са били преди лечението. Лечението е насочено не срещу антителата, а срещу причинителя, който предизвиква образуването на антитела. Ако някой прави такова изследване за антитела, то трябва да бъде поне след половин година. В противен случай, когато се направи веднага изследване за антитела непосредствено след лечението, обикновено се оказва, че те са същите, каквито са били преди лечението и се пият отново антибиотици, прави се трети курс антибиотично лечение, което е напълно безсмислено и неправилно.

- Има ли нещо необичайно, което наблюдавате в епидемиологичния бюлетин? Как да разбираме появата на Денга у нас?
- Появата на треската Денга се обяснява с това, че българите започнаха да пътуват и да почиват на екзотични места, където има Денга. В Тайланд има Денга, на остров Бали има Денга. Всяка година вече виждаме по няколко десетки случая на Денга и основно става дума за хора, които са пътували за почивка към тези дестинации. Характерното е, че комарите, които разнасят Денга летят през деня, а тези, който заразяват с малария – през нощта. Това има отношение към предпазните мерки, които хората обикновено трябва да вземат – да използват репеленти и през деня. През нощта обикновено хората са в закрити помещения, има мрежи и тн, докато комарите, които разнасят Денга хапят през светлата част на денонощието. Има ваксина за денга, но тя все още не е стигнала крайната фаза от клиничните си изпитвания.

Нашият гост

Доц. д-р Атанас Мангъров е роден на 31 януари 1956 година в Стара Загора. Насочва се към инфекциозните болести и вече 39 години професионалното му развитие е свързано с инфекции и педиатрия. Един от водещите консултанти у нас в своята специалност. До скоро ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет на Медицинския университет – София. В момента началник на детската клиника на Инфекциозна болница - София.