Какво цели президентът Радев като обяви създаването на народно движение за защита на 3 март? Защо левицата се настани в нишата на патриотизма? Според доц. Стоянов българските политици отново ни пращат по пътищата на емоционалното разделение на обществото, а не по пътя на рационалното решаване на проблемите и това е много опасен подводен камък за нашето бъдеще. Кметът на София трябва да бъде ярка политическа фигура, а не мениджър на фирма, както смятат ППДБ, защото столицата е център на политическия живот в България.

- На Шипка президентът Радев обяви „народно движение“ в защита на 3 март и заяви, че сегашният национален празник е „червената линия на нашето търпение“. Как бихте коментирали това негово изказване, доцент Стоянов?
- Наистина са странни тези метаморфози в нашия обществен и политически живот. Хората, които след 9 септември 1944 г. забраниха честването на 3 март като националистически празник - само един единствен път във връзка със 70-годишнината бе обявен за неработен ден - и го замениха с идеологическите 9 септември и 7 ноември, сега се оказват неговите най-горещи поддръжници. Аз имам своите обяснения за тази метаморфоза. Промените в България започнаха под егидата на комунистите. Те запазиха един изключително важен елемент - патриотизма и това е една от големите грешки на демократичната общност, която трябваше да поеме властта и да извърши този огромен геополитически обрат от Изток към християнска Европа, където винаги исторически е била България. Това стана под силното влияние на либерализма, който е интернационален и набляга преди всичко на икономическите постижения и патриотизмът бе загърбен. Това е едно от най-големите проблеми пред демократичната общност. И по тази причина левицата зае тази ниша и сега всъщност виждаме откровено проруските псевдопатриоти....

- Всъщност май че почти всички т. нар. патриотични партии са проруски...
- Точно така и под знака на борба за някакъв патриотизъм всъщност защитават директно руските, а това означава антибългарските интереси. Да се върнем на това изказване на Радев на Шипка. Много хора забравиха, но преди няколко години като президент Радев, за да потвърди проруските си настроения, покани руския патриарх Кирил, всъщност високопоставен човек от техните служби. В кабинета на българския президент имаше една грозна сцена, когато руският патриарх си позволи направо да го ругае за това, че на Шипка били издигани други знамена, освен руските. Това движение за защита на трети март е една спекулация и заиграване с истинските национални цели.

- Но това дойде след намерението на управляващото мнозинство национален празник да стане 24 май и това да бъде записано в Конституцията?
- Лошото е, че тази идея бе повдигната по един много несръчен начин с предложенията за промяна на конституцията и вътре съвсем не на място се поставя въпросът тя да регламентира кой ще бъде националния ни празник. Националният празник никога не е бил обект на конституционна регламентация. Струва ми се, че тази странна иновация е плод на политическо незнание и неумение, но по-скоро виждаме как дебатът за трети март измести същината на смисъла на конституционните промени и оттук решаването на ключови жизненоважни проблеми за бъдещото развитие на България. Това помпане на разделение в обществото по повод 3 март според мен всъщност е една димна завеса, зад която тези радикални промени да бъдат замазани и редуцирани, ако не и забавени и отменени. От друг страна това истерично заявление на президента съвпада с едно друго събитие - да се премахне паметника на съветската армия. Пет палатки и десет човека в тях могат ли да представляват някаква обществена позиция, някакво значимо движение? Очевидно е едно помпане. Страхувам се за нашето бъдеще по една проста причина. Нашите политици отново ни връщат и пращат по пътищата на емоционалното разделение, а не по пътя на рационалното решаване на проблемите. Това ми изглежда много опасен подводен камък за нашето бъдеще. Иска ми се сега управляващата коалиция да го прави това от незнание, но според мен зад това стоят много по-дълбоки и трайни интереси.

- Преди доста години един високопоставен деец на комунистическата ДС ми каза: Пишете си вие срещу ченгетата, ние имаме хора за поне 15 правителства напред. И към 2025 година реставрацията ще бъде пълна. Наблюдавате ли подобно нещо?
- Страхувам се, че е казал една голяма истина. Това е част от един много по-дълъг процес, който е още в генезиса на българската демокрация. Комунистите избраха с кого да си партнират и кой да оглави СДС. Повечето кадри на ключови позиции в СДС в първите години дойдоха от един Комитет за подкрепа на гласността и преустройството - т. е. с тезите на Горбачов - който бе съставен от бивши комунисти, които бяха дисиденти в рамките на комунистическата идеология. Изтикаха напред Желю Желев, който бе марксист-фундаменталист и им бе удобен, защото противопоставяше Ленин на Маркс. Истинските антикомунисти в лицето на Илия Минев и репресираните от комунистическия режим бяха изолирани и изтикани. И досега огромна част от българите не знаят кой е Илия Минев, а той е най-дългогодишният политически затворник в България, лежал повече и от Нелсън Мандела. Оттук започна голямата манипулация кой тегли конците. И аз мисля, че кълбото с конците никога не е изпускано от ръцете на кукловодите. В България нямаше самовъзникнала и устойчива антикомунистическа опозиция. Дисидентите бяха от редовете на БКП, основно срещу Тодор Живков.

- Кога всъщност българската демокрация тръгна на заден ход?
- В процеса на промените се получи двуполюсното разделение, което макар и мъчително, доведе опозицията до властта. Първото демократично правителство на СДС бе свалено от ДПС, ръководено от агент на ДС с три псевдонима. Извършен бе радикален ляв завой и с опитите за реформи бе приключено. След това дойде правителството на Иван Костов и нещата отново се поляризираха - комунизъм или антикомунизъм, Изток или Запад. Задкулисните играчи докараха царя, който с оглед произхода си задължително трябваше да бъде антикомунист, което се оказа, че не е вярно. Той докара своите юпита и големият му успех бе, че разби лявото и дясното. И отново изплуваха либералните идеи - че икономиката и парите са по-важни, а политиката е нещо странично. И отново се блокира създаването на истинска дясна консервативна партия. Консерватизмът е прилагането в политиката и политиките на морални критерии, почиващи на ясните ценности - семейство, личност, рода, нацията, държавата. Те не бяха твърдо припознати от дясното и те бяха веднага окупирани от левицата, която шумно спекулира с тези ценности. Този неестествен брак между псевдолеви, които издигат идеите на консерватизма и дълбоко либералната десница е в основата на нашето объркано и тъпчещо и въртящо се и забавено развитие напред. Други страни като Румъния например дръпнаха напред, защото въведоха критериите за морал и за ляво и дясно и политики, основани на ценности и общонародни и общодържавни интереси, а не само на печалбата, келепира и далаверата. Но се видя, че политиката е доминираща. Нито един икономически проект не върви, защото политиката е доминираща нас икономиката.

- Издигането на наследника на тежък кадесарски род Васил Терзиев за кандидат-кмет на София от ППДБ какво е според вас - елемент от реставрацията, провокация към демократично мислещите хора, предизвикателство към БСП за втория тур да припознае „нашето момче“, бизнес интереси, нещо друго?
- Абсолютно е елемент от реставрацията, това е продължение на казаното преди малко. И точно когато започна консолидация на дясното и формирането на ясно очертан десен блок, отново се появи невидимата ръка на кукловодите. Наследството на царя е размиването между лявото и дясното, за жалост хорската памет не е много дълга и бързо се манипулира. Сега се извършва нещо подобно. Отново едни момчета юпита, които този път са лансирани не през царя, а през президента. Самият президент бе лансиран и наложен през главата на Нинова от главния политически съветник по въпросите на България генерал Решетников. А президентът от своя страна лансира всички тези момчета - първо като съветници, след това като министри в неговите много дълги служебни правителства. И сега те идват на гребена на това, което периодически ни се повтаря - няма ляво, няма дясно, няма ценности. Лансирането на Васил Терзиев е новият опит за размиване. Ценностите ги няма, парите са всичко, само че те не са всичко в политиката, защото политиката управлява парите. И за да завършат ролята си в поредното замазване, деидеологизация и деполитизация на политическия живот, тези момчета лансират една политически еднозначна фигура, каквато е Васил Терзиев. Един човек, който носи името на дядо си, генерал от ДС, отговарял за политическата лоялност на нашите войници и офицери, изпратени да смажат Пражката пробет преди 55 години. Терзиев е представител на кадесарска династия - баща, майка, вуйчовци - все обвързани хора. Връщам се на казаното от твоя познат от ДС - наистина е много прав и наистина хоризонтът 2025 година, ако не бъде пресечен, е напълно възможен за техни кадри да застанат на ключовите позиции. Имат си президент, може да имат и кмет, едно дълго служебно правителство - и работата е опечена.

- Има ли шанс кандидатът на „Синя София“ да обедини това, което е останало от някога десните хора в столицата?
- Първо трябва да разберем за какво е борбата. Този въпрос се подминава. Част от размиването е да се забрави, че всъщност кметът на София е една ключова политическа фигура, а не е мениджърска длъжност, както си въобразяват от ПП с техните ценности. Не го взимаш да управлява фирма, а политическия център на България. Според международно приетия протокол кметът е домакин на всички публични прояви и чествания. Винаги той произнася първата реч преди президента или което и да е официално лице. Кметът е политическа фигура и не случайно Йорданка Фандъкова беше част от ръководството на ГЕРБ. Така че за избора на кмет трябва да има ясни не икономически, както се опитват да ни го представят от ПП, а политически критерии. Какъв е политическият багаж на това момче Васил Терзиев? Само че е свързан с ДС. Какво политическо послание отправяме към себе си, а особено към света? Когато дойде високопоставен политик от Запад, Терзиев ли ще бъде първият, който ще произнася уводната реч? Не избираме мениджър и това е в основата на голямата фалшификация, която искат да ни поднесат, подмяната какво избираме и защо го избираме. Ако трябва да сравняваме Вили Лилков и Васил Терзиев - Терзиев е човек без никаква политическа биография, без заемани публични постове. Точно обратното е професор Вили Лилков. Той е високообразован човек в една много сериозна наука. Второ - той е преминал през всички стадии на своята политическа биография, доказал се е с ярки обществени политически позиции в последните над 30 години. Това е вторият огромен контраст. Третото е много важно, след като ще избираме кмет на София - Вили Лилков е бил четири мандата общински съветник и е участвал в различни ръководни органи на общината, човек, дълбоко запознат с нейните проблеми, с обща компетентност, с политическа яснота, с идеи за управленска стратегия - нещо, което Васил Терзиев нито може, нито знае, а тепърва трябва да се учи. Ама щял да формира екипи - та нали ръководителят на тези екипи трябва да им даде заданията какво да работят! Главният стратег е самият кмет, той дава насоките и политиките. При тази съпоставка между двамата - Вили Лилков с неговите ясни позиции, категоричен и доказал се представител на дясното политическо мислене, което така упорито се опитват да изтикат, да подменят и размажат - мисля, че огромна част от здравомислещите хора от десницата, пък и не само от нея, ще го подкрепят и трябва да го подкрепят.

- Трябва ли СДС-София да подкрепи професор Лилков?
- Те загубиха клиентела и се поддадоха на шантажа на ПП. Влизайки в тази игра, ще последват съдбата на стария СДС под похлупака на ГЕРБ - напълно ще се обезличат и ще загубят и без друго много изтънялата си електорална тежест, доколкото я имат.

Нашият гост
Доц. Лъчезар Стоянов е един от основателите на департамент “История” към НБУ през 1994 г. и негов дългогодишен ръководител. Завършва 31-ва гимназия в София през 1968 г. В СУ “Кл. Охридски” следва “История” и се дипломира с отличие през 1973 г. Получава докторска степен през 1982 г. със защитена дисертация на тема “Висшият държавен апарат в България 1944-1947 г.” През 1998 г. става доцент.
Научните му интереси са в областта на: История на модерната българска държава; История на държавните институции в България; История на българския национален въпрос; История на Балканите и Европа; Коминтернът и Балканите.
Той е член на Македонски научен институт, на Българско историческо дружество, член на УС на фондация “Блага Димитрова”.