Доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, пред „Труд“: С насилие не можем да надвием престъпността

Има затворнически туризъм у нас

Фермер погна с джип крадец, когото свари в ливадата си в село Болярино, настигна го и го прегази два пъти, за да е сигурен, че го е пратил на оня свят. Това убийство може би не е случайно, защото стана броени дни, след като депутатите разшириха в Наказателния кодекс границата на неизбежната отбрана. Законодателната поправка, която улеснява и оневинява саморазправите с апаши, неканени гости и други, още не е приета окончателно, но изглежда, че вече отваря път към убийствата, без да слага бариера пред кражбите. „Не може и не бива да стимулираме хората да се избиват. Полицията трябва да си влезе в правомощията и да защитава живота, здравето и имуществото на хората” - това заявява по този повод доц. Наталия Киселова, която е сред най-авторитетните специалисти по конституционно право у нас.

– Влизал ли е някога крадец в дома ви, доцент Киселова? Знаете ли от собствен опит как се чувства човек, когато го оберат или ограбят?

- Да, влизали са крадци у дома. Неведнъж се е случвало да крадат от селскостопанската продукция на близките ми, в селото на баба. Крали са буркани, агнета преди Гергьовден, зелен лук напролет... Да, знам как се чувства човек, след като е обран. Много хора го знаят. Въпросът е можем ли самите ние, които сме пострадали от кражби да раздадем правосъдие, можем ли сами да накажем престъпниците, да възстановим справедливостта? Не – това е краткият отговор.

– Да започнем от един по-лесен въпрос: промените в Наказателния кодекс (НК), които бяха приети на първо четене от депутатите, ще ви помогнат ли, ако, недай си Боже, някой апаш по късна доба ви изненада?

- Това е въпрос на ситуация. Зависи как евентуално тоя крадец ще ме изненада – къде и кога, дали по това време ще бъда сама... Но нека преди всичко да кажа, че законовите промени, които бяха предложени от патриотите и гласувани на първо четене тия дни, бяха отхвърлени от Конституционния съд още през 1997 година.

– Ще добавя, че и от Върховния касационен съд, и от Върховната касационна прокуратура ги разкритикуваха. Главният прокурор заяви, че те не са необходими на обществото, а и част от тях са противоконституционни.

– Конституционният съд ясно каза, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана не трябва да преминава в законна самоотбрана. Можеш да се защитиш от нападение, а не да нападаш. Не можеш да стреляш, когато някой влезе у вас. Той може да е престъпник, но може и да е служител на реда. Фермерът, който уби крадеца в Болярино, е бил по-рано в Кипър полицай. Убитият, докато е бил жив по-рано, му е откраднал 8 коня и е лежал в затвора за това. Но фермерът познал ли го е в тъмното, разбрал ли е кой е и какво прави? В правовата държава в такъв случай трябва да се извика полиция. Вярно, че у нас не можеш да предвидиш кога ще дойдат полицаите. И че на фермера му било писнало от крадци...

– Писнало му било и от полицаи, които не идват, когато ги вика...

– Да, дотолкова му е било писнало, че убива един човек и тръгва да търси други, и тях да убие... Трябва ли да бъде оправдан по тази причина? Убитият има присъди, но има и 8-годишно дете, и чака друго. Тия деца какъв живот ще имат – на крадци, на отмъстители? Какъв живот ще има самият фермер, който е станал убиец? Ще лежи ли в затвора? Колко ще лежи?... Ами близките на убития? Ако решат да отмъщават на убиеца и на фамилията му? Ето, вече се чуват закани за следващи насилия и саморазправи. Всяко нахлуване в чужд имот ли ще завършва по този фатален начин? Какво е това!

– Прилича на призива „Убий крадеца!“, който ни е познат от филмите за Дивия Запад.

– И следва призивът на потърпевшите „Зъб за зъб, око за око...“, така ли?

– Неслучайно юристи предупреждават, че въпросното законодателство срещу кражбите може да вдигне нивото на престъпността.

– Престъпността не е от вчера, тя е от библейско време. И оттогава до днес сме стигнали – представете си! - до въпроса как всеки да се пази сам от нея. Ние не вярваме в правосъдието, щом сме стигнали дотук. Крадецът, когото фермерът е убил, е търпял присъда в затвора приживе. Но пак е отишъл да краде след това. Защо, според вас? Защото у нас това е най-лесният начин да си набавиш нещо, от което се нуждаеш? Защото не го е страх, че полицията ще го хване? Защото не вярва, че могат да го осъдят пак? Или защото няма работа и си търси друг начин на препитание?

– Може би заради всичко това...

– Най-лошото е, че когато не вярват в правосъдието, хората са склонни те да го въздадат.

– Спя с брадва под възглавницата – казва една баба от селото, в което фермерът сгази крадеца. Съседката й е обрана от местен ром с 42 криминални регистрации. Тя настоява фермерът да бъде освободен незабавно.

– По-добре да настоява полицията да си върши работата. А не само да дойде, за да регистрира на крадеца смъртта. Къде отиде обещанието „Във всяко село - полицай?

– Невъзможно било за изпълнение, казват.

- Защо да е невъзможно? У нас има 2500 населени места с повечко жители извън градовете. Какво пречи 2500 полицаи за превенция да ги обикалят– по един на колело, на мотор, ако не на кола? Колко хиляди служители на МВР бяха привлечени в София наскоро, за да охраняват един футболен мач за купата на България? Колко хиляди ескортираха футболните фенове от Пловдив, за да не се сбият случайно? Нужда е по-добра организация. Охраната на мача значително може да се намали, ако билетите са поименни. Във фенклубовете хората се познават. Затова в нормалните държави билетите са по абонамент, а ако са купени в последния момент, са по-скъпи и поименни. Парите за МВР може и да бъдат повече, но не са и малко. А полицията има много несвършена работа. Гражданите няма да я свършат вместо нея, каквато и законова промяна да се направи. Те могат само да се отбраняват. Досега съдът преценяваше превишени ли са законните предели на неизбежната отбрана. А сега законодателят казва: оттук нататък гражданите имат още едно оръжие срещу престъпността.

– Да поясним за читателите. По предложение на патриотите бяха гласувани промени в алинея 3 на чл. 12 НК, която гласеше: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище“. Депутатите приеха в две точки да бъдат описани хипотези, в които гражданинът няма да е превишил пределите на неизбежната отбрана. А именно: „когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище“ и „когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.“

– Така. Но гражданите ли се борят срещу престъпността? На този принципен въпрос трябва да си отговорим, преди да четем спорните промени в член 12 от НК. Тия промени ще създадат повече проблеми, според мен. По-добре е съдът да преценява превишени ли са пределите. Той може да каже, че нападнатият е отговорил на нападението еди как си „поради афект“, „поради уплаха“. А законовите промени, за които говорим сега, създават казуси, в които може да се окаже, че жертвата е по-голям престъпник от нападателя. Така е в случая с доктора в Пловдив. Той около час гледа крадеца и се чуди как да го рани, вместо да повика МВР в това време. И сега – какво? – вместо лекарят да е в болницата и да лекува хората, той е в затвора. С насилие не можем да се справим с престъпността. Разбирането, че можем, е невярно.

– То обаче се харесва на някои. Писна им на хората да ги грабят!

– Тежестта на наказанието не преодолява престъпността. Неизбежността на наказанието я преодолява. И правосъдието трябва да е в разумни срокове. Когато адвокатите протакат делото, докато се стигне до съдебно решение, хората са загубили вяра в него. Триинстанционното производство също бави правосъдието. За престъпления с по-нисък размер на щетите може да има бързо производство. И още: не може за всяко престъпление да искаме доживотен затвор. Наказанието трябва да превъзпитава – който е бил в затвора, да не иска да се върне там. А то какво се получава? Пребиваването в затвора се превръща в туризъм у нас. За някои. Те знаят, че влизат за малко. Получават там прилично здравеопазване - някои хора виждат за пръв път лекар, като влязат в затвора. Получават образование - част от затворниците влизат там в първи клас...Много често такъв човек 3 пъти влиза за кражба, четвърти път – за грабеж, пети път – за грабеж с убийство. Издържаме затворници при цялата ни беднотия, те излизат, извършват пак престъпления (точно обратното на целта, която се преследва с наказанието) и се връщат в затвора. Дори престъпленията им ескалират.

- Когато промениха понятието „неизбежна отбрана”, депутатите гласуваха и по-тежки санкции за маловажни случаи на кражба – до 1000 лв. вместо до 500. И решиха, че свобождаването от наказателна отговорност ще става, ако откраднатото е на стойност до една, а не до две минимални заплати. Ще помогне ли това, според вас?

- Според мен трябва да се преценява съотношението на откраднатото спрямо общото имущество на пострадалия. Да откраднеш колелото на човек, който няма друг начин за придвижване и да откраднеш автомобила на някой, който има и три други – това са различни неща. Преценката за маловажност на кражбата зависи не само от цената на откраднатото, но и от значението му за ползвателя. Да откраднеш последните 20 лв. на пенсионер е едно, а друго е да откраднеш 20 лв. от бизнесмен, който няма повече в портфейла, но има милиони в банкова сметка. И това с глобите не е така просто. Ако събираемостта при ниските глоби е ниска, тя ще се повиши ли, когато глобите станат високи? Ако крадецът има само ризата на гърба си, какво значение има с колко ще го глобиш? Той няма да плати и ще влезе в затвора на издръжка на данъкоплатеца. Наказанията трябва да са съобразени с възможността да бъдат реализирани.

– А какво мислите за гражданските арести, доц. Киселова? Сетихме се за тях преди дни, когато китайски туристи задържаха джебчийка.

– Китайските туристи не я набиха тази джебчийка, нали? Задържаха я, докато дойде полиция. И българските граждани трябва да знаят, че не са те, които могат да накажат престъпника, когото са хванали. И през ум не бива да им минава мисълта за саморазправа. Насилието не бива да става норма. То се допуска като изключение при необходимост.

- Каквото и да говорим, става дума за пари, казват от полицейските синдикати. Услугата „Сигурност“ не е безплатна.

- Полицаите в мнозинството си са хора, отдадени на професията си – не са много тия, които са влезли в системата, за да се корумпират. Повечето заслужават уважение и достойно заплащане на труда, който полагат. Но иначе, аз съм на особено мнение за понятието „услуга“. Живеем в държава, в която основни права на гражданите се свеждат до това понятието. „Образователни услуги“ – така наричаме отскоро основното право на всеки български гражданин на образование, като шанс за достоен живот. „Услуги“ станаха и социалните грижи за възрастни хора и деца с увреждания. „Обществен ред и сигурност“ - това не е услуга, то е част от държавността, от правото ни на съществуване. Може ли и правосъдието на бъде „услуга“? Не, разбира се. Правосъдието е възстановяване на справедливостта. Ако стане и то „услуга“, ще си я позволява този, който има пари. А този, който няма? За него остава саморазправата, така ли?

- Така. Поне такава е логиката на последната законодателна промяна, май...

- Да, обаче конституцията не го позволява. Според българската конституция правата на гражданите са над всичко друго.

Нашият гост

Наталия Киселова е родена в Казанлък. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (2002 г.) Като докторант защитава дисертация на тема „Парламентарен контрол“, а от 2005 г. е преподавател по Конституционно право в СУ и в Академията на МВР. Научен секретар на Юридическия факултет на СУ (2011-2012). Eксперт към комисията по държавната администрация в НС (2006–2009) и към Съвета по законодателство на МП (2010–2012). Съветник и секретар по правните въпроси на президента Плевнелиев (2012–2017). С множество публикации по конституционно и административно право.

Коментари

Задължително поле